Знаете ли кои са думите на 2017 г.? Най-новите, най-актуалните, тези, показващи промените, които са се случили в света ни през отминалите 12 месеца? Според класация на Оксфордските речници, които обновяват езиковия си фонд всяка година, новата дума на изминалата 2017 г. е младотресение. Означава силата на младежите да променят света.
Британският речник Колинс пък удостои с титлата дума на годината изразa, въведен от Доналд Тръмп fake news – фалшиви новини. Английската дума complicit – съучастник е дума на 2017 г. според сайта dictionary.com. Думите са избрани заради зачестилата им употреба в медиите и разговорния език.
През последните месеци в българския език също са навлезли десетки нови думи и съчетания. Трудно може да се открои дума на годината, защото това отнема много време и ресурси, а няма достатъчно специалисти, които да се занимават само с тази материя, обяснява пред Lifebites.bg проф. Сия Колковска от Института за български език при БАН. Тя споделя, че нейното лично
любимо ново съчетание е “дигитален номад”
тъй като в него по оригинален начин съжителстват две контрастни идеи – за древния и за съвременния начин на живот.
Сред новите думи и изрази, навлезли в речта на хората през последните месеци, са и трети пол и третополов, култура на мълчанието – модел на поведение, при който не се говори за преживяно сексуално насилие, кликтивизъм – когато подкрепяш определена кауза с кликване като споделяне и харесване на съдържание в интернет. Очаквайте интересния ни разговор с проф. Колковска за новите думи в българския език в отделна публикация.
В тази събрахме за вас любимите нови думи на някои от най-обичаните съвременни български поети. Попитахме ги кои са изразите, белязали тяхната 2017 г. Споделиха ни и за думите, които описват философията за живот на цели народи като хюга, икигай, саудаде, дуенде, както и за събратята им с подобно значение в българския език. Приятно четене!
Вижте още… 5 магични думи без точен превод, които докосват душата
Мария Донева за думите на 2017 г.
Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени…
“Когато съм умна и важна, мисля така: Отнасям се с внимание и с нещо като нежно страхопочитание към думите. Мисля, че съм много далеч от момента, в който ще съм усвоила пълния им потенциал, ще съм постигнала всичко, което може да се направи с тях. Чак когато това стане, може би бих си позволила да разглобявам вече съществуващи думи, за да направя от техните парчета нови. Неологизмите не ми изглеждат като нещо особено творческо, по-скоро и по-често за мен са знак за безсилие на мисълта, претенциозност и изобщо са ми досадни.
Обаче после се сещам, че не трябва да се вземам чак толкова на сериозно и веднага започвам да мисля нещо съвсем друго:
Думите са пясък
в който хората са се заровили до ушите, играят си там като деца, правят си кюфтета от думи и се опитват да се нахранят с тях, замерят се с думи, пълнят си джобовете, цапат се с думи и пак с думи се почистват. Намират си някоя думичка и я излъскват, да лъщи като златна. Виждат нови неща и ги наричат с нови думи, пък те нито нещата са чак толкова нови, нито думите.
Аз лично изпитвам неудобство да използвам думи, които не са станали дълбоко мои. Чувствам се като героиня от Криворазбраната цивилизация, когато говоря за ъплоудване, сотиране или за хайку. Това са точните думи за конкретните неща, но на мен ми е смешно, все едно съм си сложила маска и се правя на някаква друга.
Новите думи, особено ако са станали изведнъж модерни, са ми като нови храни – разглеждам ги отдалеч, може да ги пробвам с връхчето на езика, но все пак си запазвам резервираното отношение за дълго, дори за малко по-дълго от приличното време.
Дума, която описва народопсихология или поне склонност и предразположение, е думата кеф. Ма не било кеф, било хюга. Кой каквото си има, да си го ползва със здраве (и с кеф).”
Светът на думите през 2017 г. и Стефан Иванов
в главата ми е лунапарк
с думата лунапарк злоупотребяваме
…към десет часа вечерта е
и аз съм излетял от тялото си
сядам в девет четворката и ще се опитам да се върна обратно
за да открия
липсващ подарък от “дядо мраз”
и истината
че всички се “намираме в самите нас”
ние сме само едно тяло
и в моето тяло мисли и глава е пълен хаос
и лунапарк
“Мисля, че за мен колективната дума на миналата година продължи да бъде “постистина” – изпълнена с тъга и разочарование, с усещане за изплъзване от живота, който би могъл да ни се случи.
Харесвам думи и разбирания за живота като хюга, саудаде, дуенде, хюзюн, които описват цяло
едно общество и нагласата му към живота
В български контекст не знам дали имаме такава. Може би, за съжаление, това са “дередже”, “българска работа”, “под сурдинка“. Баща ми, откакто съм дете, на въпроса “Как си?” отговаря с “Никога не съм бил по-добре”. Подобно светло и дзен отношение към света масово липсва в България.
Има сякаш дълбоко несъзнателна неприязън към светлата страна на живота и към съзнателния избор да си добър и отговорен, както за себе си и за близките си по един добронамерен начин, така и в обществен план. Сякаш изпитваме страх от избора на светлината и прозрачността и предпочитаме сенките и нещастието. Надявам се да греша.”
Иванка Могилска за думите на 2017 г.
По-късно ще довършим!
Ще до-разкажем,
до-изпитаме,
до-целуваме,
до-докосваме.
По-късно.
Ако си спомним,
ако има време,
ако има смисъл,
ако се стигне до там.
По-късно…
…късно…
…къс по къс…
“Една от думите, които харесвам и която използвахме някога с моите приятели, е страм – от страх и срам. Любимата ми дума за вдъхновение, сила и творчески прилив е дуенде. Харесвам също думата неумора. Думата ми за миналата година беше промяна, защото всичко в живота ми се променяше.”
Думите на 2017 г. според Ина Иванова
Изтлява лятото, жулят тревите,
изтънява вътъкът на света.
Само думите не съшиват.
Благодаря, мистър Бредбъри.
прахоткрило мириснаслънце
снежинкавкибритенакутия
съм
“Моята лична дума за изминалата година е възхита. Не че е нова. Но е неизползвана и непопулярна. А лично аз имам нужда от думи, съхранили светлината. И от думи, неизползвани в популистко или политкоректно говорене.
Любимата ми дума, описваща начин на живот
е върховото изживяване на дуенде. Знам, че то съществува.
Боя се, че социалният български наратив може да бъде описан с чуждицата хейт – с всичките ѝ конотации към неаргументирано, лозунгаджийско мразене. Не омраза, а тотален отказ от чуване. Хейт на едро и безпосочно, често с фалшивата презумпция за анонимността в интернет. Самодостатъчен хейт. Иска ми се да намерим противоотрова, заради баланса, ако щете.”
Марин Бодаков за думите на 2017 г.
“Признавам, че на бюрото ми във вестник Култура лежи Речник на новите думи в българския език (София: Наука и изкуство, 2010), но не ми се налага често да го отварям, защото за темите, от които действително се интересувам, са ми предостатъчни “старите” думи. Моята дума на последните години е благодаря – писал съм и стихотворение за нея.
На този език знам единствено как е благодаря
и това е напълно достатъчно.
Твърде много ми отне да разбера,
че благодаря е синоним на всички думи във всички езици,
че изобщо няма антоним.
Боя се, обаче, че българският народ няма любима дума, която да описва неговата философия – по-скоро има любим израз. И той беше гениално изведен във Възвишение на Милен Русков: “И*ах ва”. Не бих казал, че ми е приятно от това.”