Изсичането на дъждовните гори и изчезването на орангутаните

От години дъждовните гори в Малайзия и Индонезия поголовно и безмилостно се изсичат и опожаряват, а на тяхното място се появяват палмови плантации.

1
Дъждовните гори, които изчезват... Снимка: F.Eatherington on Foter.com / CC BY-NC

Наричаме горите “белите дробове на Земята”. Бели дробове, от които режем всеки ден малко по малко. Ден след ден дъждовните гори намаляват за сметка на палмовите плантации, които осигуряват евтино палмово масло, но погубват животински видове.

“Къде сме ние, къде са дъждовните гори?” – вероятно биха попитали някои. “На същата планета” – бих отговорила аз. На нашата малка Земя, от която зависим и ние – хората, и животните, и растенията, и микроорганизмите.

Гори, кипящи от живот

Представям си всеки животински и растителен вид в дъждовната гора като нишка от една обща мрежа; цялост, в която всеки има своето място и своята роля. От орлите, населяващи най-горните етажи (и най-високите дървета) до гъбите в най-долните слоеве, подпомагащи разпадането на животинските и растителните отпадъци. Балансът е перфектен, но когато прибавим хората към уравнението, това се променя. Дъждовните гори на Суматра и Борнео в Индонезия и Малайзия са на възраст от около 140 милиона години. Днес те изчезват. Унищожава се една сложна и перфектно функционираща екосистема. Над 80% от горите в Индонезия са изсечени.

гори
В името на търговските интереси, днес тези красиви гори се изсичат, за да бъдат заменени с палми. Снимка: Foter.com

Именно за тях изследователят Чарлс Уилям Бийб казва:

“Ще бъде открит нов континент, но не на земята, а на сто-двеста стъпки нагоре, широк над хиляди квадратни мили.”

Този континент, за който Бийб говори, е единственият дом и на поредните изчезващи видове – орангутаните. Някои от тях биват убивани, за да бъдат иззети малките им и продадени като домашни любимци, други се използват за храна от местното население, а трети – защото навлизат в палмовите плантации. Проучвания са установили обаче, че между 80 и 100% от видовете фауна, обитаващи тропическите гори, не могат да оцелеят в палмовите насаждения. Защото естественото им обитание не са монокултурите.

Палмовото масло

А палмовото масло продължава да се продава. Появява се в почти всяка храна, която си купуваме от супермаркета. Малайзия и Индонезия осигуряват около 85% от палмовото масло в световен мащаб. Така плантациите продължават да “изяждат” горите. Компаниите, засаждащи палми, предпочитат да засяват монокултурите върху вече съществуващи гори. Причините: изгорялата гора наторява почвата и не се налага да се инвестират пари в изкуствени торове.

И ако за компаниите огнищата са от полза, за Земята не са. Нито за всеки един от нас. Огромни количества въглерод се натрупват в дъждовните гори (листата, стеблата и торфищата). При опожаряването им обаче той се освобождава в атмосферата, а това води до повишаване на средните температури; до затоплянето на земята, до повишаване киселинността на океаните, до гибелта на морските обитатели и рифовете.

Орангутаните – изчезващият вид

Резултатът от унищожаването на горите е не само изчезване на многообразието от растителни и животински видове, изменения в климата, но и намаляване броя на орангутаните – човекоподобните маймуни. Те живеят между 40 и 50 години и за това време раждат не повече от 5 пъти.

Подобно на нас, те раждат само по едно или две малки. По-често – едно. То живее със своята майка през първите 8-10 години от живота си. Много често обаче в съвсем ранна възраст малките орангутанчета са отнемани насилствено от майката, за да бъдат

продадени като домашни любимци

Но те не са домашни любимци, а диви животни. И не могат да живеят зад прегради. Поведението им не може да бъде контролирано. А те самите невинаги оцеляват без своята майка.

маймунка
Вярвате или не, има хора, които ядат тези сладки маймунки. Други пък ги искат за домашни любимци.

Виждате ли героинята от снимката? Това е Джос. Съвсем малка е взета от майка си и продадена. Вследствие на изживяното, тя е силно травмирана – в момент на стрес започва да прегръща сама себе си и да се удря в стените и в пода. Но Джос е имала късмет – попаднала е в организацията International Animal Rescue, която ще ѝ помогне да се адаптира повторно към дивата среда. И някога ще заживее отново на свобода. Хиляди други орангутани няма да имат нейния късмет – ще бъдат убити или ще загинат вследствие на изсичане и опожаряване на горите на Суматра и Борнео.

Смята се, че към 2015 година орангутаните в Борнео са били между 100 хиляди и 70 хиляди. Установено е, че за 16 години са намалели с около 150 хиляди. Орангутаните на Суматра вече са по-малко от 7 хил. Това ги прави критично застрашени.

Това ли искаме? Дъждовните гори да бъдат изсечени и опожарени? Да изчезва вид след вид?

Ние сме едно цяло. Нишка от мрежата, наречена Земя.

Орангутаните все още могат да бъдат спасени. Съществуват множество организации, които се борят за тяхното оцеляване. Но е важно да разберем, че всеки един от нас има избор. Всяко наше действие води до последствия. Някои от тях са ужасяващи. За животните, за планетата, за нас самите.


Вижте още… Сметище Земя – култови места, заринати от боклуци

СПОДЕЛИ
Предишна статияИстория за часовник и раздяла
Следваща статияБез очаквания и обещания: Нека бъде просто
Нели Средкова
За да добие човек предства каква съм, може би трябва да спомена, че съм от онзи тип момичета, които биха прекарали деня си край реката. Да, точно там. На зелената полянка, изпъстрена с маргаритки, божури и макове. Да не забравяме и глухарчетата. Бих се наслаждавала на песента на птиците, пеещи в гората зад мен. Бих си играела с кучето си, защото обожавам животните. И след като то уморено отпусне глава, бих се зареяла из моите измислени светове. Бих извадила тетрадката от раницата си и бих изписала на един дъх целия лист. И бих рисувала от време на време между редовете. Или просто бих си подраскала нещо.

1 КОМЕНТАР

Отговор