Съвременният език: Корпоративен булшит

6
език
Снимка: See-ming Lee 李思明 SML / Foter / CC BY-SA
“Уважаеми френдове,
 
Днес ми дропнаха една оферта, за която не мога да не ви разкажа.
Надявам се да ми окажете съпорт, като запазите конфиденциалност.
Лайк, сириъсли.
 
Екзактно ваш,
Меринджей π”

Горе-долу така си представям комуникацията (тоест – общуването) в офиса някъде след петилетка до десетилетие. Типичното и в момента корпоративно говорене, плюс многото чуждици, характерни все повече за следващите поколения (но не само за тях).

Нямам нищо против интернационалната лексика и жаргона. Не съм езиков пурист, или поне – не вече. Без да се замислям, използвам думата “перспектива” вместо “изгледи”, когато говоря в бъдеще време. Харесва ми, че езикът се развива и ни предоставя нови синоними. И все пак, не бих искала да се стига до чак такава

асимилация на родната реч

Затова неистово се дразня, когато в служебната ми поща попада съдържание с обещания, че ще “държим връзка” (каква връзка?!) и ще си “дадем знак” (сякаш работим с димни сигнали). Недоволствам, когато в социалните мрежи разни хора с претенции за осъзнатост над среднотийнейджърската LOL-ват и fav-ват посредствени шегички. И се потрисам от кухото говорене, ненужните абревиатури и маниерната лексика, в която и да е сфера от живота.

Но както отбелязва покойният Тодор Колев в Опасен чар: “Сега не се казва „да скова кочина.” Сега се казва “да реализирам кочина”…“

Office Outlook
Снимка: jlcwalker / Foter / CC BY

И ние успешно реализираме кочината на съвременния български език.

Български ли? Такъв беше, когато “мийтингите” се наричаха все още “работни срещи”, “конференс колът” беше просто “разговор в група”, “тиймбилдингът” – “банкет”, а по “фенси” ресторантите имаше само “целина”, вместо “селъри”.

Тук пропускам примери като спора за атрактивно/привлекателно, позитивно/положително, релаксиращо/отпускащо и т. н. Чуждиците, като цяло, са неизбежни и не са само англицизми. Ако разгледате речника на

чуждите думи в българския език

ще откриете и немско, френско, руско и турско влияние (като при модерното напоследък айляк). Английските термини са дори за предпочитане по отношение на технологиите и новите професии и в държави като Франция и Полша са адаптирани успешно към езика.


Прочетете още: Българският мит – защо са важни корените ни 


Жаргонът пък е типично градско явление – тайният език на затворените общности, един вид демонстрация за принадлежност (докато селото просто не борави със затворени общности). В този смисъл жаргоните, били те поколенчески, под формата на уличен сленг или на вътрешнозаводски хумор, са дообогатяване на книжовния език.

Но преценката къде и кога се използват, е въпрос на култура.

Watch your language
Снимка: Loozrboy / Foter / CC BY-SA

Доказателство, че безразборната употреба на неадекватна лексика оставя впечатлението за беден духовен живот, е историята на една българка, която живее в Америка и се прехласва да говори на английски дори на своите сънародници там. Може би, защото се стреми да изглежда по-умна. Парадоксът е, че докато демонстрира своята псевдо-начетеност и принадлежност към тамошното общество,

допуска ужасно много грешки

(например, в желанието си да напише “кътче от рая”, коментирала под една снимка “грах от рая”).

Не по-малко забавно е положението на мой познат, който макар да е далеч по-ерудиран от мадам Грах, озадачава околните с прекомерното използване на наречия като “екзактно” и “бизарно”.

Лингвистичните експерти вероятно биха го определили като спекулативна ролева употреба. Нещо, което правиш, за да манипулираш обстоятелствата и да си придадеш важност – ако се опитаме да го преведем на по-достъпен език. Или, както други специалисти го наричат, това е маниерно говорене, тоест, позьорска реч, имитираща компетентност (добре де – начетеност).

Book Foundations
Снимка: That Guy Who’s Going Places / Foter / CC BY

Към тази привидно пищна стилистика прибягват и политиците – когато говорят за “стартиране” и “финализиране” на процедури, за “акценти” и “фокусиране“ на вниманието, за „ако трябва да сме честни“ и “да говорим открито“… Нещо подобно се случва и в кухите маркетинг практики, които залагат на безсмислено многословие, елитарни съкращения (CEO вместо “изпълнителен директор“ например), автоматизирани преводи (Човешки ресурси вместо Личен състав) и заучени рекламни фрази ала “гарантирано“ и “безпроблемно“.

Или, както една министърка, която преди две години се отчиташе за стоте дни на своето ресорно управление, се изказа: всичко е “пълен конфиденс”. Можеше да каже просто “служебна тайна”, разбира се. Но защо да го прави?

Дет ис дъ куесчън, както е казал джентълменът Хамлет!”

СПОДЕЛИ
Предишна статияМузейко: Да играем с наука
Следваща статияИстории без дом
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

6 КОМЕНТАРА

  1. Харесвах статията ви до момента в който въведохте мисис Грах. Обичам и милея за погубването на езика ни, но този премер е неуместен. Живея в чужбина от много години и мога да ви уверя, че говоренето на чужд език, със сънародници, не означава че жената се прави на интересна, така просто и е по лесно, това е. Зависи в каква среда живеете – в чужбина има различни групи, такива, които се интегрират и такива като четвърто поколение все говорят на матерния език.
    Според мен езикът не се погубва от живеещите а чужбина, но от тези чуждо говорящи живеещи в България. Тежко и горко на старите хора които не са толкова образовани да възприемат морето от чуждици навлизащи в езика ни, езика ни се осакатява така жестоко, безпричинно. .. Добра тема..

    • Здравейте, Българка! Тъжно е, но аз познавам хора, които се срамуват от българския език. Точно дама като г-жа Грах веднъж отправи покана към друга българка да се срещнат в изискано английско заведение при условие, че говорят само на английски. Помислих си – колко тъжно е това, защото няма как да прикриеш произхода си, колкото и да се стараеш и да го желаеш. Моята философия е, че трябва да се гордееш с него. С факта, че владееш още един език, че имаш едно умение повече. Това, мисля си, е единствено повод за гордост, не за срам. Но, да – хората са различни и всеки има причина да не използва родния си език. Поздрави!

  2. Страхотно. Рядко прочитам статии до техния край. Тази ми харесва и дори я публикувах в профила си. Имам доста познати които ще се познаят в написаното. До автора на статията: пишете, че се потрисате от ползването на чуждици, като има по-хубави и простички думи, а вие ползвате такива. Леко си противоречите 🙂

  3. Статията е интересна, но както отбелязва Полина Василева, и авторът употребява чуждици. Впрочем, малко да се пошегувам – авторе, изчислихте ли квадратурата на кръга? ПИтам заради избора Ви на псевдоним 🙂

  4. О, неразумний юроде …… преди колко години писано и от и президент на САЩ цитирано.
    Циливилизакцията е страшно нещо

Отговор