Уроците, които научих от моята майка

моята майка
Моята майка Валентина в компанията на баша ми Ангел.

В този текст искам да споделя с вас част от уроците, които научих от моята майка. Повечето деца убедено вярват, че тяхната майка е най-добрата на света. Няма и как да е иначе. Майката е първият и най-важен човек в нашия живот, още от появата ни на белия свят. Тя ни храни, преобува, грижи се за всичките ни нужди. Пее ни песни, гушка ни, играе и се смее с нас, учи ни да говорим и как да се държим… Образът на майката е свещен, специален за детето и в повечето случаи това не се променя, колкото и да пораства то. От своите майки получаваме едни от най-ценните уроци в живота си. Ще се радваме и вие да споделите личния си опит с нас. Можете да го направите в мястото за коментари под статията или на нашата Фейсбук страница. Първият, и според мен най-важен урок, беше и е

Да бъда добър човек

До една определена възраст, всяко дете вярва, че неговата майка е добър човек. С времето обаче започваме да виждаме някои несъвършенства в характера и действията на нашите родители. Може да се случи дори да прозрем, че те се държат лошо, злобно, завистливо, агресивно и т.н. в определени моменти. За щастие, колкото и да пораствах,а и до ден днешен никога не съм забелязвала

 такива прояви в поведението на моята майка

Вече наближавам 40-те и все още смятам, че майка ми е наистина много добър човек. Човек, който никога не се е изкушавал да навреди или нарани някого. Точно обратното. По нейния пример, учейки, може би, най-важния житейски урок, и аз се опитвам да бъда добър човек в мислите, чувствата, емоциите, думите и действията си.

Да дарявам без да меря любов и грижа

Понякога хората, съзнателно или не, започват да мерят любовта и грижата, която дават и която получават. От моята майка научих, че това е напълно излишно. Че човек всъщност нищо не губи, когато е любвеобилен и грижовен към семейството и близките си приятели. Научи ме, че е достатъчно да раздаваш, без да мериш, толкова любов и грижа, колкото има събрани в сърцето и душата ти. Че самият акт на даване е това, което те прави щастлив, и няма значение колко и дали ще получиш нещо в замяна.  Това понякога ме прави да изглеждам наивна в очите на околните, защото се раздавам щедро и не очаквам нищо в замяна, но това просто е моят начин да бъда себе си.

Да бъда отговорна и дисциплинирана

Този урок се оказа особено ценен за мен в житейския ми път. Винаги се старая да следвам примера на моята майка в това отношение – когато кажа (обещая), че ще направя нещо, така организирам плановете и времето си, че да го изпълня. Радвам се, че не съм от хората, които забравят или просто пропускат да свършат онова, за което са дали дума. Мама ме научи още да бъда дисциплинирана и да върша всяко нещо с желание. По отношение на дисциплината даже мисля, че ми е дала малко в повече. Защото понякога искам да свърша всичко необходимо на всяка цена. А и очаквам и околните да са така ангажирани като мен, което не винаги е така.

моята майка
Моята майка се справя не по-зле и в ролята на баба.

Да помагам на кой с каквото мога и да обичам хората

Заклет алтруист – моята майка ми предаде още един много важен урок. Когато си добър човек, е неизбежно да обичаш искрено хората и да си готов и с желание да им помагаш във всяка ситуация. Дори когато става въпрос за това просто да ги изслушаш с внимание и да не ги обвиняваш и съдиш за грешките им. Сещам се и за още един ценен урок в тази посока – да не клюкарствам и да не злословя по адрес на хората.

Да обичам българския език и четенето

Още в ранното си детство бях закърмена със схващанията и разбрах смисъла на този урок. Да обичам българския език, да пиша грамотно, не успях да усвоя само краснописа. Да обичам литературата и да чета книги, за да развивам въображението си и да обогатявам общата си култура. Благодаря ти, мамо! Ти ме научи също да пея с радост песни и да обичам истински музиката.

Да правя компромиси,

да не крещя, да отстоявам мнението си

Мама е човек, който наистина умее да прави компромиси в името на мира, разбирателството и всеобщата спокойна атмосфера и добро настроение. Но това далеч не означава, че няма мнение и че не го отстоява, когато трябва. В това отношение много приличам на моята майка. От нея се научих също да не вдигам скандали и да не крещя. Да постигам своето със спокоен тон и силни аргументи. И още нещо – да не се обиждам лесно и да не приемам нещата лично.

Да готвя вкусно и с желание

От моята майка се научих да не следвам дословно написаното в рецептите. Да импровизирам без страх и опасения в кухнята. Както и така да подбирам съставките и подправките, с които готвя, че накрая всички да си оближем пръстите от приготвеното с любов ястие. Научих се да приемам готвенето не като досадно задължение, а като акт на творчество и вдъхновение.

Разбира се, това са само част от уроците, които научих от моята майка. Но смятам, че тези са сред най-важните. Мама, съзнателно или не, ми е предала голяма част от чертите на характера си и моделите си на поведение в различни ситуации. Съжалявам само за

някои важни уроци, които така и не научих от моята майка

Като например – да казвам нещата с възможно най-малко думи. Да не показвам емоциите си и да не им се поддавам. Да бъда спокойна и хладнокръвна във всяка ситуация, да пазя мнението си за себе си, ако не е поискано, и други…

Ако този текст ви е харесал и сте открили в него уроци, които и вие сте научили от своята майка, не забравяйте да го харесате го и да го споделите, за да я поздравите.


Вижте още: Уроците, които научих от баща ми

Отговор