Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година по-голяма от мен студентка Връзки с обществеността, ми разказваше за историите, които описва по време на вестникарската си практика като социален репортер.
Години по-късно, през 2017 г. същите тези Невидими се появиха отново пред очите ми. Този път под формата на дебютната книга на Наталия Делева, за чието представяне в Лондон получих покана. Нямаше как да отида до английската столица, но не можех и да подмина с лека ръка тази странна случайност. Да се срещнеш след толкова време за втори път с човек и историите, които носи така дълго в ума и сърцето си. Днес срещам и вас с тях двете –
![Наталия Делева](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/NataliyaDeleva-338x483.jpg)
Наталия и нейната книга – Невидими
“Нека да прескочим формалното представяне. Аз съм просто един “четящ човек”, но съм също и летящ – обикновено в облаците на собственото ми въображение”, казва спокойно българската писателка.
Не мога да избия от главата си един любопитен въпрос – как Наталия и нейните Невидими са попаднали в Лондон?
“Попаднах” не е точната дума. – казва тя: Лондон беше, и все още е, мой личен избор. Навремето работех в една ПР агенция в София, но ми се искаше да видя как се случват нещата в страна като Англия. След това един ден да се върна в България и да “донеса” този нов опит.
Тогава все още не знаех, че опитът и нещата, които ще науча и ще взема за себе си, съвсем не се ограничават до професионалното ми развитие. Срещаш се с хора от различни култури, учиш се да приемаш различните от теб, както и да бъдеш гъвкав, за да бъдеш приет.
Лондон ми даде една нова перспектива
по-широк ъгъл, от който да погледна нещата в България. Тръгнах с торба стереотипи и предразсъдъци, но лека-полека оставих всеки един от тях зад гърба си. С времето разбираш, че всеки човек е уникален и интересен по свой начин; срещите и преживяванията отварят очите ти за други гледни точки. Днес торбата е празна и ми е много по-лесно да вървя напред.”
![Невидими](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/20171014_094354-580x483.jpg)
Да, в торбата ú няма стереотипи, но има първа авторска книга. Невидими. Те са:
“Другите, различните от нас, хората в периферията на обществото… за чиито проблеми рядко ни се слуша или говори”
– казва в друго свое интервю българката. Те са онези, които често подминаваме на улицата, било то с безразличие или обикновена погнуса. “Но те са там, със своите истории, които няма на кого да разкажат… Всеки от нас може да изпадне в ситуация на безпомощност и изоставеност и да се превърне в един от тях, но рядко го осъзнаваме”, допълва Наталия.
Какво видя в невидимите ти?
“Това оксиморон ли е? – усмихва се виртуално тя и разказва:
Невидимите хора са навсякъде, но като че ли често “изпадат” от дневния ред на държавата и остават незабелязани. Наричаме ги хора в неравностойно положение, изоставени деца, малцинствени групи, бездомници, хора с физически и умствени увреждания…
Боравим с групови определения, с цифри и статистика. Но това са най-напред хора, а епитетите като че ли само ни раздалечават от тях. Не можем вечно да търсим причините в институциите ни. Единственият начин да направим тези хора по-видими, е като започнем да се вглеждаме в тях. Да искаме да научим повече за Другия, различния от нас.” Точно затова романът Невидими събира
истории на хора в периферията
“Тази книга осветява пукнатините в уж добре подредения ни свят. Леа израства в Дом за изоставени деца. Нейната история е разказ за травмата, нанесена в детството ú, за липсите (повече емоционални, отколкото битови), за разделите, за причините ú да продължи напред. Това е моят начин да се опитам да предизвикам съпричастност и да провокирам действия. Чрез историите, тези социални проблеми имат вече имена, лица, конкретни случки… някак по-лесно е да ги усетиш и съпреживееш”, обяснява Наталия Делева.
![FB_IMG_1504739481037](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/FB_IMG_1504739481037-321x483.jpg)
Дали невидимите са само тези, които не забелязваме на улицата? Дали повечето от нас, българите, които живеем някъде по света, също ставаме невидими, напускайки пределите на родината си, средата, приятелите и зоната на комфорт?
“Не ми се иска да обобщавам. Според мен човек, прекрачвайки (често собствените си) граници, вече е
дал шанс на себе си да бъде по-видим
Толкова много творци извън граница остават непризнати или непознати в България, но светът говори за тях, и страната, в която живеят, ги приема и харесва.
И какво са всъщност границите на една страна? Те ли определят идентичността на човек, желанието му да твори, да случва нещата по различен начин, да се чувства свободен, можещ, успяващ? Заминаването и пристигането са състояния на духа. Единствените истински граници са тези на собственото ни съзнание. Ние сами ги определяме или решаваме да ги премахнем.
Прочетете още… Как се пише книга – Мария Нориега и Невена Митрополска
Смятам, че не е важно къде живееш, а как усещаш себе си и своята принадлежност. Да напуснеш страната на детството си винаги ще носи меланхолия. Но същевременно и нов опит, обогатяване по начин, който не може да се случи, ако останеш на едно място, ако си в застой. Движението е процесът, чрез който се случва промяната.”
Къде и как ти самата се чувстваш най-видима и има ли моменти и ситуации, когато искаш да си невидима – питам Наталия.
“В тишината – отговаря простичко тя: Хубаво е да се научим да поспрем и да помълчим за малко. За съжаление, обаче, светът, в който живеем, е твърде шумен. Всеки се бори за вниманието на другите. често “крещи” в онлайн пространството или в медиите, за да бъде забелязан. А всъщност паузите, които правим, често запълват “процепите” в шума с много повече смисъл.”
В опит да покаже повече от тези Невидими лица Наталия Делева стартира кампанията Сподели история на невидим човек. Тя събира онлайн истории на “невидими” хора, за да ги направи по-видими. Всеки желаещ да се включи, може да изпрати фото история на уебсайта на кампанията, както и в Instagram като използва #невидими.
Романът Невидими може да намерите във всички добри книжарници в страната, както и онлайн на сайта на Жанет 45. Тези, които живеят в Лондон, могат да купят книгата с автограф от автора от българската книжарница-кафе Имало едно време/ Once upon a time на 2 Station Road, E17 8AA London.