Гледам тиквите в кварталния хранителен магазин – някои дори се продават готови, нарисувани с уж страшни лица, а всъщност забавна и лесна украса за Хелоуин – и се чудя. Как стана така, че това изобилие и целият маскарад покрай него вече не изненадват нито мен, нито теб?
Вместо това дори ни се струва задължително да предвидим някоя и друга декорация. Нищо, че Вси светии, чиято нощ е всъщност тази на Хелоуин, навръх 31 октомври, е американски празник. А всъщност не е!
Когато тиквите са били репи
Корените му са свързани с древните келти. Те празнували своята Нова година – Самхайн, в края на октомври и вярвали, че тогава се отваря границата между живите и мъртвите. Сенките на починалите навестявали земята, за да се вселят в живи тела. Келтите се опитвали да изглеждат възможно най-страшни, с цел да изплашат духовете.
Тиквите пък идват от ирландска легенда, в която главният герой – Джак пияницата, успява да надхитри Дявола. Но заради заигравката си с него не му се полага място нито в Рая, нито в Ада. И когато най-накрая Джак си отива от този свят, духът му остава да броди тук, а ирландците се опитвали да го прогонят със свещи по прозорците.
За да не изгаснат, свещите били поставяни във фенери от ряпа. Но преселниците в Америка заменили репите с тикви. По географски причини, пък и защото тиквите били по-удобни за издълбаване.
Ако са ти интересни празниците, в които са замесени мъртви души, знам един магазин в квартала, откъдето да се запасиш с тиквена украса. Преди да те упътя натам обаче, ще ти припомня, че
ние, в България, си имаме Задушница
Даже три! Едната още не си я изпуснал – ей сега, в началото на ноември е. Казва се Архангелова задушница и е всяка година в съботата преди Архангеловден. Есенната задушница е пряко свързана с вярата в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. Това е ден за почит към ангелите и техния предводител и на тази дата се молим нашите починали близки да намерят опрощение.
Е, не е страшно като вещиците и призраците на Хелоуин, ала още не си чул за Черешовата задушница (наричана още Спасовска или Задушница преди Петдесятница). Тя е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък (четвъртъка преди Великден).
Част от Великденския ритуал е и Голямата задушница – в събота преди Месни заговезни и една седмица преди Сирни заговезни.
Но да, никоя от трите не предвижда маскиране, ще кажеш ти. А децата обичат да се маскират. Защо и ние имаме нужда да го правим също е интересно, но за психологията на маскарада ще си говорим друг път. Сега е важно само да те подсетя, че
ние, в България, си имаме кукерски празници
Кукерите са карнавалните фигури в нашия фолклор. Мъжете са маскирани като зверове и типични герои (бабата, дядото, царят, бирникът), носят чанове на пояса и кожуси с козината навън.
Има различни дати, свързвани с кукерски обичаи, но днес навсякъде в България, особено източната част, Кукеровден се празнува на Сирни заговезни. Кукерите, точно като хелоуинските си “колеги”, ходят по улиците (дори танцуват!), за да плашат лошите сили и да пъдят студа. На всичко отгоре са дарени с добри сили – извършват обреди за плодородие и здраве.
Ако пък ти трябва повод да обикаляш квартала от врата на врата с онова, досадното “Почерпка или пакост?”, ами, хайде сети се, де, че
ние, в България, си имаме коледуване
По традиция то се извършва от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. Тогава, според народните ни представи, се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. “Момците” и техният предводител също са с традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците, която съм сигурна, че ще се хареса и на децата. Защото дори малки момчета могат да коледуват.
Това не означава да не празнуват и Хелоуин, разбира се. Поводи за веселие – много и всякакви, защо да не ги използваме? Съгласна съм. Само не ми казвай обаче, че магията на американските празници е в креативността. То сърца за Свети Валентин, то саморъчно ушити костюми и издълбани тикви на Вси Светии. Не, не на мен тези.
Аз си спомням за детството ми на село,
когато дълбаехме дини от бостана на дядо
и си правехме от тях фенери. Спомням си възглавниците, които баба ме учеше да бродирам. А също и притегателната сила на онази кутия за бижута в гардероба, където се държаха традиционните накити.
И по-актуални неща си спомням. Като онази веселба преди две години в Севлиево. Знаеше ли, че там има вече десет есени поред Празник на тиквата? Един от българските региони с най-голямо производство на тиква у нас излага продукцията си по забавен и артистичен начин всеки октомври. Включително и този. Ама там те нямаше, нали?
Няма страшно, ще наваксаш на 31 октомври, по чужд стил. И не че имам нещо против, да не си помислиш. Стига на следващия ден да не ти е лошо и да можеш да продължиш достойно с отпразнуването и на
Деня на народните будители
Онези, които са положили усилия, а някои – и собствените си глави, за да празнуваме днес български празници. Да имаме български език, литература и обичаи.
Вместо това днес гледам озъбените тикви в магазина и се чудя къде са сериозните портрети на тези хора.
Ами…нека не забравяме че българска операционна система за компютър или телефон няма, но.пък ползваме американски. Да не забравяме също че български автомобили и мобилни телефони няма…списъка е дълъг. Всъщност ако махнем претенциите за това е българско а онова не…то май друго бългорско няма…Ама мобилни телефони и други може…а празници не…защо не оставим свободата на избор на всеки да прецени какво и защо иска и ще празнува.
Здравейте, искам малко да по спорим. Родена съм 65г.в София, но от малка съм живяла дълги години в село Долна Малина. На 30км от София. Та да си дойдем на думата. Като малка съм дълбала тикви. Отрязвахме капака откъм дръжката естествено, издълбавахме тиквата, изрязвахме фигури, слагахме по средата свещ, която запалвахме и отгоре захлупвахме с капака. Слагахме телена дръжка, за да я носим. И когато чета, статий в които се твърди, че това не се прави в България, малко се дразня, защото това ми е спомен от детството. Сега може да не се прави, но преди, някога в миналото се е правило. Със сигурност не съм сънувала и не вярвам в прераждания. Това е ясен спомен от моето детство.