Къде отива сапунчето от хотела, след като си тръгнем?

0
сапунчето
Clean The World събира недоизползваната козметика и я рециклира с благородна цел.

Какво се случва със сапунчето и всичката друга недоизползвана козметика за еднократна употреба от хотелските стаи? Да, може би някои гости прибират шишенцата с помади в багажа си. Имам познат, който притежава цяла колекция от такива хотелски принадлежности. Вероятно от години не си е купувал душ-гел и това е повод за не една шега.

Но откакто се замислих къде иначе отива разпечатаното сапунче, след като се изнесем от стаята, спрях да му се подигравам. Защото, като всяка друга практика, свързана с еднократна употреба, и тази, обслужваща пребиваването ни в хотелите, е

в ущърб на природата

Справянето с отпадъците в туристическия бизнес не е лесна работа. Доказателство е и поредното засипано с боклуци летище – това на Ибиса. Заради стачка на почистващия му персонал в края на май, то посрещаше гостите си с купчини гниеща храна, опаковки и използвани пелени. Отпадъци, натрупани едва за ден-два липса на нужната грижа.

Само можем да гадаем как би изглеждала която и да е хотелска стая, ако чистачката също реши да стачкува. Сапунчето ще е последната ни грижа!

Но ето че тъкмо за него се сеща Шон Зайплер. Пуерториканецът е основател на Clean The World – базирана в Орландо компания, която се грижи за това, сапунчето и останалата хотелска козметика да не отидат на боклука. Тя събира недоизползваните хигиенни продукти и ги рециклира. Или по-точно – пренасочва ги, за да бъдат

използвани с благотворителна цел

Това означава, че калъпите сапун се използват за направата на нови. А малко използваната козметика в шишенца (поне на три четвърти пълни), като душ-гелове, шампоани, балсами и лосиони, се инспектира и директно пренасочва. По-изпразнените следват пътя на сапунчето – преработват се и се включват в нови козметични комплекти.

сапунче
Шон Зайплер пред контейнер със сапуни в склада на Clean The World. Снимка: Mat Meltzer/Thrillist

Новите получатели са приюти за бездомни или неправителствени организации по целия свят, включително и Червеният кръст, които ги разпределят по своите вериги от нуждаещи се.

Идеята хрумва на Шон през 2009 г. Тъй като на предишната си работа той често пътувал, си дал сметка колко много хигиенни продукти за еднократна употреба се изхвърлят. Казал си, че трябва да има и друг начин. Особено след като по света, все още

умират хора заради липса на сапун

“Беше само въпрос на време да измисля как сапунчето от хотелските ни стаи да бъде рециклирано и да попадне в ръцете на нуждаещите се от него. Обадих се на роднините ми от Пуерто Рико, разказах им идеята ми. Те казаха: “Да го направим” и съвсем скоро вече се учехме да варим сапун в гаража ми”, спомня си Шон.

Първите 500 хил. бройки са изпратени на ударените от урагана Матей в Хаити и на Бахамите. Днес, 8 години по-късно продукцията от рециклирани сапунчета е далеч по-мащабна. Само за миналата година Clean The World прави над 7 млн. калъпа, както и близо 400 хил. комплекта от други видове козметика. Ето как

сапунчето се превръща в бизнес

сапунчето
В процеса на рециклиране. Снимка: Mat Meltzer/Thrillist

Благороден обаче! За всяко хотелите плащат на Шон по 50 цента, за да бъде отнесено и рециклирано. Тази такса отива за транспорт, персонал и обучения. В инициативата се включват и самолетни компании, които даряват одеяла, маски за спане и тапи за уши, които да бъдат пренасочени до хора в нужда.

А Шон използва разрастването на компанията си, за да открие складове на Clean The World и на други места по света. Вече има такива не само в Орландо, но и в Лас Вегас, Монреал, Хонконг и Индия. Така успява да намали разходите за транспортиране на козметиката и прави каузата си още по-екологична.


Вижте още… как една американка промени живота си и спря да “произвежда” отпадъци

СПОДЕЛИ
Предишна статияДа задържиш илюзията – пореден дубъл
Следваща статияПътешествие из японската култура с Братислав Иванов
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор