20 култови турцизми в българския език

чорба - турцизми
Думата "чорба" - един от любимите ни турцизми Снимка: supichka.com

Чавдар яде чорба от голямата тенджера с кеф! Можете ли да посочите думите в това изречение, които смятате, че са турцизми – без да ползвате допълнителна помощ? (Отговорът ще намерите в края на текста)

Бас ловя, че всеки от нас ще изпусне поне един от тях. Думите, останали в българския език от времето на Османската империя са се настанили толкова удобно в речника ни, че често

не ги разпознаваме и ги смятаме за изконно български

Този тип чуждици са навлизали в разговорния език не в продължение на години, а с течение на векове. С тях прадедите ни са описвали предметите от бита (тенджера), указвали са населени места, райони и върхове на планини (Мусала), наричали са родовете си (Абаджиев – например), показвали са отношението си към хората (гювендия – лека жена), изразявали са чувствата и емоциите си (Имам си дерт)… А много от тях дори са говорели турски език свободно.

Панайот Хитов - турцизми
Как ще опишете най-точно Панайот Хитов, ако решите да не използвате турските думи “четник” и “хайдутин”?

Тези чуждици са свързани не толкова с конкретния език на една държава – Турция, колкото с една ера. Тази на Османската империя. Затова не е чудно, че думите, които сме заели от османотурския език често имат и друг корен – арабски, персийски, италиански или гръцки.

С основаването на новата българска държава през 1878 г. интелектуалците ни решават да отхвърлят робството на турските чуждици. През 19-ти век писатели, журналисти и учени активно работят да

изчистването на българския книжовен език от турцизми

Лексиката, използвана в политическите, административните и военните ни среди се прочиства от чуждиците с подобен корен и обръща лице за заемки към силните по това време държави като Русия, Франция и Германия.

В книжовния език на мястото на популярните турцизми се настаняват много диалектни думи. В същото време турските чуждици продължават да живеят в жаргонния език. И с настъпването на новата ера – тази на промените след 1989 г., пропъдените от езика ни турцизми се завръщат победоносно. Техен проводник са вестниците в зората на демокрацията, целящи да достигнат до масовата аудитория с по-ясни и разпознаваеми думи.

Днес турските чуждици от едно време са неразделна част от речника ни. Дори се стига до парадокса да ги използваме със сантимент, като нещо традиционно, емблематично и типично българско. Бакалниците заменят супермаркетите, а чорбите са по-актуални от супите.

И в това няма нищо лошо. Трудно е да разказваш истории за хайдутите, техните чети и байрактари (и трите подчертани думи идват от османотурския език), ако заместиш оригиналните думи. Направиш ли го, заменяш историята, а с нея и идентичността.

Затова днес Lifebites.bg ще ви представи 20 култови турцизми използвани активно в съвременния български език.

Муфтаджия

Човек, който се опитва да получи нещо без пари, да извлече изгода, без да даде нещо в замяна.

Бакшиш
Малка сума пари дадена над официалната цена. Идва от турската дума bahşiş – подарък.

Мерак
Желание, хъс. Копнеж, стремеж. Често се използва и производното мераклия – човек, който има желание да направи нещо, старателен и прилежен.

Далавера
Непочтена сделка, измама.

Тепегьоз
Нечувствителен, нетактичен човек.

Резил
Срам, позор, излагация.

Пич
Буквално означава издънка на клонка. В преносен смисъл се е използвало за незаконнородено дете. Днес е синоним за готин човек.

Кяр – Печалба, облага, сметка

Бардак
Използваме я като синоним на публичен дом. На турски език думата означава “сервиз” или чаша за безалкохолно и вода.

Патаклама
Сбиване, бой, разправия.

Бакии
Неизплатени дългове; сложна, несвършена работа.

Евала – Браво!

Изразява възхита.

Прочетете още… Проф. Владко Мурдаров: Чуждиците могат да ни направят смешни

Рахат
Безгрижен, спокоен, блажен – като прилагателно. Използва се и като съществително със значението блаженство, спокойствие, мир.
Хич – Въобще

Гюрултия
Врява, глъчка,  бъркотия, суматоха, кавга, караница, скандал

Батак
Използва се най-масово за безизходица, затруднено положение.

Геврек
Кръгла тестена закуска, която се вари и изпича в пещ.

Бахър
Ужасно силен студ.

Келепир
Полза, изгода, аванта (което също е турцизъм, но от италиански корен)

Терсене

Лошо, неудобно. Не ми е добре. Например: Нещо ми е терсене.

*Чавдар яде чорба от голямата тенджера с кеф!
Чавдар идва от турската дума за “ръж”. Придобива популярност от прякора на героя в стихотворението на Христо Ботев.
Чорба – супа.
Тенджера – дълбок съд за готвене на котлон.
Кеф – удоволствие.

22 КОМЕНТАРА

  1. Думите хайдут, хайдутин, хайдук идват от унгарски. Това се твърди и в книгата на Борис Парашкевов: Етимологичните дублети в българския език. изд. Емас, 2008

  2. Интересен текст. Някои от примерите обаче са погрешни.
    “Далавера” е заета от гръцкото “даравери” (врява, патардия), което се извежда от италиански израз.
    “Чета” и “четник” са си изконни български, славянски думи; “чета” я има още в старобиългарски текстове. Коренът “чет/чит” се среща в “четене” и руското “считать” – “броя”. Четата са хора под брой.
    Забележката за “хайдук/хайдут” по-горе също е вярна.

  3. здравейте, идейна е статията, но малко сте попрекалили. думата далавера идва от американския щат Делауеър и етимологията й напълно оправдава твърдението. Бахър никога не е била турска дума, няма турски корен.

    • Привет, Миглена! Разлиствам “Речник на чуждите думи в българския език” и в него на страница 167 е записано: “далавера” – ж. Разг. Непочтена сделка. итл. – тур.” Думата навлиза в турския език от италиански – споделям още един цитат: “от итал. dare avere „далавера, букв. даване-имане или да дава-да взема”. За първи път чувам за историята за американския щат, но с интерес бих научила повече по темата, ако имате време и желание да споделите. Поздрави! Вероника Лазарова

      • Не намерих в италиано-българския речник нито ДАЛАВЕРА , нито КЕЛЕПИР , дори и сродни на тях думи.

        • Лилия, здравейте! Прощавайте, но не мога да открия в текста си мястото, където съм написала, че тези две думи са с италиански корен? Споменато е единствено, не с такъв е думата “аванта”. Моите проучвания по темата ме доведоха до информацията, че много от думите, които сме заели от османотурския език, са с чужд произход и сред тези думи има такива и от италиански. Поздрави!

  4. Бакшиш е персийска дума и значи точно бакшиш или нещо дадено с цел благотворителност . употребява се в Пакистан и Индия в смисъл на подкуп. Не съм сигурно и за думата пич. Знаем какво означава в женски род. Възможно е турците да са я взели от нас. В турските думи няма звука ч. Има го в тези от нетурски произход!

    • Точно така, Роси. Турцизмите са думи, свързани не с една държава – Турция, колкото с една ера. Период, когато в пределите на тази империя са били хора от всякакви националности. Затова сред турцизмите можем да открием думи от персийски, италиански, арабски, гръцки език… Поздрави!

  5. “Абаджиев” идва от “аба” – тежка, голяма дреха, но коренът е от латинското “абитаре” – “обитавам”. “Турски език” наистина е малко оксиморон, дотолкова, доколкото от много насила размесени етноси, се е получила амалгама от понятия, понякога не намясто (встрани от оригинала в изходния език). Поздрави обаче за опита за изясняване на произхода им. А речника на чуждите думи в б.език ъъъ е гОла вОда в много отношения, но това е друга тема. Чавдар идва от инд Чоудар – мн често срещано и име и дума (мисля, ,е е старейшина).

  6. Едно време, когато служих в казармата, докато стоях на пост, си записвах в един тефтер, тези думи, които смятах за турцизми. Бях посъбрал около 350 думи по азбучен ред. Ще трябва да го изровя и да си ги припомня. Тази тема, с “турските” думи в нашия език, е деликатна по няколко причини.
    От една страна, Турция е име на държава от 1923 г., когато с указ на Кемал Ататюрк, неговата държава приема това име.
    А от друга страна, говорът в Османската империя се е формирал дълги години. Самите османци са нямали дългите традиции на държавно управление, с каквито са можели да се похвалят другите техни единоверци – персите. Поради това, с изграждането на държавната машина на османците, от персийския език са навлезли огромно количество думи, които днес ние приемаме за турски.
    И от трета страна, както авторката писа в статията, много от новите “турски’ думи в нашия език, са дошли по време на робството, но те самите са били чуждици в самия език на османците.

  7. Много често са срещани в разговорния език, чуждиците, които са споменати за най-популярни, но се използат масово на ниско езиково и интелектуално равнище. Е, разбира се, зависи от аудиторията, с която общуваш. Понякога се употребяват за по-голяма експресия или за да се ползва същия езиков код като на събеседника.

  8. Знаете ли, че АЙРАН, АСМА, МУСАКА, САРМИ, БАЛКАНА и др. не са турски, а древни тракийски думи, запазени в много балкански езици, възприети и от османците.
    АЙРАН одначава кисело мляко, а не това, което наричаме АЙРЯН.
    АСМА е както лоза, така и плода – грозде.
    Друга дума, коато се смята зя турска е ЧЕТА.
    Думата ЧЕТА идва от тракийския празник КАЛИНДА, който се е празнувал винаги на 22 декември, когато Слънцето е в най-ниската си точка на небето, а денят в северното полукълбо най-къс. Празникът започвал със запалването на ритуален огън в центъра на селището, около който се събирали всички участници в празника. След това се оформяла група от млади мъже, която наричали ЧЕТА. С песни и танци четата обикаляла цялото селище къща по къща, благославяла стопаните, които ги дарявали с храна, плодове и вино
    Както виждаме и името КАЛИНДА, преминало в латинския (CALINDAE), а по-късно и основа на названието “календар” и почти всичко от ритуала на този тракийски празник е запазено почти непокътнато в България, а може би и на други места на Балканите. Само е приспособено от християнската религия в големия днешен празник Коледа, названието на който също идва от тракийското Калинда. Калинда одначава колело, кръг.
    Има и много други тракийски думи в днешния ни език, но може би най-древните са АЗ и БОГ.

  9. хайдут, хайдутин, хайдук са от унгарски произход, не от турски.

  10. но да, по всяка вероятност хайдут идва с посредничеството на османотурски. а хайдук с посредничеството на сърбохърватско и румънско посредничество.

  11. Едно диво племе НЕ може да наложи на цял един Древен Народ толкова много думи, които всъщност ТО е приело от него! Много стари Български думи навлизат в езика на Османлиите още преди появата на т.нар. “Турция” след 1930г! Ислямската Империя е разположена върху Трако – Скитски- Болгарски територии! Невежеството в това отношение е ТОТАЛНО! Днес Невежеството продължава, Премахват се стотици Древни имена на Топоними, които са Трако – Болгарски а не “Турски”! Официалния език на една Държава или Империя се основава на различните диалекти, които са съществували преди завладяването й! Не зависимо от приемането на Исляма в Родопите, хората в Родопите продължават да говорят и да пеят на Майчиния си език! И Родопския Диалект се оказва един от НАЙ – Древните Тракийски – Болгарски език! Старите Трако-Болгарски думи и имена се обявяват за “Турски” поради Невежество и НЕ знание на т.нар. “Учени” у нас?!Името Мусала е Древена Трако – Болгарска дума, днес смисъла й се пази само в Древния Санскрит! Преди да обявят стари Трако – Болгарски думи за “Турски” невежите “Учени” да ги проверят в Санскрит, Латински, Арамейски, Коптски, Бохарски и т.нар. древно Славянски думи!

Отговор