Тези невъзможни български имена!

Или как Цветан стана Свен, Гергана се прекръсти на Джорджия, а Бисер избра да го познават като Брус

имена
Прекрасната Величка, чието име е проблем за повечето хора в Кувейт.

Повечето родители минават през адски мъки, преживяват семейни драми и изкарват най-малко пет месеца в умуване, докато изберат подходящото име за детето си. И така, докато един ден чедата им не решат да емигрират и там освен нов живот, получат и нови имена.

Какво имам предвид ли? Ами, хората, които носят красиви български имена. Но такива, които много често са супер трудни и дори невъзможни за произнасяне от чужденци. Като това на половинката ми – Любомир, например. Когото за улеснение някои мои познати в Англия предпочитат да наричат просто Мъжа на Вероника. Други пък упорито продължават да му казват Любор.

И моят Любор далеч не е единственият български гражданин прекръстен от чуджоезични познати и непознати. В зависимост от държавата и континента, звучните български имена могат да претърпят невероятни промени. Такива, че дори и измислилите ги родители да не ги разпознаят. Някои наши съграждани решават проблема, като доброволно приемат

ново собствено или дори фамилно име

Такава е историята на Любомир Йорданов, който стана Любомир Джордан (и то по паспорт). Както и тази на Цветан, когото колеги и клиенти в лондонския хотел, където работи, наричали Свен. След ежедневни битки за името и идентичността си, Цветан най-накрая вдигнал ръце… и заживял като Свен.

“Същото направи и Бисер. Стана Брус. Това беше по-добрият вариант от Байзер, както постоянно му казваха всички. Гергана пък стана Джорджина”, разказва ми познат, който постоянно поправя непознатите, че името му не е Никълъс, а Никос.

Герой на една от най-забавните истории с имена, които съм чувала, обаче е моя колежка от университета. Днес Вили живее и работи в Кувейт.

13439075_1245307505493086_4226179870078168331_n
Днес Величка живее в Кувейт.

“Вместо Величка Кирова веднъж ме бяха написали Flatishaka Kofa (Флатишака Кофа)”, смее се плевенчанката при спомена за глобата, която е получила на служебния паркинг. Нейното име, макар на пръв поглед да не е особено трудно, е сериозен проблем за повечето от

жителите на Кувейт

“Тук има един остров, който на кувейтски се казва Фейлича. След 3 дни опити да произнесе правилно името ми, един от супервайзорите ми каза: “Не мога да го кажа, но ще ти викам Фейлича. Защото Величка и Фейлича си приличат по звучене”, разказва Вили, която преди време се сдобила и с лична карта, в която имената ú са изписани отзад напред.

15218715_10154834388844216_1160512135_n-1
Ето как името на Величка стана съвсем екзотично…

Двете се сещаме за колегата ни Уадах от Йемен, който винаги казваше на приятелката ми Пенка – Бенка.

“Да, арабите казват Б на П и П – Б. Те пият Бебси, а не Пепси. А приятелката ми Петя наричат Бетиа или Питая. Друго леко забавно нещо за въпросната Питая е, че пишат името ѝ Ал Ександрова, по прототипа на имената тук: Ал Сабах, Ал Гханим”, пояснява Величка.

Но ако си мислите, че българските имена са трудна хапка за преглъщане, пардон – за произнасяне, само за населението на споменатите вече места – грешите! Моята някогашна съседка Цветомила от години живее в Америка. Но ако питате приятелите, познатите и колегите ú отвъд Океана дали познават човек с това име… може и да ви заблудят!

“Собственият ми съпруг така и не успя след 13 години съжителство да произнесе с лекота Цветомила, че чак и фамилията ми Цветанова”, смее се тя. “Като цяло всички имена започващи с буквата Ц хвърлят чужденците в тъч”, допълва Цветомила, която сред американското си обкръжение е позната като Мила.

Да изреже първата част от името си е практично решение

което улеснява ежедневието и комуникацията ú.

15301271_10210492910257124_72809813_n
Съпругът на Цветомила все още не може да произнася името й с лекота.

“Вече често се представям като Мила, за да избегна обърканите погледи и напрегнатите лицеви изражения. В училището, където преподавам е прието да се обръщат към учителите с първото име, което смятам, че има нещо общо с трудната за произнасяне фамилия на директора. Та там аз съм просто Mисис T.

Цвети не е единственият член на семейството си с трудно за произнасяне име. Малката ú дъщеря се казва Александра Цветина.

“Аз я наричам Цуци, а тя себе си – Цуцу. Местните пък я знаят като Али. Но който чуе, че я наричам ЦУЦУ, веднага повтаря ТУТУ и се смее. Американци, какво да ги правиш”, усмихва се моята съседка с красиво българско име, което на шофьорската ú книжка – поради липса на място, е изписано като Цветомил.

В сходна на нейна ситуация е и Цветомира, която живее в Бостън.

“90% от всички български имена са трудни за произнасяне на чужденците. Започни с моето”, усмихва се българката, която извън пределите на родината всички познават като Мира. Сложността на имената ни идва от струпването на две или три съгласни, допълва тя. Съпругът ú също е в

групата с трудни за произнасяне имена

Любослав.

“Името му има варианти всякакви. Дъщеря ни е Любов и често на него му казват така”, усмихва се Цветомира.

Невъзможните имена:

Всички вариации на Цметомила, Цветомира, Цветелина, Цветелин, Цвятко, Цветослав и т.н. са не просто трудни, но направо невъзможни за произнасяне сред чужденците.

Същото е положението и с другите имена съставени от две думи като Любомир, Светлозар, Владимир, Богомила, Добролюба, Златомир, Хранимир, Мирослав, Боримир и т.н.

В списъка попадат още и Чавдар, Евгени, Гергана, Ния, Костадинка, Трендафилка, Биляна, Параскева, Величка, Доротея, Росица, Славянка, Лиляна, Геновева, Поля, Петя, Зорница, Христина, Аксиния, Евдокия…

Историята на Вера, която в момента живее в Брюксел, наистина ме развеселява.

“Имам една приятелка, която всички знаят само като Дафи. Всъщност тя се казва Трендафилка. Това име в комбинация с фамилията Карабурнарлиева ú създава сериозни проблеми всеки път като попълва документи. Просто няма достатъчно място за толкова букви!”, разказва българката.

“Проблемът” на Владимир, който от години работи във френския град Монпелие, е малко по-различен.

“Случвало ми се е 3 или 4 пъти да ме наричат Димитри вместо Владимир. Конкретно французите правят често тази асоциация. Звучи странно знам, но е факт. Наскоро се запознах с един друг Владимир, който също е живял във Франция и на него също са му казвали Димитри също. Имах колега на старата си работа, който така и не се научи, че съм Владимир и ме наричаше нонстоп Димитри”, разсмива се Владимир.

Българинът е убеден, че грешката се дължи на

популярността на името Димитри във Франция

“Явно Владимир им звучи в този дух – славянско и източноевропейско и оттук идва объркването”, казва той. И се сеща за още една особеност на френския език, която засяга едно от най-популярните български имена.

“Французите не могат да произнасят звука Х. И например Христо го наричат Ристо. Което е смешно, понеже на диалект в разговорни ситуации българите също се обръщаме към Христовците с Ристо”, разказва Владимир.

Много нашенци – като Цветан и Бисер, се предават. И стават Свен и Брус. Други упорстват.

“Аз винаги поправям грешката. Че то името е единственото нещо, което ни принадлежи на тази земя и го носим и след смъртта! Няма да ми го сменят”, категоричен е Никос, който ще продължи да води битката за името си с още по-голяма усмивка. Независимо от мястото, на което ще го отведе животът.


Вижте още… кои са грешките, които най-често допускаме при писане.

3 КОМЕНТАРА

  1. Интересна статия! Но има и многооо по-зле от нас. Примерно мюсулманските имена винаги са ме хвърляли в тъч. Наложи ми се да работя с един ДРИС, една Ламя, една Асма, една Насера, една Хала и… една сенегалка с благозвучното название… Маймуна! Няма да коментирам в Аржентина какъв ужас е ако в името ти има буквичката “в” – така Ива се превръща в Иба, Иво – Ибо, Светослав – Сбетослав, Светла – Сбетла, Свилен – Сбилен и списък може да продължи дълго!
    Но любимата ми история е за двойка българи – Динко и Мима – живеещи в Япония, където е характерно за женските имена да завършват на “ко”. И така в страната на изгряващото слънце, Динко се превърна на Мима, а пък на горката Мария редовно й викали “Динко”.
    И се сещам за още куп истории и преживявания с имената, кое от кое по-забавни…

  2. Ох, че сладка статия. Живея в Австрия и тук Калина е фамилно, а не лично име. И ударението е на Кáлина. Звучи ми толкова чуждо. Дори свекър ми не се научи да ги произнася нормално. Една позната е Руми, а и казват Роми. Росен е Розен (означава “рози”). А Златко е Сладко. Смешно е обаче, когато децата ми, родени в Австрия, се сблъскат с български имена. Дъщеря ми през ваканцията в България: “Мамо, запознах се с едно момиченце на площадката, казва се Дивана”.

  3. Колко познато 🙂 Аз съм Радосвета и работата ми е свързана с множество европейски проекти и чуждестранни екипи. Радосвета е произносимо и разпознаваемо само за чехи, словаци, евентуално поляци. Те си имат Радомира и други подобни и дори могат да разберат какво значи. За всички останали съм Радовеста (комбинацията ‘св’ очевидно e невъзможна извън славянския свят), Радоваска, Родовета. За руснаците, разбира се, съм Радасвьета. А едни италианци ме обявиха за Розета и така си и изкарахме целия проект 🙂
    Хърватската ни офис-мениджърка в Загреб се казваше Иванчица. Абсолютно непроизносимо за никого от немско-английския екип. А ние с нея в момент на умопомрачение решихме да им обясним, че ‘ч’ в славянския език има твърд вариант (като ‘ч’ в ‘чаша’) и мек вариант (като ‘ч’ в ‘чиния’). На всичкото отгоре в хърватския тези двете се пишат по различен начин, т.е. с различни ударения. Гледаха ни, все едно че сме измислили нова теория на относителността 🙂

Отговор