Мона Лиза – най-известният модел на всички времена

Мона Лиза Лувър
Мона Лиза - най-ценният експонат в Лувъра. Photo credit: Foter.com

Мъж ли е нарисуван на картината или жена? Автопортрет на Леонардо да Винчи, портрет на Йоан Кръстител или на Лиза Гирардини дел Джокондо? Усмихва ли се или не? Дали портретът е без вежди и мигли, защото са избледнели с годините или художникът никога не ги е рисувал? Всякакви догадки са изказвали учените през годините. И така и няма теза, около която да са се обединили окончателно. Знае се едно и то е безспорно – Мона Лиза е най-разпознаваемата, загадъчната и няма да е пресилено, ако се каже, че е най-известната картина в света.

Какво обаче се знае за модела, за самата Мона Лиза

която е нарисувана, ако пренебрегнем екзотиките, че Леонардо бил нарисувал себе си или Йоан Кръстител?

Мона Лиза
Най-прочутата творба на Леонардо да Винчи.

Лиза Герардини е родена на 15 юни 1479 г. във Флоренция в богато земевладелско семейство. Смята се, че фамилията ѝ е от най-старите в града. Тя е дете от третия брак на баща си, след като първите му две съпруги умират при раждане. В силните си години бащата на Лиза притежава 6 ферми в Кианти, произвеждащи пшеница, вино и отглеждащи добитък. Бъдещата Мона Лиза има 3 сестри и 3 братя, всичките по-малки от нея.

Когато е едва 15-годишна, на 5 март 1495 г. Лиза е омъжена за доста по-възрастния от нея (тогава на 35) флорентински търговец на платове и коприна Франческо дел Джокондо. Твърди се, че зестрата ѝ не е голяма – знак за все по-затрудненото във финансово отношение положение на семейството ѝ. И повод да се смята, че

бракът на Лиза с по-възрастния Франческо ще да е бил по любов

Това обяснява също желанието на търговеца след време съпругата му да бъде нарисувана от Леонардо да Винчи, при това бременна.

Мона Лиза
Франческо дел Джокондо, влиятелен благородник от Флоренция и съпруг на най-известния модел в историята.

Съпругът на Мона Лиза – Франческо, е от богато флорентинско семейство, което дори има собствен параклис в църквата Пресвето Благовещение във Флоренция. Към ордена на тази обител на младини живее и твори самият Леонардо да Винчи. Предполага се, че двамата с Франческо се познават оттогава.

Франческо се жени два пъти, преди да срещне Лиза. И двата пъти овдовява. Има един син от втория си брак, който е отгледан от Мона Лиза заедно с 5-те им общи деца. По-късно съпругът ѝ развива и политическа кариера, като влиза в местната власт. На него в града се гледа като на изключително успешен мъж. И в средите на Медичите, и в Републиката, той има силни политически съюзници.

Смята се, че самият Франческо моли Леонардо да нарисува портрет на жена му Лиза. Леонардо рисува прочутата си творба в продължение на 4 години. Твърди се, че му е

Мона Лиза
Освен най-прочута, тя е и най-репродуцираната картина. Photo credit: Ars Electronica via Foter.com / CC BY-NC-ND

любима и все казва, че не е завършена

явно защото не иска да се раздели с нея. Най-вероятно поръчителят Франческо дел Джокондо така и не я вижда. По това време без воали ходят само проститутките и е много вероятно търговецът да е бил склонен да сметне портрета за оскърбление към съпругата му.

Франческо умира през 1539 г. при една от чумните епидемии. До края на живота обича съпругата си, а от завещанието му става ясно, че уважава изключително благородното ѝ поведение и факта, че винаги му остава вярна. Лиза напуска този свят 3 години след него. Това става през юли 1542 г. в манастира Света Урсула във Флоренция, когато е на 63-годишна възраст.

През 2015 г. учени се надяваха при разкопки да открият черепа на Мона Лиза, за да направят възстановка на лицето ѝ и да докажат със сигурност дали тя е моделът на Леонардо да Винчи. За жалост обаче в гроба, където се предполага, че са останките ѝ, намират само бедрена кост и дори не е сигурно, че е нейна. А що се отнася до

прочутата картина, първоначално тя е по-голяма

Отстрани на портрета има колони, фрагменти от които все още се виждат. Това става ясно от ранни копия на картината. В крайна сметка, след като я отнася със себе си във Франция, вероятно през 1516 г. Леонардо да Винчи я продава на френския крал Франсоа I. След Френската революция става собственост на държавата и е преместена в Лувъра. Популярна става горе-долу в средата на 19 век, когато е оценена от течението на художниците-символисти. Те виждат в нея въплъщение на собствените си идеи за женската загадъчност.

Мона Лиза
Празният постамент след кражбата на Мона Лиза от Лувъра през 1911 г.

Същинската си популярност обаче Мона Лиза, както и произведението на Леонардо, дължат на една … кражба. На 22 август 1911 г. италианец на име Винченцо Перуджа успява да задигне прочутата творба направо от постамента ѝ в Лувъра. При това съвсем несъзнателно служител на музея му съдейства с изнасянето, като помага с отключването на заяла врата. Разбира се, въпросният служител ни най-малко не подозира, че под служебната престилка на Перуджа се крие такава ценност. Защото картината не е голяма и лесно може да се скрие.

В продължение на 2 години Мона Лиза престоява скрита

в куфар с двойно дъно. През 1913 г. Перуджа я предлага на известен галерист във Флоренция с думите, че шедьовърът най-после се връща в родината си. Галеристът обаче се обажда в полицията, която арестува крадеца Винченцо, а картината тържествено се завръща в най-прочутия френски дворец и музей.

Днес стойността на Мона Лиза е над 700 млн. долара, а според Книгата за рекорди на Гинес, тя има и най-висока застрахователна стойност в света. Пред тази картина, смятана за най-специалния експонат на Лувъра, винаги има голяма тълпа туристи, които напористо опитват да я снимат. А това от няколко години вече дори е позволено, защото тя е зад специално стъкло и напълно защитена. Или поне така изглежда.


Вижте още за почерка на Леонардо и вкуса на любовта в една италианска църква северно от Милано

СПОДЕЛИ
Предишна статияНа театър с бира и фъстъци: възмутително, унизително и дразнещо
Следваща статияАнтони Гауди: Светеца на Барселона
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор