Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота

За една българка в Швейцария, благодарение на която родната шита дантела добива международна популярност

0
Марияна Брънкина
Марияна Брънкина и една от най-успешните й дантели.

Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги. И отново. И пак. И така, докато се роди картината. Цветя, животни, всякакви орнаменти. Нежна паяжина, изтъкана от въображението, упоритостта и майсторството на дантелиерката.

Марияна Брънкина
Дантела, фина като паяжина.

Със сигурност сте чували за изящната брюкселска дантела. Може би знаете, че едно от популярните места във Венеция – остров Бурано, е прочут именно заради дантелите, които от векове се изработват там.
А обръщали ли сте внимание на българските шити дантели (т.нар. кене)? Знаете ли, че в страната ни се правят изключително сложни кенета, но красотата им е застрашена от изчезване? И че държавата може да ги спаси, но … сещате се сами дали го прави?

С една такава майсторка, при това българка, ме срещна съдбата в Швейцария. Казва се

Марияна Брънкина и е от Пловдив

От години живее в алпийската страна, където е щастливо омъжена. Работи като счетоводител. А в свободното си време обича да пътува, да кулинарства, да шие гоблени и разбира се – дантели. При това – български, макар да владее и други европейски техники.

Марияна Брънкина
Марияна Брънкина.

Пред Lifebites.bg Марияна разказва за разликата между българската и европейските дантели. Като запалена дантелиерка, Брънкина си е направила труда задълбочено да проучи историята и спецификата на този занаят по света.

Европейските иглени дантели са изключително фини и много изящни, но се изработват по различен начин – те се правят върху подложка. Т. е. рисува се картина, която се подлага и по нея след това се шие дантелата. А българската дантела е най-примитивна като техника, но затова пък много трудна.

Няма подложка, а всичко е във въображението. Шие се само върху една бримка. Възникнала е преди да има писменост, преди да има хартия и т.н. В интерес на истината обаче, така се правят и другите дантели от нашия район – гръцка, турска, арменска. В техниката и материалите българската не се различава съществено от тях. Това, което я прави уникална, са орнаментите, наречени кучии – като обърната кола. Никъде другаде не се срещат“.

дантела
Българска дантела.

Марияна много обича родните дантели. Но от всички, най-любими са й копривщенските, тъй като са най-трудни и представляват най-голямо предизвикателство. За произведенията си черпи вдъхновение от красотите, изложени в музеите в България. Съчетава елементи, измисля нови композиции. Питам я колко време отнема изработката на един мотив.

Отдавна не броя часовете“ – отговаря Брънкина. „Но една обица например се прави цял ден. Много е бавно. В крайна смета е важно да се получи нещо красиво, а не колко време отнема“.

бижута
Дантелени бижута.

Българската майсторка редовно взима участие в международни форуми и състезания

най-често в немски говорещата част на Европа, където живее. Казва, че успехът на такъв форум зависи до огромна степен от предварителната подготовка на журито.

Случвало ú се е оценяващите никога да не са срещали българска дантела и по тази причина да не могат да оценят по достойнство усилията, майсторството, творчеството. Това я кара да подготвя изключително трудни и неповторими модели, както и да предоставя допълнителна информация за техниката на дантелата. Резултатът – печели възхищение, овации и разбира се – награди.

Бижута
Бижута от дантела.

Хората, пък и специалистите, се възхищават. Изумяват се, че е възможно да се създават такива сложни елементи без подложка. Че всичко е моделирано в главата ти. Големините на елементите трябва да бъдат геометрично добре съчетани, за да образуват хубава композиция.

А това е много трудно. Все едно рисуваш картина с игла във въздуха. Освен това в немски-говорещата част на Европа дантелите са предимно едноцветни или най-много съчетание от черно и бяло в убити тонове. А нашите дантели са цветни, крещящи и това изключително грабва окото на хората тук“.

дантела Марияна Брънкина
Дантела, донесла на Марияна награда от международно състезание.

Голямата болка на Марияна Брънкина обаче е свързана с това, че вече почти не са останали майсторки на дантели в България. Броят се вероятно на пръсти. Всичките са изключително изкусни в работата си, но последователи почти липсват. Основният проблем е, че с този занаят пари не могат да се изкарват. Времето и усилията, нужни за изработката на едно произведение, са големи, а малцина са онези, които могат да си позволят да заплатят достойна цена.

И има реална опасност тази красота да се изгуби

дантела Марияна Брънкина
Цветна дантела.

Какво може да се направи, за да не се случи това?

Брънкина прави паралел с Франция, където този занаят се субсидира от държавата. „То е вид изкуство. Аленсонската дантела там също е застрашена от изчезване и трудно продаваема. Но има един манастир, в който монахините ръкоделстват, обучават свои последователки, те впоследствие разпространяват нататък. Но не се самоиздържат. Държавата изцяло спонсорира манастира и училището за дантелиерките“.

дантела Марияна Брънкина
Рози като мартеница.

В резултат, Аленсонската дантела е регистрирана като нематериално наследство на ЮНЕСКО. А манастирът привлича множество туристи всяка година.

Аз имах идея това да се направи и по отношение на българската дантела. Няма условие техниката да е уникална и никъде другаде да не се среща. Аленсонската също не е уникална, шие се и на други места, но е регистрирана там. Основното изискване е да е занаят, субсидиран и подкрепян от държавата.

Това може да се направи и в България. Хората, туристите биха проявили интерес към нещо, което е регистрирано като наследство на ЮНЕСКО, както е във Франция. От това ще имат полза и Копривщица, и Пловдив, и Калофер, и всички останали места. Но за момента държавата няма интерес, а това е… тъжно“.

Вижте още: Българка прави рокли и бижута от ластици

СПОДЕЛИ
Предишна статияНай-красивата библиотека в Европа
Следваща статия15 изумителни останки от кораби
Криси Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма няколко десетилетия. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор