20 начина да ви обиди врачанин и да не разберете

врачанин
Враца ле е? Снимка: Авторът

Сигурно сте чули поне 100 неща за “истинскио врачанин” – който “никогиш не пита къде има кенеф, оти он сам решава къде да бъде кенефо”, нарича най-добрите си приятели “ора свинье у човешки дреи” и “пустиняци”, а житейската му философия се обобщава със сентенцията “Най-обичам боба, леба и да е*а!”

И, разбира се, изразява повечето емоции и чувства, които го връхлитат (независимо от нюанса им) с едно-единствено възклицание:

Малиииии!

За врачани казват, че са и музувири. Хора, които се шегуват, ама не като другите българи. Така че ако не познавате диалекта и нрава на местните, може направо да се засегнете.

врачанин
Образът на Гацо Бацов популяризира врачанския диалект. Някои от думите в списъка по-долу могат да изненадат и самите врачани. 
Снимка: Шоуто на Слави

Съвсем нормално е обаче да се случи и да ви обидят, а вие по никакъв начин и да не разберете, че това се е случило. Не за друго, а защото

всеки врачанин

притежава завиден лексикален запас от думи, с които да нарече себеподобните си. Болшинството от тях, естествено, са с негативен оттенък и това е повод за гордост на повечето жители на Враца.

Затова като мома врачанка, реших да спретна кратък и ясен списък, който да внесе яснота в този тип понятия. Никой не знае как са се родили думите, които ще прочетете по-долу. И макар повечето от тях да звучат някак фантасмагорично и забавно, уверявам ви, че ако наречете с тях врачанин, той не просто ще се обиди, а като нищо и един тупаник може да ви удари (още едно от нещата, с които градът се славеше преди години).

Враца
Враца се слави с красивата си планина и с характера на истинскио врачанин

Друга причина да се стигне до същия развой на събитията е използването на лафа “Враца, където гарга не каца”. Запомнете – той отдавна-а-а вече не е интересен на никой от местните. Вероятно, ако опитате да ги заговорите с тази рима, те ще реагират с нещо като:

“Макьа ма! Глей го тизе па тоа”*

Изразът всъщност има своя реална история. През 1926 г. правителството на страната задължило българските мъже между 12 и 45 г. да се включат в борбата с напастта от гарги. Всеки българин трябвало да унищожи определен брой пернати, в противен случай го грозяла глоба от 2 хил. лв.! Врачани, баце, приели толкова присърце трепането на вредните птици, че поставили рекорд по брой избити гарги и свраки в региона.

Ето и 20-те думи, с които могат да ви обидят в района на Враца, а вие така и да не разберете. Списъкът е селекция, базирана на лични наблюдения и Речнико на баце – забавно-хумористично издание с над 1 500 думи и изрази от Северозапада с център Враца, събрани от Огнян Пищиков.

Клесунгерица – жена, която обича секса

Пример: Таа, баце, е такава клесунгерица, че го обича повече от леба!

Джуруляк

– приспособление за джуркане на коприва, леща и други гозби; използва се също и като смотаняк; обидна дума е за човек от друго място, дошъл да живее във Враца по времето на социализма

Глофърец – лакомник

Буцуняк – намусен човек, темерут

Пример: Начи на тоа буцуняк, баце, като ша стана да му отвърта един…

Кюскалец

– човек, който си вре носа навсякъде, където не му е работа

Врекалец

– човек, който е все недоволен; дете, което реве много

Фуфляк – смотаняк

Абич – тъп човек

Пример: От те оня по-голем абич не съм виждал никогиш!

Джадия – уличница

Кръндел

– човек, който не прилича на нищо

Ръньовец – грозен човек

Пример: Ма маания, она като зела тоа ръньовец и си мисли, че много ша прокопса!

Сатфер – негодник

Туч – човек, от който не става нищо

Пример: Кво са довлекъл тука тоа туч?!

Лунгор – голям, груб човек

Ботур, ботор

– пън, остатък от отрязано дърво; недодялан, груб човек, темерут

Пример: Кво млъчиш като ботур?

Изклесяк – човек, от който не става нищо

Каластир

– прост човек (идва от вид мотика)

Матурец

– означава овен; използва се и за представител на мъжкия пол, който не е придружен от жена

Пример: Тоа матурец да съ не отвара много, ми да си седне на гъзерете.

Цифуняк

– голяма цифка, сопол; човек, който не става за нищо

Пример: Тоа такъв цифуняк, че и за чеп за кисело зеле не става!

Пипка 

– болест по пилетата; пипкав, несръчен, бавен човек


*“Макьа ма! Глей го тизе па тоа” “Макьа ма” е възглас, който в зависимост от интонацията, с която е изречен, изразява почуда, недоумение, изненада, недоволство. Най-близкият превод е “гледай ти, само това оставаше”. “Гледай го тизе па тоа”“Гледай го ти пък този”.

Вижте още… 20 култови турцизми в българския език

17 КОМЕНТАРА

  1. Кръндел е малък остатък от молив или тебишир.Малко, криво ,неугледно парче дърво,подпалка.Нещо ,което с усилия може евентуално да притрябва.Кръндел е и част от отдавна счупено, разглобено нещо.Никога няма да го поправят,а и не се сещат парче,детайл от какво е било.ПовЪтат го ,ама а за врЪганье. “Фръгай тиа кръндейе у пороя ,не моа да отвора чекмичето.”Като нарицателно се отнася за нисък,недоразвит,нехармонично оформен човек.Човек, който го толерират по навик и от равнодушие.

  2. Матурец е всичко по-горе. Мъжът е и на възраст.Стар,смрЪдлив (и като характер).Моя матури.Кажи бе матури!? -обращение към баща или дядо.
    Туч , нагревателна работна повръхност на печка или електрически котлон.Тежка чугунена отливка с проста форма.Човек тежко подвижен и бавно реагиращ.Мани го,не видиш ли,че ъ абен на туч.Глупав,бавно загряващ неуметен,несръчен…обременяващ.

  3. Не трява автоматичто да преписваме турски произход на думи, навлязли в бг. език по време на османската империя./ или турското робство, на кой както му харесва/ Премерно “хайдутин” е от унгарски произод-въоръжена, погранична стража, както и ” пандур”. Порта пък е от гръцки произход, но си мислим, че турцизъм. Един номадски народ, без обичаи и навици в оседнал, градски живот, възприема етимологията на заварени, мести думи. Това, че те са популяризирани от териториалното и политическо влияние на Османската империя, не ги прави непременно ” турски”.

  4. Важно е да се знае, че този диалект произлиза наистина от Северозапада и най-вече от селата. След 90-та година просто някак стана “модерно” да се говори по този начин, естествено и с популяризирането от екипа на Слави… Израсла съм в града и двамата ми дядовци са кореняци врачани, но никога не съм чувала подобни думи и изрази нито от тях, нито от съседи и познати. За първи път срещнах хора, използващи подобен жаргон в края на 80-те и скоро след това се популяризира и от телевизията. Наистина звучи смешно и забавно, но е грубо и цинично понякога, а напоследък може да се чуе навсякъде по улиците на Враца и е жалко, че дори възитаниците на двете елитни гимназии говорят по този начин. Не се прави разлика между нормален български и новоналожения “диалект”. Дано да не съм съвсем права 🙂

    • врачанин съм и природата е красива; но новите “врачани” са прости и ме е срам от този език; избягвам да афиширам произхода си …..

  5. Джуруляк е зурлата на прасето и изобщо е частта от лицето/муцуната, включваща устата и носът. Преселниците във Враца и то предимно от Червен бряг и Бяла Слатина наричат чукундури. Чукундур е и захарното цвекло.

    • Джуруляк е дървен инструмент за биене (бучкане) на масло от млякото.

  6. Лилия, права си… !
    Само кореняците разбират и знаят, ‘джуруяк е бъркалка за коприва – дървена, долу е на кръст резбована с религиозни символи и орнаменти(качамилка – бъркалка за качамак) – наричаме така селяндурите. Не е пърлицата на прасето, а само израз…. ! 😂😂😂 😈😈😈(Ели) 😃😃 винаги дразни врачани този селски говор – който за други области извън Врачански, Видински и Плевенски е Неразбираем ! ‘Гацо Бацов’ и ‘автора не са Врачани… ! 😂😂😂😇😈

  7. Тоа па пищиков е такъв плагиат,да го е*а у дрътио пергишин. Открадна идеята и ся си придава важности повече и от преди,деба тия мумии деба..

  8. Джуруляк е дървен инструмент за биене (бучкане) на масло от млякото.

  9. Лилия Петрова, напълно съгласна съм с Вас. От Враца съм и сигурност твърдя, че този диалект, смесица от селските говори около Враца, формира едно лице на града, което е измислено. Този диалект беше оформен след `89 година, с преместването на по-големи маси селяни към града. Работещите в чужбина селяни си купиха жилища във Враца и днес, за съжаление, наистина могат да се чуят разговори на този диалект. Но това не е врачански, това е селски.

  10. врачанин съм и природата е красива; но новите “врачани” са прости и ме е срам от този език; избягвам да афиширам произхода си …..

    • Човек няма защо да се срамува от произхода си, а единствено от постъпките, мислите и собствените си думи. Аз също съм от Враца, не мисля, че съм проста, имам много приятели, които също не са прости. И не се срамувам, че съм се родила в този край. Поздрави! 🙂

  11. От баща ми знам приказката “Жено врачанска!”, с която той се възмущаваше на упоритостта и ината на майка ми за нещо.

Отговор