И или Й. Кое, кога, защо и как се пише?

И или Й
И или Й? Туй е въпросът, както би казал гениалният Уилям Шекспир.

В последните години забелязвам един изумителен феномен. Много хора не са съвсем сигурни дали трябва да напишат И или Й в определени думи. И все повече от тях започват да заместват правилната буква с грешната.

Не знам как се стигна дотук. Не съм филолог или специалист по български език, но държа на правилното писане и говорене на майчиния ни език. Мъчно ми е да гледам как толкова много хора ежедневно бъркат правописа на думи завършващи и съдържащи И или Й. Ето защо реших да посветя този текст именно на двете често разменяни и грешени буквички. Ще спомена основните проблеми, възникващи с тях, и се надявам припомнянето на правилата да е от полза на всички, които имат някакви колебания по въпроса.

Най-честата грешка, която съм срещала при изписването на И или Й, е при думичките:

И или Й
Това са някои от най-често грешените думи, при които И и Й не са на правилното си място.

коЙ – коИ

коЙто – коИто

моЙ – моИ

твоЙ – твоИ

някоЙ – някоИ

никоЙ – никоИ

чиЙ – чиИ

чиЙто – чиИто

Не намирам логика за грешната употреба на двете букви, тъй като правилото тук е съвсем просто:

Когато дадената дума се отнася за един човек – пишем Й в края ѝ. Когато става дума за две и повече лица – И.

Пример 1: КоЙ открадна пръстена на момичето? (Тоест, коЙ е този човек?).


Пример 2: НякоИ стихове на Яворов ми харесват, други не чак толкова. (НякоИ означава повече от един, така че пишем И).


Пример 3: КоЙто не работи, не трябва да яде. (Често срещана грешка е да се изписва коИто, вместо единственото число – коЙто).


Пример 4: Този телефон е моЙ, другите неща са твоИ. (Отново – Й за единствено число и И за множествено).


Друго объркване, отново свързано с това И или Й да сложим в края на думата, се появява и в следните случаи:

генИЙ – генИИ

сценарИЙ – сценарИИ

армИЯ – армИИ

визИЯ – визИИ

пороЙ – пороИ

и т.н.

И или Й
Й се пише в края на думи в единствено число, И в множествено.

Много хора погрешно слагат Й на финала, когато става въпрос за дума в множествено число.

Пример 1: Много трамваЙ минават пред моя блок. (Това изписване е абсолютно грешно! Забравете за него!!! Щом са много, значи не може да е с Й накрая. Думата трамваЙ означава ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ТРАМВАЙ).


Пример 2: Няколко армиЙ воюват на източния фронт. (Правилно е да се напише армиИ – мн.ч.).

Същото е положението и с всички останали думи, завършващи на И в множествено число. Като например:

историИ, змиИ, статиИ, стипендиИ, полицаИ, идеИ, колекциИ, калориИ, героИ, организациИ, случаИ, магИИ, фунИИ, фондациИ и т.н. и т.н.

Има го обаче и обратния вариант. Когато хора пишат И вместо Й.

Пример: Написах страхотен сценариИ за новогодишната програма. (Грешка! Грешка! Грешка! Трябва да бъде: Написах страхотен (един) сценариЙ…).

Големи главоблъсканици създават и някои от глаголите в родния ни и иначе прекрасен български език.

Повелителното наклонение, например, наричано още императив, стоИ в основата на “проблема”. Често там, където трябва да бъде написано Й, незнайно откъде се появява И и обратното.

Пример 1: Не стоИ на течение, ще настинеш. (Това е грешката, която много хора допускат. Трябва да бъде: Не стоЙ на течение…).

Пример 2: ПовярваИ ми, няма да закъснеем. (Ясно е вече, нали?! Трябва да е повярваЙ).


Въобще всички онези заповедни форми, които отправяме към някого, се пишат с Й в края. Например:

(НЕ) – тичаЙ, гледаЙ, дишаЙ, питаЙ, пращаЙ, викаЙ, пеЙ, вярваЙ, чакаЙ, казваЙ, слушаЙ

траЙ (си), свиркаЙ (си), мечтаЙ (си) и т.н.

 Същото изписване важи и в случаИте, когато говорим на няколко души.

Пример: Не пипаЙте нищо в тази стая.

И още: (НЕ) стискаЙте, хапваЙте, влизаЙте, излизаЙте, помагаЙте, оставяЙте, поръчваЙте, тропаЙте, блъскаЙте и т.н.

В обратния случаЙ пък наблюдаваме подмяна на И с Й. Особено при глаголи в единствено число.

Пример 1: ПостроЙх голям пясъчен дворец на плажа. (Грешка! Трябва да бъде построИх).


Пример 2: ПреброЙх всички стотинки от касичката си. (Не! Такъв глагол няма. ПреброИх е правилната форма).


Много хора, заради ударението на И, решават, че трябва да напишат Й. Не, хора, не трябва! Запомнете това веднъж завинаги.

И или Й
И с ударение – Ѝ СИ Е Ѝ. Не бива да пишем вместо него И или Й.

Особен момент в нашия език е така нареченото

ударено И (И с ударение),  

което се бележи със знака Ѝ

Това не е отделна буква в азбуката ни, но заема особено място в българската реч и правопис. Използва се като местоимение и е самостоятелна дума.

Пример: Казах Ѝ да бъде мила с детето, но нервите Ѝ не издържаха и пак се развика.

НякоИ хора погрешно пишат

И или Й вместо Ѝ

Но това са 3 съвсем различни символи и подмяната им един с друг е неправилна.

Пример: Направи И комплимент и веднага ще се усмихне! (Не! Не! Не и не! Правилно е да се напише: Направи ѝ комплимент…).

НАИСТИНА

е една от най-често грешените думи от хората, които имат колебания дали да сложат И или Й на определено място. Като видя написано наЙстина, направо ми иде да си удрям дълго главата в бюрото от възмущение. Или да удрям тази на човека, написал това в стената. Не защото съм агресивен тип или никога не правя грешки. Не! На всеки се случва, но някои грешки са просто НЕДОПУСТИМИ. НаЙстина!

И или Й
Химичните елементи се изписват с наставката -ИЙ на финала!

Важно е да споменем още, че

всички химични елементи

в Менделеевата таблица

и извън нея, които завършват на ИЙ, се пишат само и единствено така. С –ИЙ на финала.

КалИЙ, натриЙ, хелИЙ, силицИЙ, магнезИЙ, калцИЙ, стронцИЙ, ЛитИЙ и т.н.

Има още много примери, коИто бихме могли да изредим за правилното и погрешно изписване на думи, съдържащи И или Й. Но за днес ще спрем дотук. Ще се радваме да споделите с нас случаИте, на коИто вие лично сте се натъквали, или тези, за които имате някакви съмнения. Можете да го направите в мястото за коментари под този текст или на нашата Фейсбук страница.


Вижте още… Пълен или кратък член? -ЪТ или -А, -ЯТ или -Я?

5 КОМЕНТАРА

  1. Аз лично съм наясно, кога се слага И и Й. Но за една единствена дума чувствам вътрешно негодувание и не мога да се съглася. Думата е “басеин”. Аз много ясно си го чувам “и” и не мога да си изкривя езика да го произнеса “й”. Още откакто бях 3ти клас, помня историята за “ах, колко е разсеян, човекът от улица басеин”. Понеже учителката ни диктуваше и четеше бавно – още тогава беше ясно, че не е й а и.
    Нямам си на идея кога и как стана на Й.
    Единственото обяснение което ми се струва логично е, че това “й” е дошло от руското “Бассейн” или украинското “басейн”. На български съм сигурна че е “басеИн”.
    В жаргонната реч например съкращението на думата “правим” се изговаря “пра’им” но се чува “прайм”.
    Но това не означава, че се правим се пише с й. В думата басеин – дори не се чува й.
    Не зная кой реши че е Й. 🙁

  2. Мисля че правилото би трябвало да е нещо подобно:

    В края на думата се пише: гласна +”Й”
    В края на думата се пише: гласна + “И” + съгласна

    ПОРО – Й
    КОНВО – Й
    ПРЕБРО – Й

    ХАЗЯ – И – Н
    ВО – И – Н
    БАСЕ – И – Н

    и т.н.

    • “И” е гласна буква, докато “Й” не е. Буквата “И” генерира сричка. Ако разделим думата на срички, ще разберем дали се пише “И” или “Й”.
      Примери: ПО-РОЙ, ПО-РО-И
      КОН-ВОЙ, КОН-ВО-И
      КОЙ, КО-И
      НЯ-КОЙ, НЯ-КО-И
      КА-ЛИЙ, НАТ-РИЙ
      ГЕ-НИЙ, ГЕ-НИ-И
      и т.н.

Отговор