Българин разкрасява крайбрежието на Сан Франциско

"Урбанистиката е изкуството на недовършеното“, казва архитектът.

0
Борис Драмов
Борис Драмов със съпругата си Бони Фишер.

Урбанистиката е изкуството на недовършеното.“ Това са думи на родения в България американски архитект Борис Драмов. Той ръководи ROMA Design Group – интердисциплинарно архитектурно бюро базирано в Сан Франциско, отговорно за трансформирането и съживяването на множество градски пространства в САЩ и по света. Сред тях са откритият през 2011 г. Мемориал на Мартин Лутър Кинг във Вашингтон и трансформацията на северозападната брегова ивица на Сан Франциско.

Америка
През 60-те години на миналия век в Америка “колата е цар”.

Драмов живее в Лос Анджелис през 60-те години, когато по думите му “колата е цар”. Той е роден през 1946 г. в София, но израства в Сао Паоло, Бразилия.

“Дойдох със семейството си в Лос Анджелис, когато бях на 14. Винаги съм изпитвал удоволствие да майсторя неща, да правя модели и да виждам как се строи. Рисувам добре и когато започнах да уча архитектура в Университета на Южна Калифорния, осъзнах, че този кариерен път съвпада с интересите ми и потенциала ми”, разказва Драмов и добавя, че едно от нещата, оказали най-силно влияние върху кариерата му на архитект и урбанист е именно трансформацията на Лос Анджелис през 60-те години.

“За съжаление по онова време колата беше цар. Бяха взети

решения, които жертваха качеството на живот в много квартали за сметка на трафика

и направиха пешеходния мащаб и преживяване излишни. Улиците бяха разширени, системата на публичния транспорт изцяло разрушена и бяха построени паркинги на мястото на натоварените улици. Трябваше да се смени едно цяло поколение, за да бъде върнато публичното пространство обратно на хората“, казва Борис Драмов.

Сизър Пели
Драмов работи с легендарния архитект Сизър Пели, един от модерните бащи на небостъргача.

Той получава бакалавърска степен по архитектура в Университета на Южна Калифорния през 1966 г. и заминава за Сан Франциско – друг град, който по това време изживява сериозни социално-политически трансформации. Там българинът работи за няколко архитектурни компании, сред които и Victor Gruen Associates, където работи под ръководството на легендарния Сизър Пели – един от модерните бащи на небостъргача.

Пели е автор на емблематични сгради като кулите Петронас в Куала Лумпур, националното летище Роналд Рейгън във Вашингтон и Световния финансов център в Ню Йорк. “Сизър Пели е маестрото на елегантния архитектурен дизайн. Беше вдъхновяващо да имам възможността да работя с него“, казва за времето прекарано с големия архитект Драмов.

През 1970 г. българинът завършва магистърска степен по архитектура в Колумбийския университет, а след това през 1980 г. специализира Advanced Environmental Studies в Harvard Graduate School of Design, със стипендия на името на Джон Л. Льоб.

Започва работа в архитектурната фирма Wallace McHarg Roberts & Todd. Там Драмов работи с архитекти като Лоурънс Халприн, който проектира Мемориала на Франклин Делано Рузвелт в парка Национален мол във Вашингтон, както и с Иън МакХарг, пионер на ландшафтния дизайн. По същото време се запознава с бъдещата си съпруга и партньор Бони Фишер.

Срещата му с нея оказва значително влияние върху кариерата му

Бони Фишер
“Бони е моята муза и вдъхновение”, казва Драмов за съпругата си.

“Бони е ландшафтен архитект, който има сериозен опит в екологичния дизайн. Тя е моята муза и вдъхновение и нашата работа заедно придоби измерения, които биха били непостижими, ако всеки от нас работеше самостоятелно“, казва Драмов.

През 1983 г. той поема ръководството на архитектурното бюро ROMA Design Group, в което става съдружник заедно със съпругата си Бони Фишер и колегата си Том Скот. Основният фокус на ROMA е в

трансформирането на постиндустриалния град

създаването на годни за обитаване общности и дизайнът на публични пространства.

Офисът на компанията се намира в квартала Норт Бийч на Сан Франциско. За разлика от други големи архитектурни бюра, компанията има само един офис в друг град. Той е в Остин, Тексас, където Драмов печели много конкурси.

Във фирмата работят около 30-ина души, което според Драмов е оптималният брой служители. Той казва, че въпреки сравнително малкият си размер, ROMA е в състояние да работи върху по-големи проекти в сътрудничество с други компании. Борис Драмов е категоричен, че именно

манталитетът му на емигрант го тласка към това да постига повече от останалите

Той трудно може да посочи свой любим проект. Все пак един от най-значимите му приноси е развитието на Североизточната брегова линия на Сан Франциско. Тя превръща западналата градска част в един от центровете на градския живот.

Сан Франциско
Сан Франциско и емблематичната магистрала Ембаркадеро.

Проблемите със Североизточната брегова линия на Сан Франциско започват през 50-те години с големия бум на автомобилния транспорт в САЩ. Именно тогава е построена

емблематичната магистрала Ембаркадеро в Сан Франциско

– пътна артерия на две нива, която преминава по продължение на североизточната крайбрежната ивица на града. Малко след като е завършена, жителите на Сан Франциско осъзнават, че са направили огромна грешка.

Ембаркадеро
Частта от магистралата Ембаркадеро около сградата на ферибота.

Магистралата е шумна, замърсява въздуха и откъсва града от живописната крайбрежна ивица. Сградата на ферибота, построена в далечната 1892 г. в стил Beaux-Arts, която навремето е втория по натовареност транспортен център в света след лондонската гара Чаринг Крос, постепенно е занемарена.

В следващите години има много дебати дали магистралата Ембаркадеро да не бъде разрушена.

В крайна сметка природата за 15 секунди се справя с проблем, с който политиците се мъчат с години. На 17 октомври 1989 г. земетресението Лома Приета с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер покосява Сан Франциско. Големи части от града, в това число и Ембаркадеро, са безвъзвратно разрушени. Управата на Сан Франциско решава, че е по-добре да премахне изцяло магистралата, вместо да се опитва да я ремонтира.

земетресение
Земетресението Лома Приета не само разрушава Ембаркадеро, но също така стимулира фериботния трафик в Сан Франциско.

Земетресението Лома Приета не само разрушава Ембаркадеро, но също така стимулира фериботния трафик заради повредения мост Bay Bridge, който свързва Сан Франциско и Оуклънд. Съоръжението излиза извън строя за около месец и

жителите на града преоткриват ферибота като алтернативно средство за придвижване

Така трансформирането на сградата на ферибота в транспортен център придобива нов смисъл и води до построяването на площада Embarcadero Plaza и новия терминал.

скица Сан Франциско
Скица на трансформацията на североизточната брегова ивица на Сан Франциско, извършена от Борис Драмов.

“Докато тези проекти са фокусирани върху функционални аспекти на фериботните операции и трансфера на пътниците към други транспортни средства, беше еднакво важно да създадем среда, в която хората избират да вземат ферибота. Масовият транспорт трябва да е съзнателно избран начин за придвижване, а не нещо, към което хората прибягват в краен случай“, казва Драмов.

Сан Франциско
Сградата на ферибота и Ембаркадеро Плаза след преустройството, извършено от Драмов.

Работата на Драмов по преустройството на пристанището на Сан Франциско продължава повече от десет години. Историческата постройка на фериботния терминал претърпява „лифтинг“ на стойност $100 млн. Днес тя помещава десетки магазини, ресторанти и елегантни офиси. В резултат от работата на Драмов, в момента Сан Франциско се радва на

красив крайбрежен булевард с паркове, площади, променади

и фериботен терминал. Американският институт на архитектите оценява високо работата на Драмов върху проекта Mid-Embarcadero Open Space/Ferry Terminal и през през 2000 г. му връчва една от най-големите си награди – AIA Honor Award for Regional and Urban Design.

Днес, 25 години след началото на работата върху пристанището на Сан Франциско, Драмов продължава да работи върху планове за допълнителни терминали за ферибота. Или както казва самият той: “Урбанистиката е изкуството на недовършеното.“


Вижте и разказа за другата емблематична творба на Драмов – мемориала на Мартин Лутър Кинг в центъра на американската столица Вашингтон

Отговор