Съвременни приказки: с Гери Турийска

В първа част на разговора с чаровната Гери Турийска си говорихме как едно литературно четене набра невиждана скорост у нас и се превърна в приказна лавина, която продължава да се разраства и да поглъща все повече зрители и почитатели. В продължението вижте едни от най-успешните и увлекателни истории в Пощенска кутия за приказки.

Кои бяха първите, които четоха и кои бяха първите разкази?

ГЕРИ:  Стефан А. Щерев и моите колеги от БГ Радио четоха първите текстове, а разказите всъщност бяха продукт на премиерата на книгата „Приказка за вечността“, която написахме със Стоян Динков. Това са любовни писма между мъж и жена и аз сложих кутия на премиерата и поканих присъстващите да пуснат и те по едно любовно писмо и после реших да направим едно четене и с тях.

Има ли обидени, които не са поканени да четат в „Пощенска кутия за приказки“?

ГЕРИ: Хаха, да, има обидени, но не мога да смогна всички да поканя, но много ме радва факта, че вместо аз да се обаждам и да обяснявам какво правя и да питам дали ще ме подкрепят, сами започнаха да се предлагат и да искат участват. Това е страхотно, много приятели има кутията вече.

fb_uletters

Кажи сега повече и за заветната дата 7 юни?

В One More Cinema от 19.00 часа, независимо дали вали или не, ще започнем с представянето на книгата. Камен Алипиев се нагърби с тежката задача да я представи. Ще изкараме на сцената авторите да се червят и да поемат отговорността на тази слава. След това ще продължим с последното официално за сезона четене на тема „Непрочетени писма“. Даваме втори шанс на всички неселектирани през последния сезон писма, но ще има и такива, които са се вдъхновили от самата тема, така че ще балансираме.

Има ли си някаква крайна мистична цел „Пощенска кутия за приказки“? 

ГЕРИ: Да, целта ни е да завладеем света и други планети, разбира се. Ще си имаме собствена планета, която ще бъде квадратна с капак. За да си гражданин на тая планета обаче има условия – три висши образования, задължително едното от Харвард, да можете да приготвяте зимнина. Българската совалка е предвидена за около 24 човека, може цели фамилии да се изнасят.

Връзкари ще има ли?

ГЕРИ: Да, разбира се, приемаме пари в плик. Намирате ме на всичките ни събития като ми носите пари в плик. Всъщност аз така избирам и кои да участват. Цената е по договаряне.

 На 30 юни ще направим едно издание на „Пощенска кутия за приказки“  заедно с SOS Детски селища, които стават на 25 години. Темата е „Да на щастливото детство“ . Ще четат лицата на SOS Детски селища – Силвия Лулчева, Елена Петрова и други. Подробности ще има на 7 юни.

Един от най-запомнящите разкази през всичките тези издания е разказът на Никола Рачев, твоя братовчед, който почина от рак. Текстът беше разтърсващ:

ГЕРИ: Да, много сърца трогна този разказ, преведоха го на английски и на испански, публикуваха го в American Vice. До ден днешен хората гледат неговите разкази, нищо, че вече го няма. Никола си присъства и си е част от историята на кутията. Понякога си мисля какво точно би написал по някои теми, познавайки чувството му за хумор.

Най-гледаното видео е на Васил Русев (което може да видите по-долу) – Чайката, което се казва “Отворено писмо от органите на Васил Русев до самия него“. Имаше хора в клуба, които от столовете си се преместиха на земята от смях!

Имаме един сериозен пропуск в книгата – като се прочете разказа трябва да имаме по няколко изречения за този човек, какъв е, с какво се занимава.

Това са хора, които са с най-различни професии и не се занимават с професионално писане – имаме жена, която продава вестници на будка, лекари, адвокати, спортисти

Това си е мой пропуск и за това в следващите издания ще има и представяния на авторите.

Междувременно, докато си говорим, разлиствам книгата. Попадам на страница, на която фиксирам изречение с Тодор Колев.

Трябва да направите четене на тема Тодор Колев.

ГЕРИ: От фестивала Mediamixx две поредни години ми звънят с предложение да направим четене, посветено на Тодор Колев, а темата да бъде „Фалшив герой“. Ще го направим в бъдеще, аз съм много пристрастна, стане ли дума за Тодор Колев аз съм болна на тази тема.

В това видео гледайте Марта Вачкова и Владо Пенев като естрадния дует “Свежест” по темата “ПОП”, която събра звездите по дойки на сцената на Пощенска кутия за приказки.

Първа част на разговора с Гери Турийска четете тук. И не забравяйте – тази неделя, на 7 юни, в ONE MORE CINEMA от 19.00 часа ще бъде представено второто издание на книгата „Пощенска кутия за приказки“. Участват 30 автора с 32 разказа. Няма как да го пропуснете! А сега ви подаряваме няколко кратки откъсчета от няколко различни съвременни приказки:

„Боже, разпопици!“ от Васил Русев

„Сега пиша от Пирогов, стая 666. Съвестта не само че не си отиде, ами си доведе и приятели – главоболието, сътресението, мозъчния отток и всички ми се подиграват, а аз само се кръстя и си викам – „Боооожееее, разпопици!“

„На Брад  Пит с любов“ от Цветелина Цветкова

„ТРЯБВАШЕ ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТУК! Някак си успях да се овладея и безмилостния двубой между мен и вратата започна. Преди да изперкам тотално седнах на мивката и започнах да блъскам с двете си крачета по дървената, Слава Богу, не много стабилна врата, която Брад Пит мълчаливо и безкомпромисно беше залостил здраво в долната част.

„Да продадеш късмета си“ от Яни Димитров

Сините му очи блестяха, радостта му проникна и в мен като в скачени съдове и аз отвърнах на широката му усмивка. Навън беше мрачен февруарски следобед, от онези, в които скандинавците се самоубиват на групи, а ние стояхме в опушения фургон и се усмихвахме….“

 

СПОДЕЛИ
Предишна статияПриродата – най-великият творец
Следваща статияМари Яловиц: берлинската еврейка, избягала в България
Радослава Топалова
В първи клас исках да стана космонавт, а след това да танцувам с пера по тялото, точно като онези наперени жени от пищните италиански телевизионни предавания. И двете бързо отминаха – не бих издържала тестовете на НАСА, както и да се разхождам по пухове и чорапи на сцена, но някак естествено музиката и изкуството са част от живота ми. У дома гости се посрещаха на фона на Queen или класическа музика. Продължавам тази традиция. Животът ми е колоритен, но си е мой. Ще ви запознавам с хора, които смятам, че са вдъхновяващи, смели, умни, талантливи и органични. Ако ми се доверят, значи са ми повярвали. Правила съм стотици радио интервюта – добри и направо ужасяващи, с някои се гордея. Срещите с различните хора са като психологически експерименти – трябва да ти стиска, но и да знаеш, че не знаеш какво те очаква!

Отговор