Леонардо да Винчи между изкуството и науката

0
Леонардо да Винчи
Статуята на Леонардо да Винчи пред галерия Уфици във Флоренция. И малка част от великите му творби и записки.

“Художникът трябва да черпи само от природата и да се състезава с нея.”
Леонардо да Винчи

Определят го като най-харизматичната и артистична личност на 15-и век. Личност на хилядолетието. Но Леонардо да Винчи не принадлежи на никоя епоха. Колкото повече знаем за него, толкова повече неизвестни остават. Защото той не се вмества в никакви категории. За него изкуството е “cosa mentale” (умо-вещ), същност на ума, при която естетическото възприемане на света се свързва с научното познание. Изкуството става наука.

Леонардо да Винчи автопортрет
Автопортрет на Леонардо да Винчи.

Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г. в селцето Анквиано, близо до градчето Винчи на 24 км от Флоренция. Той е незаконен син на флорентинския нотариус Пиеро да Винчи и селското момиче Катерина. И между другото, произходът му е обект на доста любопитни предположения.

Учени от италианския университет Киети, цитирани от британския вестник Telegraph през 2007 г., твърдят, че са открили доказателства в подкрепа на тезата за

арабския произход на майката

За това им помага картината Дамата с хермелина, на която откриват отпечатък от пръста на художника. Установяват, че папиларните линии от отпечатъка са характерни за 60% от жителите на Близкия изток. Името Катерина пък е разпространено сред жените, идващи от арабския свят.

Дълго време Леонардо е единственото дете във фамилията на баща си. Заобиколен е с грижи и любов от баба си и първите две жени на бащата. Вероятно това женско присъствие оказва влияние върху живота му впоследствие. Образованието, което получава, не било от най-добрите. Самият той наричал себе си “uomo senza lettera” (неграмотен човек).

Къщата, където Леонардо прекарва детството си.
Къщата, където Леонардо прекарва детството си.

Като незаконен син не е бил задължен да продължи семейната традиция и да учи право. Но може би точно липсата на солидно образование му дава онази независимост като “ученик на опита”, която издига значението на идеите му до това на подвиг. Защото по това време схоластиката (основана на търсенето на взаимовръзка между вярата и знанието) има силно влияние върху науката. А неговите знания по математика, механика, история, анатомия, философия, поезия, алхимия, достигнати по пътя на самообразоването и наблюдението, са смайващи. Без тях той не би бил това, което е.

“Ако е имало семейство, напълно чуждо на изкуството, то това е фамилията, където е роден”.

Това пише изследователят на художника Йожен Мюнц. От дете Леонардо живее сред природата и търси обяснение на всичките ѝ загадки. Защо в планините има раковини? Как лети птицата? Какъв е произходът на вятъра и облаците? Понякога

околните дори страдали от експериментите му

Веднъж фамилията прекарала няколко дни извън дома заради направена от него “смес с ужасна миризма“. Друг път измисленото от него устройство за събуждане подхвърлило баща му до тавана, докато спял.

Витрувианският човек на Леонардо да Винчи
Витрувианският човек.

Вече юноша Леонардо да Винчи постъпва като ученик в ателието на Андреа Верокио. По това време атмосферата във Флоренция е необикновена. Както я описва Джорджо Вазари:

“Въздухът на Флоренция прави ума естествено свободен и не му позволява да се задоволява с посредственото”.

Ярки личности определят този дух, но най-вече Лоренцо де Медичи. Той е впечатлен от работата на младия Леонардо и се опитва да го приобщи към своя Платонов кръг. Но да Винчи не успява да се впише в него. Изтънчените Полициано и Мирандола виждат в него “недодялан и дори невеж млад мъж”.

В този период “способността за виждане” става основна цел в живота му. Разглежда и изучава предметите, като гледа и записва всичко. Интересите му са с техническа насоченост – как работят механичните уреди, как се строят машини за повдигане и изпомпване. Превръща се в своеобразен “Аристотел на практиката”, който пита защо светът е такъв, опирайки се на опита.

Леонардо да Винчи
Проучванията на Леонардо на плода в майчината утроба.

Още в ателието на Верокио

Леонардо да Винчи прави впечатление с прецизност в работата си

Но не по-малко впечатляват неговата физическа красота, сила, самоувереност. Създавал впечатление на суетен, но с вродена грация. Тази елегантност обаче не му пречела да присъства на дисекции. Дори измислил крем, който предпазвал ноктите му. Или в търсенето на интересни персонажи присъствал на смъртни наказания, за да рисува изкривени от ужас лица. Имал навика да се разхожда из улиците в търсене на красиви или уродливи лица, дори съзнателно ги деформирал. Иначе казано, човешкото тяло също било обект на неговите интереси.

В края на 1482 г. по неизвестни причини Леонардо напуска Флоренция и заминава за Милано. Именно тук се разкрива геният му. Вероятно е очаквал по-добри поръчки, но ще минат няколко години, докато си извоюва място на дворцов художник при Лудовико Сфорца.

Няма точна информация с какво се е занимавал, но със сигурност се знае, че е правил модели на военни съоръжения и машини. Скицира оръжия, укрепления, обсадни съоръжения, защитни системи. Той – миролюбецът, създава ужасяващи машини за война. Коли, теглени от коне, към които са прикрепени коси, прототип на картечница, на танк, на стреломет, артилерийско оръдие, хеликоптер, механичен човек. Списъкът може да се продължи с прототипи на автомобил, велосипед, летателен апарат, брониран кораб.


Леонардо да Винчи
Скица на артилерийски парк от Леонардо да Винчи.

Вижте още за Леонардо и неговите открития


В Милано Леонардо се заема с направата на конна статуя – паметник на Франческо Сфорца (бащата на Лудовико). В края на 1492-ра глиненият модел на коня – над 7 м, е готов. Няколко години моделът предизвиква интерес, но с навлизането на френските войски в града през 1499 г. се превръща в мишена и е повреден сериозно. Тази работа обаче се оказва най-добрата препоръка за службата на художник в двореца на Сфорца.

Изобретателският талант на да Винчи се проявява и в направените механични нововъведения в двореца – асансьор за пренасяне на храна, механичен грил в кухнята, отоплителна система, театрални декорации, въртяща сцена. Освен това организирал сватби и забавления с фойерверки.

Същевременно работи върху едни от най-забележителните си живописни творби – Мадоната в пещерата, Дамата с хермелина, Тайната вечеря. Човекът е винаги в центъра на вниманието му. Леонардо го наблюдава така, както наблюдавал природата и успява да предаде и най-тънките нюанси на различни душевни състояния.

Особено добре това проличава в стенописа Тайната вечеря

в реакциите на апостолите, след като чуват думите на Христос “един от вас ще ме предаде”. Има го още в загадъчно-тихата тайнствена замисленост на Мона Лиза, както и в разкривените от битката лица на воюващите от картона към фреската Битката при Ангиари.

Леонардо да Винчи
Тайната вечеря – вероятно най-прочутият стенопис, дело на Леонардо да Винчи.

От огромния архив на твореца не разбираме нищо за личния му живот, както и за отношението му към жените. Докато е във Флоренция, е обвинен в хомосексуализъм, за което не се намират доказателства. Възможно е това да е било атака срещу покровителя му Лоренцо де Медичи. Съмнително е дали е изпитвал любов, дали е прегръщал или целувал жена. Самият той пише:

“Колко картини са съхранили образа на божествената красота, докато времето или смъртта за кратко са разрушили природния им образец… Поете, нима твоите думи могат да се сравнят с това, което е способен да пресъздаде художникът”.

Леонардо да Винчи
Дамата с хермелина.

Въпреки, че гледал на жените като на механизми за размножаване, а в изображенията се интерисува от ръцете, главата и бюста им, той създава

изключителни женски образи

А знаменитото сфумато – нежната мъгла, създаваща магична атмосфера, в която формите се сливат, но оставят нещо на въображението, ги прави съвършени. Как да си го обясним? Проф. Иван Славов изказва тезата, че за Леонардо жената е “повече природа” от мъжа. Тя е изкусителка, красота, изящество, грация, кокетство и най-вече майка. В нея се ражда живот. Леонардо създава одухотворена, жизнена, човешка красота.

Допълнително изразно средство, обогатяващо вътрешния живот на образа, е усмивката. Винаги загадъчна, срещаме я в Мадона Лита, в Хубавата ферониера, още в Дамата с хермелина и разбира се – Мона Лиза. Половин хилядолетие тя вълнува и провокира, превърнала се е в емблема и символ на Леонардо. Защо? Какво я прави толкова специална?

Картината Мона Лиза от Леонардо да Винчи.
Картината Мона Лиза от Леонардо да Винчи.

“Това, което отличава Мона Лиза от всички легендарни жени, е, че докрай остава непозната величина, анонимна, нереална, безхарактерна, без съдба, един ненаписан лист, повече продукт на фантазията, отколкото реалност”.

Тези думи са на Тим Улрихс, изследовател и колекционер на Леонардо да Винчи. Коя е тази жена, която възбужда, тревожи, радва и провокира хора на изкуството, психолози, философи, медици, любители?


Вижте още за историята на картината Мона Лиза – вероятно най-вълнуващото от всички произведения на изкуството до момента


Леонардо да Винчи
Мадона Лита.

След като французите завладяват Милано и Леонардо губи благодетеля си, започва неговият скиталчески период. Мантуа, Венеция… През 1502 г. става главен архитект и инженер в двора на Чезаре Борджия. Въпреки че през целия си живот разработва архитектурни проекти, нито един от тях не е осъществен. По негова идея обаче е построена днешната магистрала от Флоренция до морето.

Завърнал се за кратко във Флоренция, започва да работи върху фреската Битката при Ангиари и се среща с най-големия си конкурент – Микеланджело Буонароти. Тази среща между двамата на полето на изкуството е наречена

битка на титаните

През 1506 г. Леонардо да Винчи е в Рим, после в Милано, където е представен на френския владетел Франсоа I. Между двамата се поражда симпатия и геният приема поканата на краля да се премести във Франция. Далеч от родината създава само два чертежа на напоителни канали.

Когато Леонардо умира на 2 май 1519 г. в Кло-Люс, недалеч от кралския замък в Амбоаз, кралят се разплаква като дете.

Отговор