Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата съм свързана с Италия и Испания, две от най-поразените от новия коронавирус страни в Европа. С едната семейно, с другата по местожителство.
В последните седмици пред очите ми преминава и се повтаря един и същ сценарий – първи случай, няколко случая, няколко десетки случая, няколко стотици, няколко хиляди… Препълнени болници, изпразнени супермаркети, спиране на училищата, хора, които бягат на юг, затваряне на обществени места, извънредно положение, пълна карантина за всички.
В първите дни всичко беше далече
макар и по-близко от Китай. Май не е нищо повече от обикновен грип. Февруари, някъде в Италия, някъде на Канарските острови. После дойде в Мадрид. След това в близкия голям град. После в нашия град – един-единствен случай.
На 3 март, залисана в българския национален празник, почти не обърнах внимание на съобщението за първата жертва на COVID-19 в Испания. Заразените бяха достигнали 151. Малко след това почина 99-годишна жена в Мадрид.
Де да можеше и ние да доживеем до толкова с или без коронавирус…
Шегуваха се хората. Март тъкмо започваше, дните бяха слънчеви, всеки имаше своя си конспиративна теория за новата зараза и, разбира се, нямаше никакво намерение да се замисля много-много по въпроса. На китайците така им се падаше, италианците от паста, спагети и карнавал се бяха изпуснали да заразят цяла Европа и сега си сърбаха попарата.
След няколко дни отидохме в любимия си и вече празен китайски ресторант, за да изразим солидарност. В онази вечер се престрашиха само други двама клиенти.
В Италия положението излизаше извън контрол
Цели територии бяха изолирани. В Испания случаите нарастваха с няколко на ден. Изчезнаха дезинфектантите и спиртът. При нас нямаше да стане както при тях.
В събота, 7 март, отидохме на детски рожден ден, на който бяха дошли роднини от Холандия. Готвеха се за дълго пътуване из цяла Европа с кемпер, запланували бяха 3 месеца, сега, когато са вече пенсионери. Вирусът беше в Италия, все пак. Съпругът ми каза, че в един китайски магазин продавачът бил с маска. Изсмях се.
На 8 март в цяла Испания излязоха на демонстрации по случай международния ден на жената. Първи случай в България. Валят честитки за 8 март и ще празнуваме с пица вкъщи. В Интернет набра скорост разказ на лекар от Бергамо за ситуацията в болницата му, която е плачевна.
Като война. Но Италия е на над 2000 км от нас
В понеделник, 9 март, се срещнах на живо с виртуална позната от Белгия. В събота трябваше да пристигнат две от любимите ми приятелки от България. Все още крояхме планове за срещата, около нас случаите бяха малко. В Испания регистрираните заболели бяха над двойно повече – 1204.
“Отчетът е за 2 дни”, казаха си хората. После обаче бройките не намаляха. И статистиката полудя, не само за заразените, а и за мъртвите. А в Мадрид ситуацията започна да ескалира.
И сякаш всичко премина на забързан ход
11 март, сряда – отидохме на седмичния градски пазар и купихме малко повече неща. И до супермаркета, без да препълваме количката. Навсякъде бяха изкупили маските. СЗО обяви епидемията за пандемия. Но ние сме далече и при нас е топло. Ще ни подмине. Първа жертва от коронавирус в България.
12 март, четвъртък – супермаркетите бяха още по-празни. За мен, като източноевропейка, е познато. А за хората тук е леко страшничко, чете се в очите им. Усмихнатите андалусци са малко по-сериозни. Всички китайски магазини в града са затворени, уж за “ваканция”. Китайците знаят. Успяваме да купим спирт. Всъщност, вече от няколко дни дезинфекцираме и си мием ръцете незнайно колко пъти на ден. Децата отидоха на училище и дори си написаха домашните. Приключваше срокът и ги чакаха куп контролни.
Италия обяви карантина на цялата си територия
Вечерта съобщиха, че училищата в Испания затварят от понеделник и ще бъде въведено извънредно положение.
13 март, петък – не изпратихме децата на училище. Мъжът ми успя да напазарува още малко във вече препълнения и полупразен супермаркет. Купихме храна и за кучето, кокошките и хамстера. Имаше тоалетна хартия, но нямаше картофи. Отидохме на гости при възрастната съседка, за да ѝ помогнем за нещо. Заболелите бяха вече над 3 хиляди.
По италианското радио повечето водещи работят от вкъщи и музиката е оптимистична. Заразени са близо 15 хиляди. Слушатели споделят как прекарват дните си. Артисти, певци и известни личности започнаха включвания в Интернет, солидарни с милионите, затворени по домовете си. Запя се и се затанцува от балконите. Патрулиращ полицай се включва в танците от улицата. Forza Italia!
14 март, събота. Италия обявява 17 750 заразени и 1441 починали. В Испания от следващия ден е наложена карантина. 6252 заразени. Над 2 хиляди повече от вчера. 193 починали. жертвите в Мадрид са се удвоили за ден. Въвеждаме мерки по-рано. Дано се справим. Вечерта в цяла Испания хората излизат по балконите, за да аплодират усилията на медицинските работници. По улиците е странно тихо. Olè España!
Днес, 15-и март, сме вкъщи.
Солидарността ще пребори вируса
Пишат си испанците. Дано е навреме. От днес отговорността е и наша. На всеки един от нас. Трудно е да останем затворени. Трудно е да жертваме личната си свобода, заради останалите. Да се разделим с навиците си. Трудно е да проумеем защо. Да не се поддадем на конспирациите. Но от нашите решения в момента зависи благото на всички. Колкото по-бързо осъзнаем ситуацията, толкова по-бързо ще бъде разрешена тя. И за самите нас.
В България все още печелим време! Останалото е в ръцете и на всички ни. Давай, България!
здравейте, пиша ви, защото сте обявили, че: “Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на Закона за авторското право…” и т.н.
а вие самите сте нарушили, макар и може би неволно и по недоглеждане от ваша страна, същия този закон.
“рисунка на мона тодорова на 12 г. от софия”, ама малко друг път.
очевидно рисунката е от по-възрастен автор. и този автор не е мона, нито амбициозната ѝ родителка, която може би ви е предоставила картинката.
ето автора на оригиналното изображение и човекът изрично е помолил – картинките му да не бъдат обезобразявани, като се окълцва логото му от тях, а иначе биха могли да бъдат използвани от всеки, който ги хареса.
shorturl.at/qrxHM
Благодаря Ви за наблюдателността и забележката, Биляна! За нас е наистина важно да спазваме авторското права, а и да подкрепяме независимите автори, както е в случая.
В конкретната ситуация, детската рисунка беше споделена във Фейсбук и помолих родителите да позволят да я публикуваме. Вероятно детето е пресъздало оригиналната рисунка, на която не съм била попаднала. Имам две девойки на същата възраст вкъщи и трябва да призная, че следят всичко повече от мен, вероятно е добра идея да се допитвам и до тях в бъдеще!
Както може да видите, вече добавихме оригиналното изображение в статията.
Благодаря Ви още веднъж и бъдете здрави!
хубаво, добре.
впрочем – не е и “пресъздадена” (а.к.а прекопирана) тази рисунка от дете.
върти се точно тази “пресъздадената” от цял свят вече… както и да е.
ми “браво” на гордите родители на мона, какво да кажа :)))
а вие нямате вина, то е ясно. пък и не е най-тежък случай тази родителска социално-мрежеста амбициозност:) съвсем наскоро видях друг случай, когато “muse” от пикасо , от 1935 г., давам ви тази информация като ключови думи за картината, ако не се сещате коя беше – да си я намерите, защото не мога да публикувам линк тук – беше също представена като “детска рисунка на малката талантлива 12годишна… блабла” 🙂 хората са странни.
бъдете здрави! 🙂
Знаете ли, Биляна, от тук, откъдето Ви пиша в момента, последното ми притеснение е дали едно дете е пресъздало или прекопирало една картинка, която ние по невнимание или погрешно сме пуснали като негова авторска. За тази статия вчера, освен рисунката, помолих наколко приятели в Италия, които са под карантина вкъщи, както и ние в Испания, да ми изпратят снимки от прозорците си. Те писаха на свои приятели, успяха даже да издирят човек, който работи в отворен магазин, за да ми прати снимка от улицата навън. Сама разбирате, че не е толкова важно, че едно дете в България е пренарисувало рисунка, която майка му е пуснала в интернет. Важна беше идеята, за това какво ни вълнува в момента. И може би самият такст, без да се спираме само на рисунката.
С най-добри чувства!