ИспанияКазвам се Мария и със семейството ми живеем от 3 години в Андалусия, Испания. Аз съм българка, а съпругът ми е италианец. Имаме две (родени в Холандия) дъщери-близначки – Джордана и Мария-Луиза. |
У нас всички се храним вкъщи. Обикновено голямото готвене е вечер, за обяд се правят кулинарни експерименти с остатъка от вечерята или просто се приготвя нещо набързо. И двамата обичаме да готвим и може би поради тази причина предпочитаме домашните ястия. Когато отидем на ресторант все намираме някой кусур! Затова се вихрим в кухнята – знаем какви продукти ползваме, а и удоволствието от приготвянето на храната не е за пренебрегване.
Едно от нещата, които отчитам като много положителни в Испания е качеството на продуктите и най-вече
съотношението цена-качество
Не бих казала, че тук харчим много повече за храна в сравнение с България, но определено смятам, че се храним по-добре. Седмично за това перо от семейния бюджет отиват средно 70-80 евро. Отдавам го и на факта, че живеем в южна Испания и тук буквално целогодишно има огромен избор от пресни плодове и зеленчуци на ниски цени.
Сега, през зимата, можеш да купиш 5 кг. портокали за 2 евро, авокадото е на цена от 1 евро на килограм, на същата цена са мандарини, манго, банани, ябълки… Най-забележителната разлика с България е изобилието от риба и май и ние, наред с испанците, започнахме да я консумираме много повече.
Покупките на снимката по-горе са на стойност около 60 евро. Те включват брашното за хляба през седмицата, който приготвяме вкъщи всеки ден с хлебопекарна, както и продукти за шоколадова торта по специален повод. Липсват яйцата, които ни осигуряват 4-те ни кокошки и салатите, които си отглеждаме сами.
През лятото берем и тиквички и домати в градината. Обикновено имаме и малко запас от различни продукти вкъщи. През седмицата купуваме допълнително пресни плодове и зеленчуци от пазара и евентуално риба. За основните продукти ползваме различни големи супермаркети, за месото, рибата и сиренето предпочитаме малки специализирани магазини.
Не мисля, че стилът на хранене зависи от държавата, в която живееш. По-скоро е въпрос на това какво се готви в семейството. У нас определено оказва влияние националността на съпруга ми, който е италианец. Това не значи, че ядем само пица и спагети, но като цяло вкъщи се следва
средиземноморско-българска диета
с най-различни препратки към гозби от различните държави, в които сме живели. Аз се научих да ям пиле с розмарин, а съпругът ми боб с джоджен. За негов ужас успях да науча децата да обичат паста със сирене, масло и захар – немислима комбинация за всеки уважаващ себе си италианец!
В днешно време, за разлика отпреди 15-20 години, вече навсякъде може да се намери почти всичко. Ако имаш желание можеш да си направиш и баница (с точилка – дръжка на метла), и шкембе-чорба, и кавърма – имаме си и гювечета вкъщи…
Честно казано, най-трудно в пазаруването ми е било в края на 90-те години в България. Ужасяваше ме въпросът “А какъв зеленчук ще ядем за вечеря?”, при положение, че през зимата изборът беше много ограничен, да не кажа почти никакъв… В тази връзка, съвсем в противовес, още помня и първите си пазарувания в супермаркетите в Италия по същото време – губех половин час само да избера киселото мляко, защото не бях свикнала с подобно изобилие на различни вкусове и марки… Питах се на майтап – “защо си усложняват толкова живота”?!? И все пак, ако има
нещо, което да ми липсва наистина от България
това са черешите и бозата (в комбинация с топла баничка). Череши има навсякъде, но са винаги доста скъпи и някак не можеш да се наядеш на корем, а и кюстендилските нямат равни! Що се отнася до бозата, от доста време се каня да си направя вкъщи, но май от цялото семейство я обичам само аз, а и все не мога да го докарам да си направя една истинска мазна баничка!
Вие сериозно ли? Че аз като гледам снимките, на нас тази храна ще ни стигне за поне 2 седмици!!! И 250 лева в България???? Че на мен бюджетът ми е 100 лева/седмица, което включва храна за 2-ма възрастни, 2 кучета и 6 котки. Това за зимата, лятото е даже по-малко, защото живея на село и не купувам плодове и заленчуци. Това при условие, че салами не ядем, купуват се само продукти по БДС, прясно месо, готви се само у дома, хляб сами си правим, дори в това се включват и капсули за кафе! Сладко не купуваме – правим си сами шоколад от био продукти, но дори и това е около 6-7 лева/месец, което е около 100 грама! Едно ядене за 2-мата ни излиза около 4 лева, закуската – около 2 лева, това са около 70 – 80 – 90 лева!! Това при условие, че не изхвърляме храна – НИКАКВА!!! За 250 лева ще станем шопари! А тая жена приказва как изключили това и онова от менюто, ама ядат 300 грама шоколад Милка, бъкан с палмово масло, виждам и прподукти с бяла захар, бели спагети и прочее…. аре малко по-сериозно, и ние сме пътували по света и сме живели из Европата – в България, при равни условия, сходни продукти, сходен начин на хранене един човек яде в пъти по-евтино, отколкото някъде другаде в Европа!
Елена, благодарим Ви за коментара! Всеки от включилите се в “експеримента” ни е споделил своя личен опит. Не вярваме някой от тях да има нужда или полза да лъже. Всяко от 11-те семейства е участвало напълно доброволно. Идеята ни беше да надникнем в менютата и хладилниците на възможно повече българи – като в никакъв случай и никъде не твърдим, че публикуваните случаи са представителни за мястото, на което живеят хората от снимките. Ценим всяко допълнително мнение – като Вашето, защото то допълва картината. Поздрави, Вероника Лазарова
Статията е информираща и интересна. Чудесна идея! Беше ми приятно да видя как начинът на живот в различни общества и на различни континенти, влияе на диетата. Благодаря ви.