Истинската безусловна любов, онази която не иска нищо в замяна. Тази любов я получаваме само и единствено от децата и животните. Най-чистите същества на планетата. А какво по-хубаво от това да ги съберете под един покрив. Хората, престрашили се да отглеждат децата си заедно със своите домашни любимци казват, че животното вкъщи, освен малко повече лудница и бъркотия, носи само положителни емоции! То
учи децата на любов и грижа
И което е сигурно и най-важно – прави ги по-добри хора още съвсем малки.
Lifebites.bg ще ви запознае с няколко семейства, за които домашните любимци са просто още един член на семейството. Вижте тези щастливи деца и чуйте лично от тях и родителите им историите на техните най-добри приятели. Истории за безусловната любов, която всеки заслужава!
Ради, Катето и Лия
Катето и Ради получиха Лия като подарък от Дядо Коледа. Ради си го поръча, защото “кученцата са много сладки, пък и е хубаво да ни стане по-голямо семейството”.
“Съгласих се да вземем куче, защото винаги съм си представяла, че ще отгледам децата си с домашен любимец. Мислех, че още не му е дошло времето и са малки, но те ме изманипулираха. Съгласих се без да се дърпам много. Като малка, самата аз съм живяла винаги с животни”, казва майка им Емануела.
“Първото си куче подарих на майка ми за 8-ми март. Нямаше как да откаже. От тогава изрaснах с Фреди, Фреди 2, Ата и котарака Гизмо. Сега си имаме нашата дакелка Лия. Предизвикателство е да гледаш и куче. То си е трето дете. Но, няма спор, възпитателно е за децата. Учи ги на отговорност и грижа и е уникален терапевт. “
Рада и Кашмир
Кашмир е прекрасен голдън ретривър, а Рада е прекрасно къдраво момиченце.
Тяхната история ни разказа майката на Рада – Василена.
“Кашо беше на 4 години, когато се роди Рада. В началото беше ентусиазирано-депресиран, защото хем много обича хора, хем е голям лигльо и ревнивец. Иска цялото внимание за себе си. Докато Рада беше бебе не ú обръщаше внимание, но като започна да става “човек” му светна, че и тя е обект за обичане и най-вече още две ръце, които да го мачкотят.
Много беше търпелив към нея
в оня период, когато тя, лазейки се качваше върху него и му правеше обстоен “преглед”, бъркайки в нос, уста, уши…
Сега се обичат много, мисля, че тя повече го обича, защото вече го надскочи интелектуално. Всяка вечер преди лягане Рада ходи и целува баща си и Кашо за Лека нощ. И преди излизане също го целува за Чао, ако не излизаме всички. Знае, че той ú е брат. И не винаги дава на другите деца да го галят. Особено, когато е кисела.”
Софи и Джери
София дълго време чака докато Джери се появи в дома ú. Накрая успява да се наложи и сега са по-щастливи от всякога. Майка ú Калина ни разказа как си живеят.
“Решихме да вземем животно, защото София плачеше, че живее много самотно – само с нейните рисунки и играчки. Много нейни приятелки щяха или вече си имаха братче или сестриче, само тя знаеше, че никога няма да има. Решихме да е котка, защото
тя не изисква дълги разходки
като кучетата, за което нямаме време. Но е игриво, контактно и мило животно, което дава и приема любов.
Софи приема котаракът като нейно братче, с което много си играе. Много го обича. Понякога си изкарва лошото настроение, като му се кара и нарежда. По йерархия са равнопоставени – щом има за нея, трябва да има и за него. Щом мама или тате са казали нещо, то се отнася и за двамата.”
Ако все още нямате домашно животно, но обмисляте това решение, прочетете съветите с хумористичен привкус на Милена Рангелова за това какво трябва да знаете за за тях преди да ги направите свои любимци.
Яни, Крис и Борко
Яни и Крис си имат странен и много забавен домашен любимец. Папагалът Борис е пълноправен член на семейството.
Крис: “Сладко и смешно изглежда когато се гали, понеже му напухват перата. Забавен е, но го е страх от играчки!”
Яни: “Той много се смее. Обича да се закача и се бори с пластмасово шише. Борко е борец!”
Интересна е историята на Борко. Майката на Яни и Крис Делия ни разказа за дългия му път от Ню Йорк до София.
“На 31 Декември, 2001 г. реших да си направя подарък за новата година – папагал. Може би, защото като малка съм имала, а и нямат нужда от разходка. Влязох в магазина с ясната идея, че аз ще си избера папагала, но едно малко пухкаво бебе избра мен.
Кацна на ръката ми а после се покатери нагоре и се сгуши в косата ми. Името му беше дадено от продавача, който ми каза, че му прилича на Борис.
Странно име за папагал от Ню Йорк
но аз го харесах. След геройско пътуване през океана Борко стана част от семейството. Весело е вкъщи. Децата се забавляват много с него. Създава страхотна атмосфера. Живот и здраве ще сме заедно още дълги години. Този вид папагали живеят до 40.”
Ани, котките и кучето
“Нашите любимци се появиха в живота ни в следния ред – Мая /котка 1/, Ния /котка 2/, Арни /куче/ и Ана /дете/. Почти такава е и йерархията в отношенията им. Арни, като най-внушителен и кавалер, а и може би като най-отстъпчив, е последен”, казва Милена. – “При появата на дъщеря ни, най-често задаваният въпрос беше какво ще правим с животните. Ами, мислим да ги изстреляме със совалка на далечна планета, шегувахме се. Единственото ни реално притеснение беше от евентуални алергии, но за щастие се разминахме.
Проблемите, които срещаме
са с размяната на играчките и най-вече изядените играчки и завишеното количество шум и косми в дома ни. Миговете на братство и обич помежду им, обаче, стопяват всички неудобства на ежедневието. А отношението, което си създаде Ана към животните и заобикалящия я свят като цяло, вследствие на това “междувидово” общуване, само затвърди убеждението ни, че е не само хубаво, но и полезно за децата да растат с животни.”
Ана, 3 г., за Арни: “Той е черен. Казва се Ало. Яде гранулки, салам. Той обича хляб и топки и басейни за аловци – аловски басейни. Той изяде топката на мене. Аз много обичам Ало!”
За котките: “Аз казвам на Майчето и Нийчето “пис-пис-пис” и те бягат, играем на гоненица. Обичам и котетата също.”
Христа, зайчетата, кучето и котките
Христа още няма и две годинки, но пък има пълна къща с животни. Повечето от домашните любимци са осиновени. Как това малко дете съжителства с толкова други видове – разказва майка ú Александра.
“Христа е още много малка и още не разбира. Много обича животни и когато види животно, без значение какво е, тръгва много смело и безстрашно. Едно кенгуру в морската му спря тока.
Мира и Том
“Нашето морско свинче се казва Том. С бащата на Мира ú купихме две морски свинчета за предния ú рожден ден. Тя си хареса Том и каза: “Това е моето прасе, а другото е за теб, мамо”. Но другото умря.”, спомня си майката на Мира – Калина.
“Мира обича да се грижи за Том, храни го, помага ми при чистенето на клетката и обожава да си играе с него. Чувства се добре в компанията му. Обича животните и иска още – куче и котка. Но за момента и грижите за Том са ни достатъчни.”
