Кога за последно сте чували да наричат някого Шепердана? А жена на име Чурица или Орда да сте срещали скоро? Днес ще си припомним някои от изчезналите български имена, съществували преди около 130 години.
Връщаме се назад във времето чрез безценния Речник на българския език на Найден Геров. В него големият ни езиковед, общественик и фолклорист събира думи, изрази, гатанки, поговорки, пословици, песни и дори клетви, които е записвал в продължение на няколко десетилетия. Първият том на изданието, чието пълно име е Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров, излиза от печат през 1885 г.
Две години по-късно
на бял свят се появява и вторият. През 1899 г., когато е отпечатан третият том, неговият създател Найден Геров вече е тежко болен. След смъртта му – през 1901 г. и 1904 г. са издадени още два тома на речника, в който Геров е събрал изключително ценна информация. Делото му продължава неговият племенник Тодор Панчев, който издава последен, шести том – допълнение към труда на чичо си.
Една част от този толкова интересен и стойностен труд е посветен на “кръстните имена”. Именно от тези страници Lifebites.bg почерпи информация и потърси изчезналите български имена. В текста, който четете, сме обърнали внимание на женските собствени имена. В неговото продължение ще намерите списък с изчезналите мъжки имена.Обещаваме да потърсим и тези, които макар и вече да са истинска рядкост, все още се срещат на различни места в страната. В поредицата, посветена на българските имена, ще се опитаме да изясним и някои от причините за изчезването им.
Надяваме се с тези текстове да обогатим познанията ви за българското общество, такова каквото е било преди повече от век, и да запалим любопитството ви към тази част от историята на народа ни.
Ето и списъка* с изчезналите български имена за жени, които открихме в безценния речник на Найден Геров:
Шепердана, Шотка, Шумка, Шуна, Шурка, Шурулийка, Шута
*Ако сред изброените имена откриете такива, които все още се срещат, моля, споделете наблюденията си като коментар под текста или на нашата Фейсбук страница. Вследствие на читателски реакции от списъка ни отпаднаха иманата Агна, Будимка, Борка, Водица, Евросима, Зимба, Игна, Йорда, Маруда, Сена, Кона, Добрена, Хита, Фота, Фона, Модра, Дема, Воскресия, Йона, Бица, Левтерица, Перка, Кона, Костайка, Лиса, Селима, Смилка, Салина, Суска, Сема, Пана, Пъла, Гайтана, Гмитра, Черна, Чина, Уна и Никула. Благодарим за активността и споделените истории!
И в нашето село в Шуменско имаме баба Керанка, в Шумен пък – баба Марушка. В гр. Рила пък имам роднина Левка. Но много от имената в този речник ми приличат на гръцки.
Леля на моята майка се казваше Маруда. Все още се срещат имена, много близки до посочените от Вас – Зоица, Зойка /тук Зойца/; Илка /тук Ила/; Куна /тук Кона/; Неранза /тук Неранца/; Пелагия /тук Палагина/; Соня /тук Сона/; Трендафила /тук Трендавила/; Фрона /тук Фона/. Някои от имената все още ги има като мъжки вариант – Воин, Пандьо, Никльо и др.
Ох… не знам колко трябва да мразиш детето си, за да го кръстиш с някое от тези имена! Отпаднали са по причина. Днес много хора гледат с носталгия към миналото, но малцина искат да живеят с нужник на двора, да се греят на кюмюр и да се лекуват с киприянови молитви. По същата логика надали някой иска да се казва Дупка, Салата, Цоца и т.н.
Милена, материалът е любопитен поглед към миналото, а не пропаганда. В продължението ще посочим и някои от причините за изчезването на някои от тези имена. Може би сте чела, но съвременната тенденция е всички “цветни” имена да изчезнат. Българите вече не харесват класическите Маргарита, Хризантема, Роза и т.н. И, да, права сте – за всичко си има причина и всяко нещо е с времето си. Поздрави!
Казвам ся Марудка на баба ми Маруда от Горно Броди дн. Гърция!Не съм срещала това име досега,но сега го видях при старите български имена.Стана ми много приятно като го видях там!Благодаря!
Казвам се Марудка на баба ми Маруда от Горно Броди-сега е в Гърция.Видях си името тук и ми стана много приятно!Не съм срещала досега това име.От София съм!
От Търново познавам Сенка -рядко, но хубаво име . Мисля, че човекът прави името, а не обратното.В София има лекар Полянка, в Пазарджик – Трънка, Ябълка.
Познавах баба Гмитра от Трънско. Веднага щом видях името в списъка се сетих за нея, като дете винаги ми е звучало като на героиня от приказките. 🙂 Мисля, че все още е жива и здрава и живее там.
В селото на майка ми имаше жени с имена Моша, Вануца и Томана (Томанка). А в селото на баща ми има Игна, Вака, Ваца, Бода и Буда. Да добавя две имена, които не срещнах в списъка – Сертина и Антина.
Познавах две баби – Йорда и Левтерица. Мир на праха им. Моята баба също имаше много рядко име – Вителенка. Не познавам друга с такова, но го няма в забравените женски имена.
Даниела, извадката ни е направена въз основа на речника на Найден Геров. Но с удоволствие ще добавим името на Вашата баба. Права сте – Вителенка е повече от рядкост. Благодаря! Поздрави, Вероника Лазарова
Моя баба се казваше Малта (тук Малтичка), а мой дядо се казваше Кунчо. Негова колежка се казваше Марулка. Познавам жени, които се казват: Бърза, Бистра, Домна и Дочка.
Моя баба се казваше Малта (тук Малтичка), а мой дядо се казваше Кунчо. Негова колежка се казваше Марулка. Познавам жени, които се казват: Бърза, Бистра, Домна и Дочка..
Познавам жени със старобългарски имена,част от които не са вежду живите,като: Будимка,Войнка,Зойца, Игна,Кийра,Кона,Наза, Севета,Суска,Фетка, Црънка,Борка.
Познавам момиченце на 10 години Салина и съм чувака приятелка на баба ми Вана… а ми се струва, че има и някой турски имена като Алде и момиченцето Салина също е туркиня…… май не всички са български имена….
Седева вероятно има общо със седеф, или Седефчо в мъжки вариант. Може би сега би звучало като Седефа. Мъжкото име Седефчо все още се среща. Относно женското Тръса – баба ми имаше съседка в Самоков, чието име бе Тръска – съвсем официално и по документи за самоличност. Така че, Тръса може да го причислим към изчезващите, но все още не напълно изчезнали имена… 😉
Аз съм кръстена Теменуга, на баба ми, но всички ме знаят Нуша. Стана ми весело, защото в списъка има Нуна, а баща ми като малка ми викаше Нуна-маймуна :)))
Здравейте, познавах баба Неранза (Пловдив), в селото ни (пак същия край) имаше Пандела, също Салка (която беше в турската махала). А Благатка не познавам, но и до ден днешен баба ми така нарича жена, която е благословена – “благатка жена”. Много мило ми стана като прочетох статията. Благодаря Ви!
В нашия род имахме баби с имената: Гюра, Дана, Даца, Вънда, Връбка, Вела, Мариора, познавам Грозда и Витка. Чувала съм още много други особени имена, за които не се сещам.
В детската градина на сина ми има момиченце, което се казва Кийра. Вероятно е кръстено на Кийра Найтли, но според речника, който цитирате, явно това име се е срещало по нашите земи.
Ама че интересна история! Колко години е живяла като Афенда, докато я прекръстят на Фетка? И какъв е бил официалният мотив за промяната – името не фигурира в списъка с позволени имена? Поздрави, Вероника
Списъка трябва да се обнови. Трябва да се добавят още много имена. Питайте някой 80 годишен дядо и ще разберете колко много български имена са изчезнали още след втората световна и после след 80те. Имената Бона, Мина, Куна са били известни на Найден Геров, но от 70та насам няма нито едно бебе кръстено така.
Има онлайн списък с прабългарски имена. Изключително са интересни и мисля, че са уникални и българите трябва да се придържат към корените си, а не всяко второ момче днес да се казва Александър или Даниел. А да не говорим за момичетата. Познавам 7 момиченца на мои приятелки, които се казват Никол.
Традиционно младите българи кръщават децата си по свое виждане. Ще ви шокирам ли , ако кажа, че много български имена не се срещат често вече. Всеки втори е Кристиян, Виктор, Алекс, Даниел. Познавам Ефросина, Сълзина, Тошка, Керка, Койка/ Куйка/, Малена/ Малана/. Прочетеното ми беше изключително интересно! Благодаря
Как едно име се определя като хубаво или грозно? Имената са част от културата и традициите на даден регион. Те са като носиите. Могат да са напевни, лесни или трудни за изговаряне. Може да наподобяват думи от съвременния език, което да ги прави с двояко значение, но да ги наречете грозни е твърде елементарно и много грубо.
Мои роднини и съседки със съответно имената Зойца,Палагина,Тима и моя съученичка с името Унка.Но също интересни имена,които не са в списъка,но са много стари и никога преди не бях чувала са: Вахча,Вайда,Стимка,Мехрема(възможно е последната да има турско влияние).
Прабаба ми от Трънско беше Търсина, видях го тук като Тръсина. В Радомирско съм срещала името Влайка. А в с.Лесичово, Пазарджишко, често срещано е било Митра.
Едната ми баба се казваше Фанка. От Родопите. Вероятно произхождащо от Руфина (Руфинка). Като дете бях чувал и мъжкото име Мавроди. В рода ми се срещат имена като Аргира (гръцки произход), Фотка, Зоица (македонски произход), Митра, Вътка (врачанско), Неша (Македония), Мица (врачанско), Карамфила, Пашка, Керана, Керанка, Гордана…Почти всички от тези имена са от XIX век. През XX век вече изчезват…
Баба ми се казваше Ветка. Дано името още съществува! Майка ми е също със сравнително рядко име – Горка. Родени са в Радомирско. Статията ми беше изключително интересна!
Прабаба ми се казваше Вълка (от Странджа) викахме и Въла. Имам леля, която се казва Нанка, кръстена на баба си Нана (Добруджа ). Не съм чувала вече така да си кръщават децата.
Моята баба се казваше Въла, но на галено за нас беше Вълка. Майката на моя приятелка се казва Нана – около 60 годишна е. Но тези имена не са от споменатите по – горе.
Веселина, Въла и Нана се срещат все още. Нана е името и на една от известните български тв водещи. Въла обаче ще фигурира в списъка с изчезващите женски имена в България. Благодарим за коментара. Поздрави! Вероника Лазарова
Поздравям изданието за инициативата!!! Поздравявам авторката!!! РОЙНА – някога чух това име от Тинка Беличенова от Якоруда. Сетне кръстих с него героинята си в разказа НЕВЕСТА РОЙНА, сборник разкази, „МЪЖКО МОЖЕНЕ“, Жанет 45. В извадките от Найден Геров видях подобно име. В РОЙНА има ромон, живот, свежест ВРАНИЦА от „ЯЛОВАТА ВДОВИЦА“, роман, Жанет 45, Национална награда за белетристика „Николай Хайтов“. Намерих го в сборника на братя Миладинови „Български народни песни„. Прочетох го и върху надгробие на гробищата в Мелник. В родния ми град Разлог, в котловината Разлога и в цяла Македония (географската област) все още са запазени много красиви женски и мъжки имена. И, разбира се, в производните от тях фамилни имена. Много държа на имената на героите си. Издирвам, чета, вслушвам се, изравям стари имена, пълни с красота и смисъл.
Поздравления за изданието!!! Поздравления за Вероника Лазарова!!! Много държа на името на героя си. Дълго ровя, чета, питам, вслушвам се. РОЙНА чух от една жена от Якоруда. НЕВЕСТА РОЙНА, разказ в сборника „Мъжко можене“, Жанет 45. Подобно срещнах и в публикувани списък от Найден Геров. РОЙНА – ромон, жизнелюбие, свежест
ВРАНИЦА, „ЯЛОВАТА ВДОВИЦА“, роман, Жанет 45, Национална награда за белетристика „Николай Хайтов“, 2007 г. Името Враница прочетох в сборника на Братя Миладинови „Български народни песни“, видях го и върху надгробие в гробищата в Мелник. В родния ми Разлог и в цялото поднебие РАЗЛОГА и във всичката Македония са запазени много красиви женски и мъжки имена и производните на тях фамилни. Мое неизбродно находище!
Е как – д-р Щонова, която води интересно здравно предаване по БТВ (така мисля) и е млада и красива дама се казва Неделя, но ние за по-лесно ѝ казваме Нели..
Едната ми баба се казваше Ойка, но не било позволено тогава, имало Войка и така я писали в паспорта, когато го издавали.А другата ми баба се казва Кера.
В детската градина на племеника ми имаше Фетка, а в моята пък – Шинка. Съседи на село /преселници от Свиленградско/ имахме една баба Гица /цялото ѝ име беше Гергица/. Други съседки бяха Кера, Дена, Дона, Гена, Момка, Султанка, Славейко. На баба ми сестрата – Неделя, брат ѝ – Грози, чичо ми – Русин /но винаги се представя за Росен/.
Статията ме върна към детството. В нашето село имаше баби, които се казваха Евламбия, Занавия, Мирона, Феврона и Съдева/ в списъка Седева/, но сега тези имена не срещат вече.
Една от бабите ми, родена 1901 г. ми казваше, че името на майка ѝ било Лѝпа. Моята майка,родена 1931г. , имала баба, която се казвала Вуна, а нейна сестра – Мата.
Сестра на дядо ми, родена в началото на миналия век в Източна България, но с произход Беломорска Тракия, се е наричала Чана. Починала млада булка от туберкулоза.
poznavam kera,minka,grozdan,lenko i krasigora.poslednite 4 ma jiveiat v Norvegia.saitat ne mi priema da pi6a na kirilica ot telefona za koeto se izvinavam.
Здравейте! Прочитайки началото на статията, си знаех, че поне едно от имената ще се среща в моето китно селце. Баба Цоца е моя съседка, а баба Евросина ми е рода!
В с. Плетена, общ. Сатовча, Благоевградска област, къдета живевт само българомохамедани, се срещат имената Дурдана, Дуда или Дудуша и Завера, а в статията са Дардана, Дудена и Завира
Баба ми се казваше Кина. Пак в техния род имаше леля Комня, те са тракийци. В северняшкия ми род – стринка ми е Връбка. На Стоянките и Стояновците умалително се казва Чана и Чаньо. В Родопите е разпространено Шинка сред по-възрастни жени вече /умалително е от Анастасия/.
Едната ми баба се казваше Койна от Сливенския край, а другата ми баба беше Куна от Айтоско и дори братовчедка ми е кръстена на нея Кунка.Между ромското население е често срещано име Кута и до сега.
Бабите от моето детсво на село (Северозападна България) – Мата, Въта, Тана, Върба (там се произнася Връба), Риста ( женски вариант на Христо, но заради специфичния диалект се изпуска “х”), Вълка, Вълкана. Вуйна ми се казва Борина и е на 60г – до сега не съм срещала това красиво женско име другаде. Измежду дядовците също имаше имена, които вече не срещаме – Пеко, Цеко, Съло, Цено, Горо, Йордо, Токо.
В Хасковския край имаше баба Деля, която лееше куршум, баба ми Лата, баба Гроза, баба Коля, баба Вана, чинка ми е Гина, на село имаме мед. сестра на име Керка, а една от лелите ми е Тоска, има и внучка на нейно име. Имаме Пана, Кулина. Имаме и Маруда, Мика, Христона, Желяза, Гроздана и др. Да не забравяме, че келтите във Франция и Англия – Уелш и Ирландия са тръгнали от Стара планина. Много от западните имена са стари български имена.
В Брезник имаше Мада, но не съм сигурна дали не е било умалително от Магдалена. Имало е и Трена, аз не я познавам, но беше нарицателна тази Трена по някакви причини… Сега обаче е починала.
Може ли да ми дадете малко повече информация за себе си? Къде и кога сте родена? Аз съм руска българистка от 50 години вече, изследвам имената, завършвам една книга по тая тема. Благодаря! ised@mail.ru
"Урбанистиката е изкуството на недовършеното.“ Това са думи на родения в България американски архитект Борис Драмов. Той ръководи ROMA Design Group - интердисциплинарно архитектурно...
Крум Крумов е пътешественик, писател, преводач и авантюрист със силен приключенски дух. Роден е в Тополовград, учил е в Пловдив, а от години живее в...
Имам приятелка с името Севастиана – тук е посочено Севастакена, а имам и близка, на която на галено й казваме Аче. 🙂
Познавах преди години Агна и Фона.
Познавам Йорда, Евросимка и Куна.
Имах клиентка на име Вида, а бабата на мъжа ми е Ваца (в текста има Баца).
В моето село има баба Гайтана, познавам База, в Македония все още се среща името Фетка.
В село Удово, Р. Македония живее жена Фета, около 60 годишна
Аз имах една баба Керанка се казваше.От добруджанския край,тогава Толбухин.
И в нашето село в Шуменско имаме баба Керанка, в Шумен пък – баба Марушка. В гр. Рила пък имам роднина Левка. Но много от имената в този речник ми приличат на гръцки.
Познавам Йона.
Познавах 2 баби – Евросинка и Суска
Wonderful article!
Английски?
Знаещите повече от един чужда език как да отговаряме, госпожо?
Анакина – Анакин Скайуокър, герой от Междузвездни войни
Кийра – Кийра Найтли ( британска актриса)
Уна – Уна Чаплин , внучката на Чарли Чаплин
Интересни съвпадения.
Наистина интересни.
Уна е съпругата на Чаплин
Познавам Белина ( в текста Билина), Тренка (Трена), бабата на съпруга ми – Гайтана, а на всички възрастни Стояни в моя край им казват Цоца
Познавам Сема и Венда
Познавам Сема и Салина
печатна грешка има в годината 19..
Познавам Марудка.
Поцнавам жена с името Модра към момента
Познавам Левтерица и Бица.
Познавам Цоца и Салина – млади момичета са, не възрастни дами.
Леля на моята майка се казваше Маруда. Все още се срещат имена, много близки до посочените от Вас – Зоица, Зойка /тук Зойца/; Илка /тук Ила/; Куна /тук Кона/; Неранза /тук Неранца/; Пелагия /тук Палагина/; Соня /тук Сона/; Трендафила /тук Трендавила/; Фрона /тук Фона/. Някои от имената все още ги има като мъжки вариант – Воин, Пандьо, Никльо и др.
Момера,хубаво българско женско име!
В с. Горна Студена Свищовско има Седева и Евта (Евда). Също и мъж с прякор “Пъла”, “Пълата”.
Братовчедка на моята майка се казваше Влахина (тук Влахъна). Ние и казвахме баба Влаина, с ударение на И.
Имах колежка Будимка, майката на мой приятел беше Моника. В нашето село, Липница, община Мизия има Вана, Ваца и Риза
Майка ми е Гайтана, кръстена на баба си 🙂
Познавам жени с имена-Коцка,Кона,Койна,Куна,Ристана,Гроза,Моцка,Села,Ваца,Гана,,Вака,моята баба се казваше Вела…имах братовчед Трендафил
Познавам възрастна жена от Кнежа на име Пъла.
В Хасково има жена на име Сена, а преди няколко години почина жена на име Тоза
Ох… не знам колко трябва да мразиш детето си, за да го кръстиш с някое от тези имена! Отпаднали са по причина. Днес много хора гледат с носталгия към миналото, но малцина искат да живеят с нужник на двора, да се греят на кюмюр и да се лекуват с киприянови молитви. По същата логика надали някой иска да се казва Дупка, Салата, Цоца и т.н.
Милена, материалът е любопитен поглед към миналото, а не пропаганда. В продължението ще посочим и някои от причините за изчезването на някои от тези имена. Може би сте чела, но съвременната тенденция е всички “цветни” имена да изчезнат. Българите вече не харесват класическите Маргарита, Хризантема, Роза и т.н. И, да, права сте – за всичко си има причина и всяко нещо е с времето си. Поздрави!
Това си е ваше мнение. Не го споделям.
познавам Игна
Казвам ся Марудка на баба ми Маруда от Горно Броди дн. Гърция!Не съм срещала това име досега,но сега го видях при старите български имена.Стана ми много приятно като го видях там!Благодаря!
Това е селото от където идва рода на мъжът ми.Някога са правели камбани там!
Никула се казва лелята на баща ми. Живее в гр. Твърдица. Там се среща и името Кояна.
Казвам се Марудка на баба ми Маруда от Горно Броди-сега е в Гърция.Видях си името тук и ми стана много приятно!Не съм срещала досега това име.От София съм!
Зная жена на средна възраст Сенка (от полетата във Великотърновско).
🙂
От Търново познавам Сенка -рядко, но хубаво име . Мисля, че човекът прави името, а не обратното.В София има лекар Полянка, в Пазарджик – Трънка, Ябълка.
Еднакво име с еднаква фамилия четем статия за имена съвпадение? 😅
Познавах баба Гмитра от Трънско. Веднага щом видях името в списъка се сетих за нея, като дете винаги ми е звучало като на героиня от приказките. 🙂 Мисля, че все още е жива и здрава и живее там.
Баба Гмитра е моята баба . Родена е в с.,аднес малко градче Селкуца на около 140 км.източно от Букурещ.
пра баба ми се казваше Зака
Имам приятелки и роднини с подобни имена: Неранза, Тоника
В селото на майка ми имаше жени с имена Моша, Вануца и Томана (Томанка). А в селото на баща ми има Игна, Вака, Ваца, Бода и Буда. Да добавя две имена, които не срещнах в списъка – Сертина и Антина.
Леля на съпруга ми (доскоро беше жива) се казваше Туна.
Познавах две баби – Йорда и Левтерица. Мир на праха им. Моята баба също имаше много рядко име – Вителенка. Не познавам друга с такова, но го няма в забравените женски имена.
Даниела, извадката ни е направена въз основа на речника на Найден Геров. Но с удоволствие ще добавим името на Вашата баба. Права сте – Вителенка е повече от рядкост. Благодаря! Поздрави, Вероника Лазарова
Моя баба се казваше Малта (тук Малтичка), а мой дядо се казваше Кунчо. Негова колежка се казваше Марулка. Познавам жени, които се казват: Бърза, Бистра, Домна и Дочка.
Баща ми се казваше Кунчо, прадядо ми Курти, едната ми баба Парашкева.Познавам Наза, Будинка, Сена, Спасуна.
Бистра не е изчезнало име. Все още се кръщават така деца, поне в Пиринския край. Парашкева/Параскева е гръцко име.
Моя баба се казваше Малта (тук Малтичка), а мой дядо се казваше Кунчо. Негова колежка се казваше Марулка. Познавам жени, които се казват: Бърза, Бистра, Домна и Дочка..
Лялята на майка ми се казва се Черна и й викаха Чина.
Познавам жени със старобългарски имена,част от които не са вежду живите,като: Будимка,Войнка,Зойца,
Игна,Кийра,Кона,Наза,
Севета,Суска,Фетка,
Црънка,Борка.
Имам приятелка с име Неранза,не познавам друга жена с това име,според нея идва от гръцки и означава цвят от портокал.
Петя, част от изчезналите и изчезващи имена са именно с гръцки корен. 🙂
Майка ми има леля- Койна,прабаба ми е Каля,в Бс има Пандира,познавам и жена -Марулка
Прекрасното име Игна все още се използва. Носи го учителка от софийското 122 ОУ.
Имам роднина – жена с име Куна, баба ми се казваше Трънка, а сестра ѝ – Пана.
Познавам жена името Сълка,а една леля от софийското село Габра се казваше Кипра.
Познавам баба с име Моца,Плевенско
На Иванките от Силистренско им викат Вана, Вано /когато се обръщаш към жената/, Ванче.
Познавам момиченце на 10 години Салина и съм чувака приятелка на баба ми Вана… а ми се струва, че има и някой турски имена като Алде и момиченцето Салина също е туркиня…… май не всички са български имена….
Леля на баща ми се казваше Комна.Дойдоха тогавашните властимащи у дома и й смениха името на Калина на стари години.
Седева вероятно има общо със седеф, или Седефчо в мъжки вариант. Може би сега би звучало като Седефа. Мъжкото име Седефчо все още се среща.
Относно женското Тръса – баба ми имаше съседка в Самоков, чието име бе Тръска – съвсем официално и по документи за самоличност. Така че, Тръса може да го причислим към изчезващите, но все още не напълно изчезнали имена… 😉
Баба ми се казва Заряна, сестра й Кийка, това име още не е изчезнало.
Срещала съм името Зойца (или Зоица – не съм сигурна в изписването). Около 30 годишна е!
Баба ми се казваше Койка (в списъка има Куйка)
Саветка, Кунка, Монка- баби от нашето село- помня ги от дете. А майка ми се казва Ефка 🙂
Ефи/Ефка е на галено от Стефка. 🙂
Аз съм кръстена Теменуга, на баба ми, но всички ме знаят Нуша. Стана ми весело, защото в списъка има Нуна, а баща ми като малка ми викаше Нуна-маймуна :)))
Познавам Борка, с. Българене, обл. Плевен
Кута и Ила са дамите, които познавам. 🙂
Здравейте,
познавах баба Неранза (Пловдив), в селото ни (пак същия край) имаше Пандела, също Салка (която беше в турската махала). А Благатка не познавам, но и до ден днешен баба ми така нарича жена, която е благословена – “благатка жена”.
Много мило ми стана като прочетох статията. Благодаря Ви!
Моята прабаба, която е била родена през 1890 година се казваше- Бърна.
Тя почина на 104 год.
Кута, Цика, Койна и Пана
Евламбия, Правда,Паришко
Баба ми беше Срекия.
В нашия род имахме баби с имената: Гюра, Дана, Даца, Вънда, Връбка, Вела, Мариора, познавам Грозда и Витка. Чувала съм още много други особени имена, за които не се сещам.
Чувала съм имената Калина и Сема
Моя леля, родена в Земен, в края на 20-те години на 20 век, се казваше Севета. Струваше ми се много красиво име.
Прабаба ми се казваше Трушка, а лелята на майка ми Паруша 🙂
Аче
В детската градина на сина ми има момиченце, което се казва Кийра. Вероятно е кръстено на Кийра Найтли, но според речника, който цитирате, явно това име се е срещало по нашите земи.
Моята баба се казваше Таска. Не видях името в изчезналите имена, но и май не съм чувала друг да се казва така.
Здравейте, познавам косвено през майка си жена на име Вакла!
Познавам Палагия и Риса – в статията са Палагина и Риза.
Имах съученичка Нерандзула, знаех че е от гръцки произход – и тя, и името и.
Пагане?
Дъщеря ми (на 3 г.) се казва Уна, но мислихме, че е ирландско. Чувала съм Юна, че е старо българско.
Иначе не знам да има друга Уна в България.
Първото дете на наши приятели се казва Уна – на 3 годинки, красиво момиченце.
Маминка ми е с гръцки корен, казвала се Афенда, побългарили го на Фетка, но на нея не й харесвало и сега е Венка.
Ама че интересна история! Колко години е живяла като Афенда, докато я прекръстят на Фетка? И какъв е бил официалният мотив за промяната – името не фигурира в списъка с позволени имена? Поздрави, Вероника
Списъка трябва да се обнови. Трябва да се добавят още много имена. Питайте някой 80 годишен дядо и ще разберете колко много български имена са изчезнали още след втората световна и после след 80те. Имената Бона, Мина, Куна са били известни на Найден Геров, но от 70та насам няма нито едно бебе кръстено така.
Познавам Мина, родена след 70 г.
Мина има много!
Има онлайн списък с прабългарски имена. Изключително са интересни и мисля, че са уникални и българите трябва да се придържат към корените си, а не всяко второ момче днес да се казва Александър или Даниел. А да не говорим за момичетата. Познавам 7 момиченца на мои приятелки, които се казват Никол.
“Среща с Рама” – книга на Артър Кларк, библиотека Галактика
Леля ми се казваше Солунска. В статията се споменава Солуна.
Солунка
Познавам жена на име Сема
Традиционно младите българи кръщават децата си по свое виждане. Ще ви шокирам ли , ако кажа, че много български имена не се срещат често вече. Всеки втори е Кристиян, Виктор, Алекс, Даниел. Познавам Ефросина, Сълзина, Тошка, Керка, Койка/ Куйка/, Малена/ Малана/. Прочетеното ми беше изключително интересно! Благодаря
Влахена е съседката на моята баба, а Суска е свекърва ми.
Забравили сте Алгара, познавам едно малко момиченце с това име: )
Никъде не прочетох за името на баба ми Груда, на която съм кръстена.
Познавам жена на име Зимба.
Може би бихте могли да добавите името Ройка. Като дете имах съседка с това име и знам че е българско, но в днешно време не съм го чувала повече.
Нито едно от тези не е хубаво , не случайно са изчезнали , нито приличат на български .
Как едно име се определя като хубаво или грозно? Имената са част от културата и традициите на даден регион. Те са като носиите. Могат да са напевни, лесни или трудни за изговаряне. Може да наподобяват думи от съвременния език, което да ги прави с двояко значение, но да ги наречете грозни е твърде елементарно и много грубо.
Най-добрата приятелка на майка ми се казваше Вилма (в текста има Вилна)
Името на моята баба е със славянски корен, но също е рядко срещано, от русенско- Младина.
Моята баба се казва Мренка. В списъка има името Мрена.
Мои роднини и съседки със съответно имената Зойца,Палагина,Тима и моя съученичка с името Унка.Но също интересни имена,които не са в списъка,но са много стари и никога преди не бях чувала са: Вахча,Вайда,Стимка,Мехрема(възможно е последната да има турско влияние).
Прабаба ми се казваше Водица, а моята майка е Сълзина. Познавам мъж на име Белин
Прабаба ми от Трънско беше Търсина, видях го тук като Тръсина. В Радомирско съм срещала името Влайка.
А в с.Лесичово, Пазарджишко, често срещано е било Митра.
Моята баба се казваше Въла, а в селото на баща ми(Плевенска област) има баба Вана, баба Тоца, имаше баба Куна. Аз познавам жена на име Кина.
Моята прабаба се е казвала Тиха. Не срещнах името в изброените, но не съм и чувала други с това име. Дали е изчезнало?
Свекърва ми е Груда.
Името Гроза все още го има ,може би е рядко срещано, но няма как да скрия радостта си че моята баба се казва точно така. ☺️
Мойта прабаба беше Наца. На дядо приятелят бил кръстил дъщеря си Юрдечка. Другата ми прабаба беше Кута. Познавах и две баби с името Груда.
Едната ми баба се казваше Фанка. От Родопите. Вероятно произхождащо от Руфина (Руфинка). Като дете бях чувал и мъжкото име Мавроди. В рода ми се срещат имена като Аргира (гръцки произход), Фотка, Зоица (македонски произход), Митра, Вътка (врачанско), Неша (Македония), Мица (врачанско), Карамфила, Пашка, Керана, Керанка, Гордана…Почти всички от тези имена са от XIX век. През XX век вече изчезват…
Фанка може и да е от Стефка/Стефани, защото съм чувала да казват на Стефани на галено Фани.
Баба ми се казваше Ветка. Дано името още съществува! Майка ми е също със сравнително рядко име – Горка. Родени са в Радомирско. Статията ми беше изключително интересна!
Свекърва ми се казваше Фотинка и още познавам жена на име Горица.
Познавам жена на около 75 години,която се казва Момяна
Баба ми се казваше Ангя. Родена е в с. Сеславци, днес квартал на гр. София.
Спомням си че в кв. Черноконево, в град Димитровград имаше баба Груда а също и в мъжкия вариант – Груди
В кв. Черноконево, град Димитровград имаше баба Груда, а също и мъжкия вариант – Груди
Баба ми се казваше Стания, на галено Тия или Ния, за мен си остава едно от най-хубавите женски имена.
Прабаба ми се казваше Вълка (от Странджа) викахме и Въла. Имам леля, която се казва Нанка, кръстена на баба си Нана (Добруджа ). Не съм чувала вече така да си кръщават децата.
Моята баба се казваше Въла, но на галено за нас беше Вълка. Майката на моя приятелка се казва Нана – около 60 годишна е. Но тези имена не са от споменатите по – горе.
Веселина, Въла и Нана се срещат все още. Нана е името и на една от известните български тв водещи. Въла обаче ще фигурира в списъка с изчезващите женски имена в България. Благодарим за коментара. Поздрави! Вероника Лазарова
Баба ми се казва Вълка, а на галено Въца. Познавам Пелагия и Франтишка…
Поздравям изданието за инициативата!!! Поздравявам авторката!!!
РОЙНА – някога чух това име от Тинка Беличенова от Якоруда. Сетне кръстих с него героинята си в разказа НЕВЕСТА РОЙНА, сборник разкази, „МЪЖКО МОЖЕНЕ“, Жанет 45. В извадките от Найден Геров видях подобно име. В РОЙНА има ромон, живот, свежест
ВРАНИЦА от „ЯЛОВАТА ВДОВИЦА“, роман, Жанет 45, Национална награда за белетристика „Николай Хайтов“. Намерих го в сборника на братя Миладинови „Български народни песни„. Прочетох го и върху надгробие на гробищата в Мелник.
В родния ми град Разлог, в котловината Разлога и в цяла Македония (географската област) все още са запазени много красиви женски и мъжки имена. И, разбира се, в производните от тях фамилни имена. Много държа на имената на героите си. Издирвам, чета, вслушвам се, изравям стари имена, пълни с красота и смисъл.
Поздравления за изданието!!! Поздравления за Вероника Лазарова!!!
Много държа на името на героя си. Дълго ровя, чета, питам, вслушвам се.
РОЙНА чух от една жена от Якоруда. НЕВЕСТА РОЙНА, разказ в сборника „Мъжко можене“, Жанет 45. Подобно срещнах и в публикувани списък от Найден Геров.
РОЙНА – ромон, жизнелюбие, свежест
ВРАНИЦА, „ЯЛОВАТА ВДОВИЦА“, роман, Жанет 45, Национална награда за белетристика „Николай Хайтов“, 2007 г. Името Враница прочетох в сборника на Братя Миладинови „Български народни песни“, видях го и върху надгробие в гробищата в Мелник.
В родния ми Разлог и в цялото поднебие РАЗЛОГА и във всичката Македония са запазени много красиви женски и мъжки имена и производните на тях фамилни. Мое неизбродно находище!
Баба ми се казваше Неделя. Това име вече не се използва макар, че е много красиво женско име и не звучи архаично….
Е как – д-р Щонова, която води интересно здравно предаване по БТВ (така мисля) и е млада и красива дама се казва Неделя, но ние за по-лесно ѝ казваме Нели..
Леля ми се казва Щилияна, но за нас в семейството на галено винаги сме и казвали Чона.
Едната ми баба се казваше Ойка, но не било позволено тогава, имало Войка и така я писали в паспорта, когато го издавали.А другата ми баба се казва Кера.
В детската градина на племеника ми имаше Фетка, а в моята пък – Шинка. Съседи на село /преселници от Свиленградско/ имахме една баба Гица /цялото ѝ име беше Гергица/. Други съседки бяха Кера, Дена, Дона, Гена, Момка, Султанка, Славейко. На баба ми сестрата – Неделя, брат ѝ – Грози, чичо ми – Русин /но винаги се представя за Росен/.
Прабабата на съпруга ми се е казвала Томаица! От с. Горна Студена, Свищовско.
Величка, благодаря, че писахте. Веднага ще го добавя. Поздрави!
Чубрина – така се казва директорката на училището в Свети Влас, обл. Бургас.
Прабаба ми, тракийка от Дедеагачко, се е казвала Плума.
Статията ме върна към детството. В нашето село имаше баби, които се казваха Евламбия, Занавия, Мирона, Феврона и Съдева/ в списъка Седева/, но сега тези имена не срещат вече.
Вакла има в рода на мъжа ми. Жива и здрава жената:)
Моята прабаба се казваше йонна, а тук е написано йона.
Моята прабаба се казваше йонна, а тук е написано йона. От с. Голяма желязна,ловешко. И баба ми,лека и пръст се казваше керана,но и викахме керанка.
В Карлово и околните села се среща името Чонка, Чона.
Моята вуйна се казваше Пръвка – от Видин. А пък аз съм срещала името Фроса – в София.
Познавам Кира
Прабабата на братовчед ми се казва Зонка
В нашето село има няколко жени на име Тима и Тимка. Има и жена, която се казва Круна.
Познавам Будимка, Гроза, Груда, Кира, Манасия, Палагия, Стоядина.И Чона познавам, но вече е на около 75 години. Другите са млади невести 🙂
Прабаба ми се казваше Сендекия (гръцко име), но всички й викахме Никя.
Една от бабите ми, родена 1901 г. ми казваше, че името на майка ѝ било Лѝпа.
Моята майка,родена 1931г. , имала баба, която се казвала Вуна, а нейна сестра – Мата.
Баба ми се казваше Тръсинка ,вуйчо ми Седефчо.Баба е от радомирскире села.А в Атина има квартал с име Вула.
Сестра на дядо ми, родена в началото на миналия век в Източна България, но с произход Беломорска Тракия, се е наричала Чана. Починала млада булка от туберкулоза.
poznavam kera,minka,grozdan,lenko i krasigora.poslednite 4 ma jiveiat v Norvegia.saitat ne mi priema da pi6a na kirilica ot telefona za koeto se izvinavam.
Пра пра баба ми се е казвала Едрена или Едра …. имала е сестра с името Филка
Моята баба се казва Цветанка, но всички са и казвали Цена или Ценка
Познавам две жени с име Тима, баба и внучка. Името Тима е в списъка с изчезналите, но, ето, аз познавам даже две.
Здравейте! Прочитайки началото на статията, си знаех, че поне едно от имената ще се среща в моето китно селце. Баба Цоца е моя съседка, а баба Евросина ми е рода!
В странджата си имат Манда в повечето случаи казват Манду. Името е подобно на Магда.
В с. Плетена, общ. Сатовча, Благоевградска област, къдета живевт само българомохамедани, се срещат имената Дурдана, Дуда или Дудуша и Завера, а в статията са Дардана, Дудена и Завира
Майката на моята кръстница се казва Комна.
Ами Салата, Чурка, Чура и Дупка добре че са забравени, иначе, аз е трябвало да съм Кира 🙂
[…] Източник: lifebites […]
Лака не е изчезнало още. Познавам жена, която се казва така, живее в с. Окорш, Силистренско.
Фанка ще е от Стефана – СтеФанка, а не от Руфина…
Моята баба се казваше Койка (с. Г. Липница,обл. В.Търново) при вас Куйка
получихме информация за жени с имена Неранза и Стоядина
Знам момиче на име Ека.
Баба ми се казваше Кина. Пак в техния род имаше леля Комня, те са тракийци. В северняшкия ми род – стринка ми е Връбка. На Стоянките и Стояновците умалително се казва Чана и Чаньо. В Родопите е разпространено Шинка сред по-възрастни жени вече /умалително е от Анастасия/.
Познавам жена, която се казва Палагия.
Аз имам две дъщери, които се казват Тара и Ума.
Моят прадядо Райо по бащина линия е имал по слухове жена Деспина! Красиво за времето си и малко болярско име, но вече неприемливо!
В училище имаше момиче на име Деспина. Сега трябва да е жена на 40+
Деспина е гръцко име. В македонския край все още се среща, но повече във краткия си вариант Деспа!
Имах прабаба Мелахра, стар тракийски българи, живели в гръцко, преселили се в Бродилово, до Царево, роднини Труна и Круна.
Едната ми баба се казваше Койна от Сливенския край, а другата ми баба беше Куна от Айтоско и дори братовчедка ми е кръстена на нея Кунка.Между ромското население е често срещано име Кута и до сега.
Познавам жена на иПме РПойка. При това на…средна възраст.
Познавам жена на име Ройка. При това…на средна възраст.
Бабите от моето детсво на село (Северозападна България) – Мата, Въта, Тана, Върба (там се произнася Връба), Риста ( женски вариант на Христо, но заради специфичния диалект се изпуска “х”), Вълка, Вълкана. Вуйна ми се казва Борина и е на 60г – до сега не съм срещала това красиво женско име другаде. Измежду дядовците също имаше имена, които вече не срещаме – Пеко, Цеко, Съло, Цено, Горо, Йордо, Токо.
Едната ми прабаба се казваше Бина. Срещала съм го по книги за старите времена.
Майка ми се казва Сенка, а баба и – Смина
Здравейте,
познавате ли някоя жена на име Кинра?
Чона си е съвсем актуално име, което и до днес носят жени в карловския край. А Воинка е име, което все още се среща в монтанския край.
Познавам Пелагия, но доста я наричат Поля.
Около 40 годишна е.
Прабаба ми се е казвала Кортеза.
В Хасковския край имаше баба Деля, която лееше куршум, баба ми Лата, баба Гроза, баба Коля, баба Вана, чинка ми е Гина, на село имаме мед. сестра на име Керка, а една от лелите ми е Тоска, има и внучка на нейно име. Имаме Пана, Кулина. Имаме и Маруда, Мика, Христона, Желяза, Гроздана и др.
Да не забравяме, че келтите във Франция и Англия – Уелш и Ирландия са тръгнали от Стара планина. Много от западните имена са стари български имена.
Познавам младо момиче на име Виля, не е изчезнало името,
Познавам Чубра в Шумен.
Добре, че са изчезнали.
В Брезник имаше Мада, но не съм сигурна дали не е било умалително от Магдалена.
Имало е и Трена, аз не я познавам, но беше нарицателна тази Трена по някакви причини…
Сега обаче е починала.
Познавам леля Марушя (на галено – Марушка).
Ценка, Дешка, Гинка, Гунчо, Цеко, Пацо, Пачо, Гено, Гица – село Власатица, Врачанско
Познавам две момиченца имената им са Божена и Ирмена и едно момченце с името Ивац
В гр. Хисаря има жена с името Цоца, а в гр. Баня карловско има няколко с името Чона и Чонка.
Казвам се Марудка! Кръстена съм на баба ми Маруда, която е родом от село Върбово(до Широка Лъка-Родопите). Прабаба ми се казваше Чока! 😊
Може ли да ми дадете малко повече информация за себе си? Къде и кога сте родена? Аз съм руска българистка от 50 години вече, изследвам имената, завършвам една книга по тая тема. Благодаря! ised@mail.ru
Едната от прабабите ми се е казвала Неранза, друга-Димитра….а бабите ми са РОсана и КатАрина- Ката…Не съм ги срещала повече тези имена…
Баба ми се казваше Кона, почина преди 5 г. На 92 г. Сестра ми е кръстена на нея само, че с името Кунка.