Гравьорът Евгени Димов за оръжията, занаятите, децата

Евгени Димов
Майстор Евгени Димов вдъхва живот във всеки предмет, щом го украси с гравюрите си. Снимките в материала са любезно предоставени от майстора на Lifebites.bg.

Този материал не е само за ловци, ценители и колекционери с повечко тестостерон. Макар да иде реч за оръжия. Той е за всички, които ценят труда на майсторите-занаятчии и уникалните произведения на изкуството, които създават. Срещаме ви с един от представителите на прочутата Сопотска школа – майстора гравьор Евгени Димов.

Той е един от учредителите на Националната занаятчийска камара. Специално за Lifebites.bg говорим с него за занаятите днес – те не са каквито са били преди години. Развиват се по специфичен начин и много от тях далеч няма да изчезнат. Още за децата, които влизат в ателието. За нуждата от украса на ловното оръжие. За богатството и за красотата в света.

Евгени Димов
Сопотският майстор Евгени Димов. Снимки: Личен архив

Евгени Димов е от Сопот

Щял да става инженер по автоматизация на производството, но се оказало, че пътят му има съвсем друга посока. Така го завъртял животът, че го срещнал с най-големия майстор на ръчни гравировки в България – Светлозар Райчанов. Запалил го по занаята и му предал тайните си.

Питам какво е необходимо да притежава човек, за да може да стане гравьор и при това майстор. “Умения по рисуване при всички положения помагат” – обяснява Евгени Димов. “Но всяко нещо може да се научи. Всеки човек може да се научи да рисува, но не всеки може да стане Леонардо или Микеланджело. Така е и при нас. Рисуването е важно като техника и умение, но сякаш по-важен е погледът върху нещата – за композиция, за красота“.

Евгени Димов
Китара с уникална украса.

Майстор Евгени Димов украсява кутии за бижута, музикални инструменти като китари например, но основно прилага уменията си върху ловно оръжие – приклади на пушки, лъкове, арбалети. “Просто там пазарът ми намери ниша.

Говорим за фина дърворезба, инкрустации и металогравюра основно

Защо обаче е нужно всичко това? Авторът на Българска ловна енциклопедия Мир Богоев казва, че “ловното оръжие без всякакви уговорки може да се назове шедьовърът на оръжието въобще“. То от векове не е просто “система за стрелба или машина за убиване“, а предмет с естетическа стойност. И до голяма степен за това допринасят гравюрите по него. “Без тях ловната пушка не е истинско ловно оръжие“, допълва Богоев.

Евгени Димов
Нож, гравиран за дубайския шейх Мохамед.

Престижно е оръжието ти да е украсено, да има собствен облик и да носи почерка на уникат. Още повече, че в днешно време основно се купуват пушки, които са рожби на индустрията и серийното производство. “За разграничаване, за придобиване на индивидуалност идва на ход гравирането“, допълва Евгени Димов.

И ако мислите, че това е нещо, към което посягат само заможните хора или тоталните ценители, лъжете се. Макар самата украса да не е евтина, защото нещата стават много бавно. Зависи какво се прави, доколко има детайли, дали се използват драгоценни материали. По думите на сопотския майстор всякакви хора отиват в ателието му. Даже и такива, които нямат големи финансови възможности. Е, разбира се, имал е и специални поръчки – както за чужди елитни фирми, така и

Евгени Димов
Арбалет, гравиран от Евгени Димов и подарен на йорданския крал Абдула II.

за … кралски дворове

Преди време му поръчали украса на арбалет. И после това оръжие било подарено на сегашния крал на Йордания Абдула II. Гравирал е и нож за дубайския шейх Мохамед.

Хората като цяло му се доверяват за избора на мотив. А той каквото и да прави, го прави уникално. Нищо не се повтаря в абсолютно същия вид, затова се издава и съответен сертификат.

Обяснява, че днес майсторите на гравюри не са толкова традиционалисти. И той, и колегите му правят съвременни украси. Той например сравнително често ползва Ар Нуво, особено върху украсата на приклади. Понеже работят и за чужбина, налага се да адаптират работата си към нагласите на хората навън. За американска фирма например Евгени изработва изключително индиански мотиви. В момента пък разработва мотивите от Властелинът на пръстените.

Евгени Димов
Съвременна украса на ловно оръжие с елементи на Ар Нуво. Снимки: Евгени Димов

И нищо чудно, че днес е все по-тежко да си добър майстор. Просто защото

изискванията към занаятчиите изключително се променят и завишават

“Навремето занаятът е покривал нуждите на населението, защото не е имало индустрия. Трябва му на човека нож, отива при майстора. Тогава занаятчийските стоки са били стоки от първа необходимост. Сега вече има индустрия, която отдавна се е наложила със съотношение цена-качество и всички останали плюсове, които предоставя. Вече ножът от майстора не е първа необходимост. Занаятчийски произведената стока вече е луксозна стока. Тя е като контрапункт на промишлената. Занаятчийската стока има душа, не е бездушна като серийността на индустрията”.

Евгени Димов
Работата по гравирането отнема много време.

Ето защо и занаятите ще продължава да ги има. Те ще се променят, ще се напасват към новите изисквания. Ще се доближават все повече до изкуството и хората, занимаващи се с тях, ще са все по-изкусни в работата си. Може би именно този различен прочит прави занаятите днес все по-интересни. И това обяснява защо в ателието на майстор Евгени Димов влизат все повече деца, които искат да овладеят това умение.

Учениците на Евгени Димов са от 1-2 клас до 14-15 годишни. Казва, че всичко започнало на шега и така си го карат и до днес. Не са си поставяли високи цели, просто

Евгени Димов
Майстор Евгени Димов със свои възпитаници.

гледа да се забавлява с децата, за да им е интересно

“Всичко започна случайно, със случайно влезли деца в работилницата. Мислех, че бързо ще отшуми. И аз, подобно на много хора, очаквах децата да имат по-повърхностно отношение заради компютрите и съвременния начин на живот. Но съм се заблуждавал. Децата въобще не са повърхностни и изобщо не им отминава така бързо мерака. Дори си мисля, че компютрите, видеоигрите и кабелната телевизия вече са даденост, която им е писнала. И сега менгемето е за тях екзотиката – нещо, което е интересно. Доживяхме и тези времена – децата да го възприемат по този начин”.

Евгени Димов
При завършване на ниво майсторът и децата се обличат в народни носии.

Майсторът мислел, че постепенно децата ще се отсеят – някои ще отпаднат, нови може да дойдат, може и никой да не стъпи повече. Очаквал да има някакъв естествен отбор. “Но факт е, че нови деца идват, старите не отпадат. Започнах с една група, в момента водя четири (по 4-5 деца в група). Заниманията са веднъж на 2 седмици по 2 часа. Децата ни са много свестни”.

Питам майстор Димов дали човек може да се издържа със занаят в днешно време. “Аз го правя” – отвръща уверено той. И допълва, че материално не е богат – кара 20-годишна кола например. Но има достатъчно и най-важното е, че обича работата си и тя го прави щастлив. Това е неговото богатство. “Аз съм богат с това, което се случва около мен. Светът около мен е красив. Отношенията с колегите са много чисти. Общуването с децата, с хората, които идват – всичко е абсолютно позитивно. И се чувствам комфортно в моя свят“.


Вижте още каква красота създава дантелиерката Марияна Брънкина, която макар да живее в чужбина, не спира да прославя България

СПОДЕЛИ
Предишна статияВижте каква е храната на българите по света за седмица
Следваща статияДа тръгнеш навреме: Раздяла с вкус на шоколадов мус
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор