Пустата запетая: Кратък наръчник на основните правила

Българският език и неговата граматика никак не са проста работа. Има стотици правила с множество изключения, които просто трябва да запомним, приемем за даденост и прилагаме така, както правописните правила повеляват. На всеки от нас, дори и на хората с висока култура на писане, понякога се случва да си зададе въпроса: Пише ли се тук запетая, или не? 

Колкото и да сме умни и колкото и много да знаем, все пак понякога се появяват казуси, в които не сме съвсем сигурни как да постъпим. Къде да сложим пустата запетая, която често е толкова игрива и своенравна, че не ни оставя да скучаем?

И тъй като сме хора, а не компютри с ясно въведени алгоритми и точно зададена операционна система и се случва да правим грешки, Lifebites.bg реши да припомни основните правила за поставянето на запетая. Нямаме претенцията този текст да е научен или изчерпателен, нито намерение да се вживяваме в ролята на учители по българска граматика. Надяваме се обаче да сме от полза на онези от вас, които се вълнуват от правилното писане.

Запетая се пише, за да се
отделят простите изречения в състава на сложното

Това е едно от най-основните правила при използването на запетая. Но и едно от тези, при които се допускат най-много грешки. Съвсем в началото бихме искали да поясним, че сложно е всяко изречение, в което има повече от едно сказуемо (глагол). А запетаята има за цел да отдели смислово и граматически отделните прости изречения в състава на сложното.

Пример: Аз отидох на плажа, той ме видя, след което обърна главата си на другата страна.

запетая
А на вас създавам ли ви достатъчно проблеми? Подпис: Запетая.

При това правило изключенията са доста. Макар да са включени в състава на сложното изречение, простите не се отделят със запетая, ако са свързани по някой от следните начини:

– със съюзите И и ИЛИ;
– със съюза ДА;
– с въпросителна дума – как, защо, кой, кога, дали, къде;
– със съчетание от уточняваща дума – именно, точно, само, чак, едва и др. и съюз – когато, където, защото, ако, докато (Пример: Тръгнахме си точно когато купонът започна);
– със съчетание от частицата НЕ и съюз (Пример: Извиках не за да го стресна, а за да се обърне).

Запетая се пише пред относителните местоимения
който, когото, когато, където, както

Пример: Това е човекът, когото исках да ви представя.

Запетая се пише от двете страни на обръщения

Пример: Кажи ми, мамо, на колко беше като се омъжи?

Запетая се пише пред първата част на всеки сложен съюз

Сложните съюзи са онези, които се състоят от две или повече думи. Такива съюзи са например: МАКАР ЧЕ, ЗА ДА, ВЪПРЕКИ ЧЕ, ПРЕДИ ДА, ТАКА ЧЕ, СЛЕД КОЕТО и др. Много хора допускат грешка като разделят сложните съюзи със запетая, само защото знаят, че такава по правило се пише пред ЧЕ или КОЕТО. Но в състава на сложния съюз запетаята се пише пред първата дума от него.

Пример: Исках да изляза, въпреки че знаех, че ще завали.

Запетая се пише, за да се отделят безсъюзно свързаните еднородни части изречението

Пример: Петя, Ива, Мими и Елена се записаха на курс по готварство.

Пример 2: Аз харесвам еднакво силно английския, испанския и френския език.

Запетая се пише при свързване на обособени части в изречението

В този случай запетая се поставя преди и след обособената част.

Пример: Рошава и кална, тя се пъхна под изпраната завивка.

Пример 2: Той, снажен и красив, падна на колене пред нея.

Запетая се пише при употребата на вметнати части

Отново преди и след тях.

Пример: Аз, разбира се, бях наясно за това от самото начало.

Но със запетая не се отделят думи или изрази, които са само вметнати и нямат друга функция в речта. Такива са: може би, според мен, следователно, навярно, вероятно, както казахте, честно казано, като че ли, наистина, очевидно, за съжаление, по всяка вероятност, все още, обаче, от една страна, общо взето, всъщност, първо, второ, за жалост, за щастие, да речем, знаете, изобщо, например.

Пример: Тя за жалост беше родена в бедно семейство и нямаше подобни възможности.

Запетая се пише при наличие на повтарящи се части

Пример: На рафта бяха наредени дънки, дънки, дънки и една пола до тях.

Запетая се пише при използването на междуметия

Пример: Ах, така се ядосах, че цялата почервенях от яд.

Запетая се пише пред съюзите ЗА ДА, БЕЗ ДА и ПРЕДИ ДА

И пред съюза ДА, ако е използван в смисъла на ЗА ДА или АКО

Запетая се пише пред ЗАЩОТО
Запетая се пише пред съчинителните съюзи И и ИЛИ, ако те се употребени повторно

Пример: Или тръгваш с мен, или отивам сам.

Пред ИЛИ също се пише запетая, когато се използва в смисъл на с други думи, иначе казано, тоест…

Пример: Този възрастен човек, или дядо, е най-старият в племето.

Запетая се пише пред простите съчинителни съюзи – А, АЛА, ОБАЧЕ

Както и пред съюзите АМИ, НО, САМО ЧЕ

Запетая се пише само пред втория съюз от двойките ТУ-ТУ, НИТО-НИТО, ДАЛИ-ИЛИ, ХЕМ-ХЕМ и т.н.

Пример: Той ту тичаше, ту ходеше забързан натам.

Пример 2: Нямам намерение нито да ставам рано, нито да ходя на това мероприятие.

Със запетая се отделят частиците ЕЙ, ХЕЙ, БРЕ, БЕ, МА, МАРИ, когато се използват като обръщение

Пример: Ела тука, бре!


На последно място в днешния текст, но не и по важност, искаме да споменем и това, че освен граматически смисъл, запетаята има и огромен логически такъв. Тоест, в зависимост от това къде ще сложим дадена запетая смисълът на изречението може да се промени в тотално различна посока.

Пример: (Искам) Да знам, че всичко е наред.

Пример 2: Да, знам, че всичко е наред.


И тъй като не можем да съберем в една статия цялата българска граматика и правопис, ако имате каквито и да било колебания за тях – можете да проверите съмненията си на сайта КАК СЕ ПИШЕ, където ще откриете наистина много полезна информация.


Вижте още: Най-честите правописни грешки в българския език


Ако писането е и ваша страст, ще се радваме да ви видим и в групата ни във Фейсбук – Да пишем правилно на български език

8 КОМЕНТАРА

  1. Хубаво е да погледните първите изречения на втори и трети абзац. Имам чувството, че запетаи трябва да се поставят пред всяко следващо „и”. С най-добри чувства!

    • Теодора, на посочените от Вас места не се слага запетая, независимо че има многократна употреба на съюза “и”. И това правило си има “уловка”: при многократна употреба на “и” и “или” се поставя запетая от втория съюз нататък само ако има изреждане, например: “Взех си и палтото, и чадъра. Ще си взема или чадъра, или палтото”. В изреченията на авторката горе ситуацията е по-сложна: “колкото и да сме умни” е една цялост, свързана само с едно “и” с другата цялост: “колкото и много да знаем”. Тоест това са три различни съюза “и”, няма изреждане. Първият съюз е затворен в своето си словосъчетание, както и третият, а връзката между тях е само едно “и”.
      В текста има други пунктуационни нередности, но няма смисъл да ги коментираме, защото авторката не е специалистка и само иска да помогне с предаването на основните положения на достъпен език (макар и понякога да е терминологично некоректен), така че трябва да се обръща внимание само на правилата, които тя посочва. Е, и там има две нередности и ще ги спомена (ето в този мой израз не се слага запетая пред второто “и”):
      Вметнатите изрази от рода на “за жалост/щастие/нещастие” се отделят със запетаи (с. 77 в речника на БАН, 2012).
      Пред съюза “да” не се пише запетая, независимо на кой друг съюз се явява синоним (това правило е разположено на ненормално много страници в речника и няма да цитирам).
      Като цяло, правилата за запетаята според последната дума на кодификаторите (въпросния речник) представляват толкова сложна система, при това често с неясна логика, че на практика се прилага само част от тях, и то само от хората, изпълнени с невероятно желание да се съобразяват с тях.

  2. Етимологията на думата “запетая” е руска и означава запЯтая точка. Тоест – точка, която е свързваща, запъната с ченгелче за изречението. В руския език думата запястие означава китката на ръката. Така, както костите на китката на ръката свързва тези на дланта с подлакътните кости, така и запетаята свързва отделни смислови части или изброявани думи в изречението.

  3. Може думата да е руска за, което се съмнявам… Но знам, че руснаците пишат на кирилица и това е достатъчно…аз така го разбирам, че едва ли не запетайката и казваме запетая чак след, като бай руснак се е сетил че е запетая, така ли излиза?

    • Нищо не излиза, аз не съм посочил кое от къде идва. Само съм оповестил факт.

  4. Не мога да се съглася с това, че може да има изрази “само вметнати, без да имат дръга функция в речта. Всеки вметнат израз има функция в речта. В повечето случаи има и смисъл дори в изречението, в което е вметнат. Как може да се пишат без запетая? Не съм съгласен.

Отговор