Флоренция – цветето на Ренесанса

Флоренция предлага за всекиго по нещо - както подобава на място, където се родил съвременният прогрес в науката и изкуството

Флоренция
Флоренция на залез слънце е особено очарователна. Гледката е от Пиацале Микеланджело.

Флоренция е като цвете, което разцъфва всеки път, щом го доближиш, а цветовете и ароматите му всеки път са различни. Флоренция е люлката на Ренесанса. Там, където започва най-стремителното израстване на човешкия дух. Където прогресът, човешкият гений и талант ще полетят, за да променят историята на човека така бързо, както никоя друга епоха до онзи момент не е успявала.

Между другото, твърди се, че още тогава, в онези времена, Флоренция била изключително красив и чист град, чиито улици всяка сутрин се … миели. На фона на тази изисканост, чистота и блясък Вечният Рим приличал буквално на клоака – мръсен, кален, миризлив и разхвърлян.

Флоренция
По улиците на Флоренция.

Във Флоренция (или съвсем наблизо) са

родени и са се изявявали велики умове и творци

Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Сандро Ботичели, Джото, Донатело, Америго Веспучи, Николо Макиавели и много много други, кой от кой по-изявен и значим в различни области на познанието и изкуството.

Може да го усетите от текста, а може би не, но аз съм влюбена в този град. Била съм само два пъти там, но знам, че винаги ще искам да се връщам. През май Флоренция е ярка, цветна, художнически вдъхновяваща. Слънцето грее пролетно ярко, кара всеки цвят в този вдъхновяващ град да блести. От време на време за кратко превалява, но само, за да се съберат в едно на небето ярко синьото и сиво-бялото и да се освежи въздухът.

Флоренция
Баптистерият пред катедралата Санта Мария дел Фиоре

През есента Флоренция не е чак толкова ярка. По-скоро е носталгична и романтична. Слънцето грее по-меко и не толкова ярко, добавяйки във всеки цвят лек червеникав оттенък – сякаш пламъчетата от догарящия летен огън се отразяват във всичко. Небето не е толкова наситено синьо, но лятото още се усеща в Цветето на Ренесанса. Миризмата на канал се усеща буквално на всяка улица, но така е през лятото, когато вали рядко и въздухът не успява да се освежи.

Днес в Lifebites.bg споделям с вас

някои от най-любимите ми места в цветната Флоренция

Признавам – пропуснах да посетя немалка част от забележителностите на този изумителен град, но се надявам в този живот да имам достатъчно време и за тях. Защото и двата пъти, на тръгване от там, обещах на децата си, че непременно ще се върнем. А ако едно дете иска нещо подобно, значи определено си струва…

Флоренция
Понте Векио по залез слънце.

КАТЕДРАЛАТА САНТА МАРИЯ ДЕЛ ФИОРЕ (Дуомото)

Флоренция
Дуомото във Флоренция е изключително цветна и атрактивна сграда

Огромната цветна постройка с най-прочутия бриков купол буквално кара погледите да се кръстосат. Докато не отидеш там, на място, някак не обръщаш достатъчно внимание на факта, че фасадата на катедралата Санта Мария дел Фиоре е бяла, в различни нюанси на мрамора, сякаш покрита от тънка, изящна и много пищна в изработката си зеленикава дантела. Толкова е впечатляваща на живо, толкова изненадваща, че дъхът ти спира – буквално. Иска ти се да заснемеш всеки детайл, всяка завъртулка, но това е кауза пердута.

Флоренция
Прочутият купол на Брунелески

Дуомото във Флоренция е един от най-значимите архитектурни шедьоври и същевременно четвъртата най-голяма катедрала в света. Строена е близо 6 века, последно е завършена зрелищната й фасада – едва през втората половина на XIX в. До ден днешен това е най-високата сграда в града – извисява се на близо 115 м.

Най-известната част от катедралата – нейният купол

е проектиран от Филипо Брунелески след оспорван конкурс в конкуренцията на Лоренцо Гиберти – друг гений на Ренесанса. Брунелески заимства идеята за изграждането му от този на Пантеона в Рим. Той на практика построява един в друг два взаимно поддържащи се купола. Идеята на Брунелески, доразвита от великия Микеланджело Буонароти, ще добие най-завършения си вид в купола на най-големия и значим за католическите християни храм – базиликата Св. Петър в Рим.

Флоренция
Часовникът на Паоло Учело. Снимка: Авторът

Интериорът на катедралата, особено сравнен с екстериора, е направо… постен. Голяма част от стените са бели. И на фона на огромното пространство това изглежда странно – докато навън работата продължавала, интериорът останал непокътнат. Гениалността се крие в простите неща, както гласи известна максима.

Но това не значи, че няма какво да се види

Разбира се, тук има множество шедьоври. Вдясно от входа се намира часовникът на Паоло Учело, който работи изключително точно от 1443 г. до днес.

Флоренция
Данте с неговата Божествена комедия. Снимка: Авторът

Показва каноничните часове, започвайки от първия час след залез слънце. На отсрещната стена, малко по-навътре в катедралата, се намира най-прочутият портрет на Данте Алигиери с неговата Божествена комедия, дело на Доменико ди Микелино. Най-впечатляващ обаче, за пореден път, е куполът. Изрисуван основно от Джорджо Вазари и завършен след смъртта му от негов ученик. Фреските представят сцени от Страшния съд.

Флоренция
Камбанарията на Дуомото във Флоренция.

Кампанилата или камбанарията на катедралата е проектирана от Джото. Макар да се води неин автор, до смъртта си той всъщност успява да завърши едва първия й основен „етаж“ (с ромбовидните панели). По-нагоре работата е продължена от други големи майстори.

В същия стил като катедралата и нейната кампанила, е изграден баптистерият. Това е мястото, на което през Ренесанса се кръщавали гражданите на Флоренция. Най-голям интерес за туристите представлява източната му порта (точно срещу входа на катедралата) – Вратите на Рая, кръстена с прочутото си име от Микеланджело Буонароти, който бил омагьосан от майсторската й изработка. Десетте големи панела представят сцени от Стария завет – историите на Адам и Ева, на Каин и Авел, на Авраам, на Моисей, на Давид, на цар Соломон, на Ной и неговия Ковчег и т.н. Това, което днес стои там обаче, е копие на прочутите врати, а оригиналът им се намира съвсем наблизо – в музея на Дуомото.

Флоренция
Вратите на Рая.

Трите прочути сгради са толкова обемни, светли и грандиозни, че малцина обръщат внимание на останалите постройки на площада. А сред тях има наистина стари сгради, впечатляващи с красотата си, които вероятно биха били много известни, ако не бяха разположени в съседство с такива архитектурни гиганти.


Текстът продължава на СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА

Отговор