Сигурно сте чули поне 100 неща за “истинскио врачанин” – който “никогиш не пита къде има кенеф, оти он сам решава къде да бъде кенефо”, нарича най-добрите си приятели “ора свинье у човешки дреи” и “пустиняци”, а житейската му философия се обобщава със сентенцията “Най-обичам боба, леба и да е*а!”
И, разбира се, изразява повечето емоции и чувства, които го връхлитат (независимо от нюанса им) с едно-единствено възклицание:
Малиииии!
За врачани казват, че са и музувири. Хора, които се шегуват, ама не като другите българи. Така че ако не познавате диалекта и нрава на местните, може направо да се засегнете.
Образът на Гацо Бацов популяризира врачанския диалект. Някои от думите в списъка по-долу могат да изненадат и самите врачани. Снимка: Шоуто на Слави
Съвсем нормално е обаче да се случи и да ви обидят, а вие по никакъв начин и да не разберете, че това се е случило. Не за друго, а защото
всеки врачанин
притежава завиден лексикален запас от думи, с които да нарече себеподобните си. Болшинството от тях, естествено, са с негативен оттенък и това е повод за гордост на повечето жители на Враца.
Затова като мома врачанка, реших да спретна кратък и ясен списък, който да внесе яснота в този тип понятия. Никой не знае как са се родили думите, които ще прочетете по-долу. И макар повечето от тях да звучат някак фантасмагорично и забавно, уверявам ви, че ако наречете с тях врачанин, той не просто ще се обиди, а като нищо и един тупаник може да ви удари (още едно от нещата, с които градът се славеше преди години).
Враца се слави с красивата си планина и с характера на истинскио врачанин
Друга причина да се стигне до същия развой на събитията е използването на лафа “Враца, където гарга не каца”. Запомнете – той отдавна-а-а вече не е интересен на никой от местните. Вероятно, ако опитате да ги заговорите с тази рима, те ще реагират с нещо като:
“Макьа ма! Глей го тизе па тоа”*
Изразът всъщност има своя реална история. През 1926 г. правителството на страната задължило българските мъже между 12 и 45 г. да се включат в борбата с напастта от гарги. Всеки българин трябвало да унищожи определен брой пернати, в противен случай го грозяла глоба от 2 хил. лв.! Врачани, баце, приели толкова присърце трепането на вредните птици, че поставили рекорд по брой избити гарги и свраки в региона.
Ето и 20-те думи, с които могат да ви обидят в района на Враца, а вие така и да не разберете. Списъкът е селекция, базирана на лични наблюдения и Речнико на баце – забавно-хумористично издание с над 1 500 думи и изрази от Северозапада с център Враца, събрани от Огнян Пищиков.
Клесунгерица – жена, която обича секса
Пример: Таа, баце, е такава клесунгерица, че го обича повече от леба!
Джуруляк
– приспособление за джуркане на коприва, леща и други гозби; използва се също и като смотаняк; обидна дума е за човек от друго място, дошъл да живее във Враца по времето на социализма
Глофърец – лакомник
Буцуняк – намусен човек, темерут
Пример: Начи на тоа буцуняк, баце, като ша стана да му отвърта един…
Кюскалец
– човек, който си вре носа навсякъде, където не му е работа
Врекалец
– човек, който е все недоволен; дете, което реве много
Фуфляк – смотаняк
Абич – тъп човек
Пример: От те оня по-голем абич не съм виждал никогиш!
Джадия – уличница
Кръндел
– човек, който не прилича на нищо
Ръньовец – грозен човек
Пример: Ма маания, она като зела тоа ръньовец и си мисли, че много ша прокопса!
Сатфер – негодник
Туч – човек, от който не става нищо
Пример: Кво са довлекъл тука тоа туч?!
Лунгор – голям, груб човек
Ботур, ботор
– пън, остатък от отрязано дърво; недодялан, груб човек, темерут
Пример: Кво млъчиш като ботур?
Изклесяк – човек, от който не става нищо
Каластир
– прост човек (идва от вид мотика)
Матурец
– означава овен; използва се и за представител на мъжкия пол, който не е придружен от жена
Пример: Тоа матурец да съ не отвара много, ми да си седне на гъзерете.
Цифуняк
– голяма цифка, сопол; човек, който не става за нищо
Пример: Тоа такъв цифуняк, че и за чеп за кисело зеле не става!
Пипка
– болест по пилетата; пипкав, несръчен, бавен човек
*“Макьа ма! Глей го тизе па тоа”– “Макьа ма” е възглас, който в зависимост от интонацията, с която е изречен, изразява почуда, недоумение, изненада, недоволство. Най-близкият превод е “гледай ти, само това оставаше”. “Гледай го тизе па тоа” – “Гледай го ти пък този”.
Кръндел е малък остатък от молив или тебишир.Малко, криво ,неугледно парче дърво,подпалка.Нещо ,което с усилия може евентуално да притрябва.Кръндел е и част от отдавна счупено, разглобено нещо.Никога няма да го поправят,а и не се сещат парче,детайл от какво е било.ПовЪтат го ,ама а за врЪганье. “Фръгай тиа кръндейе у пороя ,не моа да отвора чекмичето.”Като нарицателно се отнася за нисък,недоразвит,нехармонично оформен човек.Човек, който го толерират по навик и от равнодушие.
Матурец е всичко по-горе. Мъжът е и на възраст.Стар,смрЪдлив (и като характер).Моя матури.Кажи бе матури!? -обращение към баща или дядо. Туч , нагревателна работна повръхност на печка или електрически котлон.Тежка чугунена отливка с проста форма.Човек тежко подвижен и бавно реагиращ.Мани го,не видиш ли,че ъ абен на туч.Глупав,бавно загряващ неуметен,несръчен…обременяващ.
Не трява автоматичто да преписваме турски произход на думи, навлязли в бг. език по време на османската империя./ или турското робство, на кой както му харесва/ Премерно “хайдутин” е от унгарски произод-въоръжена, погранична стража, както и ” пандур”. Порта пък е от гръцки произход, но си мислим, че турцизъм. Един номадски народ, без обичаи и навици в оседнал, градски живот, възприема етимологията на заварени, мести думи. Това, че те са популяризирани от териториалното и политическо влияние на Османската империя, не ги прави непременно ” турски”.
Важно е да се знае, че този диалект произлиза наистина от Северозапада и най-вече от селата. След 90-та година просто някак стана “модерно” да се говори по този начин, естествено и с популяризирането от екипа на Слави… Израсла съм в града и двамата ми дядовци са кореняци врачани, но никога не съм чувала подобни думи и изрази нито от тях, нито от съседи и познати. За първи път срещнах хора, използващи подобен жаргон в края на 80-те и скоро след това се популяризира и от телевизията. Наистина звучи смешно и забавно, но е грубо и цинично понякога, а напоследък може да се чуе навсякъде по улиците на Враца и е жалко, че дори възитаниците на двете елитни гимназии говорят по този начин. Не се прави разлика между нормален български и новоналожения “диалект”. Дано да не съм съвсем права 🙂
Джуруляк е зурлата на прасето и изобщо е частта от лицето/муцуната, включваща устата и носът. Преселниците във Враца и то предимно от Червен бряг и Бяла Слатина наричат чукундури. Чукундур е и захарното цвекло.
Лилия, права си… ! Само кореняците разбират и знаят, ‘джуруяк е бъркалка за коприва – дървена, долу е на кръст резбована с религиозни символи и орнаменти(качамилка – бъркалка за качамак) – наричаме така селяндурите. Не е пърлицата на прасето, а само израз…. ! 😂😂😂 😈😈😈(Ели) 😃😃 винаги дразни врачани този селски говор – който за други области извън Врачански, Видински и Плевенски е Неразбираем ! ‘Гацо Бацов’ и ‘автора не са Врачани… ! 😂😂😂😇😈
Лилия Петрова, напълно съгласна съм с Вас. От Враца съм и сигурност твърдя, че този диалект, смесица от селските говори около Враца, формира едно лице на града, което е измислено. Този диалект беше оформен след `89 година, с преместването на по-големи маси селяни към града. Работещите в чужбина селяни си купиха жилища във Враца и днес, за съжаление, наистина могат да се чуят разговори на този диалект. Но това не е врачански, това е селски.
Човек няма защо да се срамува от произхода си, а единствено от постъпките, мислите и собствените си думи. Аз също съм от Враца, не мисля, че съм проста, имам много приятели, които също не са прости. И не се срамувам, че съм се родила в този край. Поздрави! 🙂
Значи от Враца съм и въобще не се говори така! Много мразя такива фалшиви новини!! Много рядко ще се срещне някой който ще го чуете да говори на този селски диалект и то ако се срещне би трябвало да я някой въсрастен, защото младите не говорят така! И никой няма да ви говори на пустиняк и тем подобни! Ако някой дойде във Враца ще види, че съм прав!!
Диалектът е богатството на езика. Разбира се, че ще учим литературния език, но защо да не се посмеем и на диалекта, все едно откъде е дошъл. Да, по- скоро от околните села, но и населението на Враца е смесено. Колко са кореняк-врачаните? По баба съм от Занкини и се гордея с моя възрожденски род. Обичам града си и всякога, когато го напусна тъгувам за него. Е, хора всякакви. Нека не забравяме родолюбивите си корени! Тук за пръв път отците в Св. Възнесение отказват да произнесат името на гръцкия патриарх! А по т.н. “татово” време един врачанин се осмели да нападне Т.Живков насред центъра на града. Враца не спи! И няма да клекне лесно пред никого.
Питали ли сте се някога каква е храната на българите по света? Как сънародниците ни променят хранителните си навици, какво ново добавят към традиционното...
Лъчезарната усмивка на Виляна Калинкова ще привлече вниманието ви още щом отворите страницата на компанията United Technologies Aerospace Systems. Тя е един от най-младите...
Наскоро попаднахме на блога Wanderlust & Life. Авторите му Лизи и Дейв се описват с "отчасти австралийски, отчасти ирландски произход". Срещнали се в Канада,...
Съвременният пазар предлага много видове алтернативни жилища за модерните номади - от класическите американски каравани Airstream, през циганските вагони, теглени от коне до училищни автобуси, превърнати в мобилни домове. Варненецът...
Вероника я познавам от 25-30 години! А Пешо издаде сборника!
Кръндел е малък остатък от молив или тебишир.Малко, криво ,неугледно парче дърво,подпалка.Нещо ,което с усилия може евентуално да притрябва.Кръндел е и част от отдавна счупено, разглобено нещо.Никога няма да го поправят,а и не се сещат парче,детайл от какво е било.ПовЪтат го ,ама а за врЪганье. “Фръгай тиа кръндейе у пороя ,не моа да отвора чекмичето.”Като нарицателно се отнася за нисък,недоразвит,нехармонично оформен човек.Човек, който го толерират по навик и от равнодушие.
Много удачни пояснения и примери! Благодаря! 🙂
Майката си трака!!!!
Матурец е всичко по-горе. Мъжът е и на възраст.Стар,смрЪдлив (и като характер).Моя матури.Кажи бе матури!? -обращение към баща или дядо.
Туч , нагревателна работна повръхност на печка или електрически котлон.Тежка чугунена отливка с проста форма.Човек тежко подвижен и бавно реагиращ.Мани го,не видиш ли,че ъ абен на туч.Глупав,бавно загряващ неуметен,несръчен…обременяващ.
Не трява автоматичто да преписваме турски произход на думи, навлязли в бг. език по време на османската империя./ или турското робство, на кой както му харесва/ Премерно “хайдутин” е от унгарски произод-въоръжена, погранична стража, както и ” пандур”. Порта пък е от гръцки произход, но си мислим, че турцизъм. Един номадски народ, без обичаи и навици в оседнал, градски живот, възприема етимологията на заварени, мести думи. Това, че те са популяризирани от териториалното и политическо влияние на Османската империя, не ги прави непременно ” турски”.
Важно е да се знае, че този диалект произлиза наистина от Северозапада и най-вече от селата. След 90-та година просто някак стана “модерно” да се говори по този начин, естествено и с популяризирането от екипа на Слави… Израсла съм в града и двамата ми дядовци са кореняци врачани, но никога не съм чувала подобни думи и изрази нито от тях, нито от съседи и познати. За първи път срещнах хора, използващи подобен жаргон в края на 80-те и скоро след това се популяризира и от телевизията. Наистина звучи смешно и забавно, но е грубо и цинично понякога, а напоследък може да се чуе навсякъде по улиците на Враца и е жалко, че дори възитаниците на двете елитни гимназии говорят по този начин. Не се прави разлика между нормален български и новоналожения “диалект”. Дано да не съм съвсем права 🙂
врачанин съм и природата е красива; но новите “врачани” са прости и ме е срам от този език; избягвам да афиширам произхода си …..
Джуруляк е зурлата на прасето и изобщо е частта от лицето/муцуната, включваща устата и носът. Преселниците във Враца и то предимно от Червен бряг и Бяла Слатина наричат чукундури. Чукундур е и захарното цвекло.
Джуруляк е дървен инструмент за биене (бучкане) на масло от млякото.
Лилия, права си… !
Само кореняците разбират и знаят, ‘джуруяк е бъркалка за коприва – дървена, долу е на кръст резбована с религиозни символи и орнаменти(качамилка – бъркалка за качамак) – наричаме така селяндурите. Не е пърлицата на прасето, а само израз…. ! 😂😂😂 😈😈😈(Ели) 😃😃 винаги дразни врачани този селски говор – който за други области извън Врачански, Видински и Плевенски е Неразбираем ! ‘Гацо Бацов’ и ‘автора не са Врачани… ! 😂😂😂😇😈
Тоа па пищиков е такъв плагиат,да го е*а у дрътио пергишин. Открадна идеята и ся си придава важности повече и от преди,деба тия мумии деба..
Джуруляк е дървен инструмент за биене (бучкане) на масло от млякото.
Лилия Петрова, напълно съгласна съм с Вас. От Враца съм и сигурност твърдя, че този диалект, смесица от селските говори около Враца, формира едно лице на града, което е измислено. Този диалект беше оформен след `89 година, с преместването на по-големи маси селяни към града. Работещите в чужбина селяни си купиха жилища във Враца и днес, за съжаление, наистина могат да се чуят разговори на този диалект. Но това не е врачански, това е селски.
врачанин съм и природата е красива; но новите “врачани” са прости и ме е срам от този език; избягвам да афиширам произхода си …..
Човек няма защо да се срамува от произхода си, а единствено от постъпките, мислите и собствените си думи. Аз също съм от Враца, не мисля, че съм проста, имам много приятели, които също не са прости. И не се срамувам, че съм се родила в този край. Поздрави! 🙂
От баща ми знам приказката “Жено врачанска!”, с която той се възмущаваше на упоритостта и ината на майка ми за нещо.
Значи от Враца съм и въобще не се говори така! Много мразя такива фалшиви новини!! Много рядко ще се срещне някой който ще го чуете да говори на този селски диалект и то ако се срещне би трябвало да я някой въсрастен, защото младите не говорят така! И никой няма да ви говори на пустиняк и тем подобни! Ако някой дойде във Враца ще види, че съм прав!!
Възрастен*
Не съм от този край, но съм чувал думата “киликандзер” за грозен мъж/жена. Поправете ме ако греша.
Диалектът е богатството на езика. Разбира се, че ще учим литературния език, но защо да не се посмеем и на диалекта, все едно откъде е дошъл. Да, по- скоро от околните села, но и населението на Враца е смесено. Колко са кореняк-врачаните? По баба съм от Занкини и се гордея с моя възрожденски род. Обичам града си и всякога, когато го напусна тъгувам за него. Е, хора всякакви. Нека не забравяме родолюбивите си корени! Тук за пръв път отците в Св. Възнесение отказват да произнесат името на гръцкия патриарх! А по т.н. “татово” време един врачанин се осмели да нападне Т.Живков насред центъра на града. Враца не спи! И няма да клекне лесно пред никого.