 ШвейцарияКазвам се Кристина. Със семейството ми от 6 години живеем в швейцарския кантон Санкт Гален, на границата на Швейцария с Австрия и Лихтенщайн. Имаме две деца – близначките Сияна и Дария, които са на 7 години. |
Изцяло българско семейство сме. Дойдохме в Швейцария, когато децата бяха на годинка и половина. Това, естествено, предопределя до голяма степен стила ни на хранене – готвим доминиращо ястия от българската кухня, с някои изключения. И да, готвим. По-точно аз. Понякога два пъти на ден.
Старая се да има винаги прясна храна. Някои ястия приготвям в по-големи количества, тъй като са особено любими на децата и знам, че с удоволствие ще ги хапват 2-3 пъти подред. Като супа топчета и пълнени чушки например. Иначе като цяло готвя само за конкретното хранене и толкова, че да не се налага да изхвърлям нищо.
В нашето семейство единственият, който се храни навън през деня, е съпругът ми. В работни дни той нито закусва, нито обядва вкъщи. За сметка на това всички хранения на момичетата са у дома.
Вечерята е обща за цялото семейство
Поне веднъж седмично семейството ни се храни навън – на гости или в ресторант. През зимата това се определя от ските – кога ще се качим в планината, дали ще е и през двата дни. През лятото също гледаме да сме навън, по възможност по цял ден. И поне веднъж седмично имаме гости у дома.
На снимката с нашите покупки липсват продукти, пазарувани по-рядко в по-големи разфасовки като брашно, олио, ориз, консервирани зеленчуци, зехтин, сол, оцет, захар, картофи и т.н. Както и част от плодовете, зеленчуците и хляба, които се зареждат 2 до 3 пъти седмично, за да са пресни. Във фризера пък винаги има риба (собственоръчно уловена пъстърва от близките езера) и месо, кори за баница от България (просто си имам любима марка там) и някои подправки (като девисил например).
Трудно е да се каже, че има нещо, което да ни липсва от българските вкусове. За щастие наблизо има турски магазин, където се продават всякакви продукти – директен внос от България (като лютеница на известен роден производител). А и много турски стоки са успешен заместител на българските вкусове. В швейцарските магазини има неща, смятани за нашенски екзотики като шкембе (почистено и дори нарязано), кори подобни на фините за баница,
висококачествен български мед
Това, което е ново в менюто ни, е редовното присъствие на масата на зеленчуци като аспержи и колраби (бял алабаш). Значително повече готвя със сметана и сирена. Ядем и много повече зелеви и листни зеленчуци. Много по-рядко в дома влизат сладкиши при все, че швейцарският шоколад според нас е по-добър от всеки друг.
Продуктите, които виждате, са на стойност близо 250 франка (или около 450 лева). Почти всичките покупки (с малки изключения) са направени в една от най-големите вериги магазини в Швейцария. Иначе пазаруваме от всички магазини (според организацията на времето най-вече), понякога и от намиращата се наблизо Австрия, където цените са значително по-ниски.
През пролетта, лятото и есента пък често купуваме от стоката на местните производители – директно от близките ферми. В тази сума не се включват разходите за храна на съпруга ми (около 100 франка седмично), нито тези за хранене на семейството, когато не сме у дома (вариациите са огромни според местата, които посещаваме и това дали са в Швейцария или Австрия).
Основната разлика между България и Швейцария според нас е в цената на месото и рибата (за това вижте повече в Разни странни от Швейцария). Голяма разлика има и в разнообразието на био и еко продукти, които са с високо качество и могат да се купят на нормални цени във всеки магазин. Освен това без проблем могат да се намерят (даже и в селските магазини) безлактозно мляко, масло и сметана, както и безглутенови и чисто вегански храни.
На следващата страница – едно българско семейство в Канада
Вие сериозно ли? Че аз като гледам снимките, на нас тази храна ще ни стигне за поне 2 седмици!!! И 250 лева в България???? Че на мен бюджетът ми е 100 лева/седмица, което включва храна за 2-ма възрастни, 2 кучета и 6 котки. Това за зимата, лятото е даже по-малко, защото живея на село и не купувам плодове и заленчуци. Това при условие, че салами не ядем, купуват се само продукти по БДС, прясно месо, готви се само у дома, хляб сами си правим, дори в това се включват и капсули за кафе! Сладко не купуваме – правим си сами шоколад от био продукти, но дори и това е около 6-7 лева/месец, което е около 100 грама! Едно ядене за 2-мата ни излиза около 4 лева, закуската – около 2 лева, това са около 70 – 80 – 90 лева!! Това при условие, че не изхвърляме храна – НИКАКВА!!! За 250 лева ще станем шопари! А тая жена приказва как изключили това и онова от менюто, ама ядат 300 грама шоколад Милка, бъкан с палмово масло, виждам и прподукти с бяла захар, бели спагети и прочее…. аре малко по-сериозно, и ние сме пътували по света и сме живели из Европата – в България, при равни условия, сходни продукти, сходен начин на хранене един човек яде в пъти по-евтино, отколкото някъде другаде в Европа!
Елена, благодарим Ви за коментара! Всеки от включилите се в “експеримента” ни е споделил своя личен опит. Не вярваме някой от тях да има нужда или полза да лъже. Всяко от 11-те семейства е участвало напълно доброволно. Идеята ни беше да надникнем в менютата и хладилниците на възможно повече българи – като в никакъв случай и никъде не твърдим, че публикуваните случаи са представителни за мястото, на което живеят хората от снимките. Ценим всяко допълнително мнение – като Вашето, защото то допълва картината. Поздрави, Вероника Лазарова
Статията е информираща и интересна. Чудесна идея! Беше ми приятно да видя как начинът на живот в различни общества и на различни континенти, влияе на диетата. Благодаря ви.