Гравьорът Евгени Димов за оръжията, занаятите, децата

0
Евгени Димов
Майстор Евгени Димов вдъхва живот във всеки предмет, щом го украси с гравюрите си. Снимките в материала са любезно предоставени от майстора на Lifebites.bg.

Този материал не е само за ловци, ценители и колекционери с повечко тестостерон. Макар да иде реч за оръжия. Той е за всички, които ценят труда на майсторите-занаятчии и уникалните произведения на изкуството, които създават. Срещаме ви с един от представителите на прочутата Сопотска школа – майстора гравьор Евгени Димов.

Той е един от учредителите на Националната занаятчийска камара. Специално за Lifebites.bg говорим с него за занаятите днес – те не са каквито са били преди години. Развиват се по специфичен начин и много от тях далеч няма да изчезнат. Още за децата, които влизат в ателието. За нуждата от украса на ловното оръжие. За богатството и за красотата в света.

Евгени Димов
Сопотският майстор Евгени Димов. Снимки: Личен архив

Евгени Димов е от Сопот

Щял да става инженер по автоматизация на производството, но се оказало, че пътят му има съвсем друга посока. Така го завъртял животът, че го срещнал с най-големия майстор на ръчни гравировки в България – Светлозар Райчанов. Запалил го по занаята и му предал тайните си.

Питам какво е необходимо да притежава човек, за да може да стане гравьор и при това майстор. “Умения по рисуване при всички положения помагат” – обяснява Евгени Димов. “Но всяко нещо може да се научи. Всеки човек може да се научи да рисува, но не всеки може да стане Леонардо или Микеланджело. Така е и при нас. Рисуването е важно като техника и умение, но сякаш по-важен е погледът върху нещата – за композиция, за красота“.

Евгени Димов
Китара с уникална украса.

Майстор Евгени Димов украсява кутии за бижута, музикални инструменти като китари например, но основно прилага уменията си върху ловно оръжие – приклади на пушки, лъкове, арбалети. “Просто там пазарът ми намери ниша.

Говорим за фина дърворезба, инкрустации и металогравюра основно

Защо обаче е нужно всичко това? Авторът на Българска ловна енциклопедия Мир Богоев казва, че “ловното оръжие без всякакви уговорки може да се назове шедьовърът на оръжието въобще“. То от векове не е просто “система за стрелба или машина за убиване“, а предмет с естетическа стойност. И до голяма степен за това допринасят гравюрите по него. “Без тях ловната пушка не е истинско ловно оръжие“, допълва Богоев.

Евгени Димов
Нож, гравиран за дубайския шейх Мохамед.

Престижно е оръжието ти да е украсено, да има собствен облик и да носи почерка на уникат. Още повече, че в днешно време основно се купуват пушки, които са рожби на индустрията и серийното производство. “За разграничаване, за придобиване на индивидуалност идва на ход гравирането“, допълва Евгени Димов.

И ако мислите, че това е нещо, към което посягат само заможните хора или тоталните ценители, лъжете се. Макар самата украса да не е евтина, защото нещата стават много бавно. Зависи какво се прави, доколко има детайли, дали се използват драгоценни материали. По думите на сопотския майстор всякакви хора отиват в ателието му. Даже и такива, които нямат големи финансови възможности. Е, разбира се, имал е и специални поръчки – както за чужди елитни фирми, така и

Евгени Димов
Арбалет, гравиран от Евгени Димов и подарен на йорданския крал Абдула II.

за … кралски дворове

Преди време му поръчали украса на арбалет. И после това оръжие било подарено на сегашния крал на Йордания Абдула II. Гравирал е и нож за дубайския шейх Мохамед.

Хората като цяло му се доверяват за избора на мотив. А той каквото и да прави, го прави уникално. Нищо не се повтаря в абсолютно същия вид, затова се издава и съответен сертификат.

Обяснява, че днес майсторите на гравюри не са толкова традиционалисти. И той, и колегите му правят съвременни украси. Той например сравнително често ползва Ар Нуво, особено върху украсата на приклади. Понеже работят и за чужбина, налага се да адаптират работата си към нагласите на хората навън. За американска фирма например Евгени изработва изключително индиански мотиви. В момента пък разработва мотивите от Властелинът на пръстените.

Евгени Димов
Съвременна украса на ловно оръжие с елементи на Ар Нуво. Снимки: Евгени Димов

И нищо чудно, че днес е все по-тежко да си добър майстор. Просто защото

изискванията към занаятчиите изключително се променят и завишават

“Навремето занаятът е покривал нуждите на населението, защото не е имало индустрия. Трябва му на човека нож, отива при майстора. Тогава занаятчийските стоки са били стоки от първа необходимост. Сега вече има индустрия, която отдавна се е наложила със съотношение цена-качество и всички останали плюсове, които предоставя. Вече ножът от майстора не е първа необходимост. Занаятчийски произведената стока вече е луксозна стока. Тя е като контрапункт на промишлената. Занаятчийската стока има душа, не е бездушна като серийността на индустрията”.

Евгени Димов
Работата по гравирането отнема много време.

Ето защо и занаятите ще продължава да ги има. Те ще се променят, ще се напасват към новите изисквания. Ще се доближават все повече до изкуството и хората, занимаващи се с тях, ще са все по-изкусни в работата си. Може би именно този различен прочит прави занаятите днес все по-интересни. И това обяснява защо в ателието на майстор Евгени Димов влизат все повече деца, които искат да овладеят това умение.

Учениците на Евгени Димов са от 1-2 клас до 14-15 годишни. Казва, че всичко започнало на шега и така си го карат и до днес. Не са си поставяли високи цели, просто

Евгени Димов
Майстор Евгени Димов със свои възпитаници.

гледа да се забавлява с децата, за да им е интересно

“Всичко започна случайно, със случайно влезли деца в работилницата. Мислех, че бързо ще отшуми. И аз, подобно на много хора, очаквах децата да имат по-повърхностно отношение заради компютрите и съвременния начин на живот. Но съм се заблуждавал. Децата въобще не са повърхностни и изобщо не им отминава така бързо мерака. Дори си мисля, че компютрите, видеоигрите и кабелната телевизия вече са даденост, която им е писнала. И сега менгемето е за тях екзотиката – нещо, което е интересно. Доживяхме и тези времена – децата да го възприемат по този начин”.

Евгени Димов
При завършване на ниво майсторът и децата се обличат в народни носии.

Майсторът мислел, че постепенно децата ще се отсеят – някои ще отпаднат, нови може да дойдат, може и никой да не стъпи повече. Очаквал да има някакъв естествен отбор. “Но факт е, че нови деца идват, старите не отпадат. Започнах с една група, в момента водя четири (по 4-5 деца в група). Заниманията са веднъж на 2 седмици по 2 часа. Децата ни са много свестни”.

Питам майстор Димов дали човек може да се издържа със занаят в днешно време. “Аз го правя” – отвръща уверено той. И допълва, че материално не е богат – кара 20-годишна кола например. Но има достатъчно и най-важното е, че обича работата си и тя го прави щастлив. Това е неговото богатство. “Аз съм богат с това, което се случва около мен. Светът около мен е красив. Отношенията с колегите са много чисти. Общуването с децата, с хората, които идват – всичко е абсолютно позитивно. И се чувствам комфортно в моя свят“.


Вижте още каква красота създава дантелиерката Марияна Брънкина, която макар да живее в чужбина, не спира да прославя България

Отговор