Казват, че човек е голям колкото са големи мечтите му. Аз упорито вярвам в това и се възхищавам искрено на всички, които следват желанията си и се борят за тях. Зад всяка сбъдната мечта обаче се крият труд, постоянство, амбиция и много упоритост. Ще ви разкажа за една жена, която смело следва този път. Казва се Елица Демирова и е цигуларка в Ла Скала.
![Елица Демирова](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/06/DSC_0012-312x483.jpg)
Елица е скромна и казва, че има още толкова много мечти за сбъдване. Живее в Милано и
свири с най-големите в жанра
Трудно е да я хвана, за да отговори на въпросите ми, защото повече от месец е на турне из Европа. И само за уточнение – Ла Скала е един от най-реномираните и престижни оперни театри в света. За да се изявяваш на тази сцена, не просто трябва да си добър, а да си много добър.
Стъпките на Елица до голяма сцена започват от слънчева Варна, където е родена. Още от малка целенасочено учи италиански и се занимава с музика. С нея си говорим за успеха, музиката и живота извън родината.
![Елица Демирова](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/06/DSC_0095-722x483.jpg)
Ели, как започна всичко? Как се запали по музиката?
Започнах да свиря малко преди да навърша 5 годинки. Първо на пиано, а скоро след това на цигулка (още тогава ми харесваше повече от пианото).
Има ли музиканти в семейството ти?
![Елица Демирова](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/06/AACMF13-3-08-28-216x483.jpg)
Баща ми е музикант, майка ми винаги е обичала музиката и е мечтаела да свири на цигулка. Цигулката веднага ми хареса и на мен и реших да се занимавам сериозно още от самото начало.
Кога разбра, че музиката е твоето призвание и защо избра точно Италия?
Стана някак естествено. Учих в музикалното училище, след това в Музикалната Академия в София. Италия ми беше мечта още от ученичка. През 1994 г. отидохме там на екскурзия от училище и още тогава реших, че един ден бих искала да живея в тази страна.
Разкажи ми за стъпките, през които си минала по пътя си към музиката?
Докато следвах в София, ме приеха в един от най-престижните младежки оркестри в Европа – Густав Малер. С него бяха и първите ми стъпки в европейския музикален живот. Там имах щастието да се докосна и да музицирам с
едни от най-великите музиканти в света
Имам страхотни спомени от тези турнета, всички главни европейски центрове, най-известните зали и т.н. Именно там осъществих контакт с италианските си колеги, които ме насочиха към избора на преподавател в Италия, където можех да продължа обучението си. И така, след Академията в София, продължих в Италия.
Какво мисли семейството ти за това, че си избрала живот в чужбина, подкрепят ли те?
Семейството ми ме подкрепя напълно. Достатъчно им е да видят блясъка в очите ми, когато говоря за работата си и въобще живота ми в страната, която обожавам.
Кои са хората, от които се възхищаваш в изкуството?
![Ла скала](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/06/AACMF14-3-08-15-322x483.jpg)
Хората, от които се възхищавам са много. Всеки един блестящ музикант, с когото имам щастието да работя, ми дава по нещо. А едно от преимуществата на моята професия е, че разнообразието е огромно. Всеки ден е различен от предходния. Всеки ден пред теб на подиума се изправя различен диригент, свириш различни произведения и т.н.
Как стигна до Ла Скала?
В Ла Скала стигнах, явявайки се на прослушване и просто се получи. Аз съм музикант на свободна практика. Освен в Миланската Скала свиря и в други оркестри – например Симфоничния оркестър на Рим Санта Чечилия, Оркестъра на Рай (в Торино) и други.
Какво ти дава животът в чужбина и какво ти взема?
Животът в чужбина – не го възприемам като такъв. В Италия съм от 14 години. Тук се чувствам напълно в свои води. За мен изразът: “дърво без корен” не съществува…
Какво жертваш, за да правиш това, което искаш? Изобщо отчиташ ли нещо като жертва, за да си там където си?
![Елица Демирева](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/06/DSC_0125-332x483.jpg)
Разбира се. Жертвала съм детството си, жертвам голяма част от времето си и до ден днешен. Но смятам, че всичко в живота е въпрос на личен избор. И точно за това не бих го нарекла жертва.
Просто следвам мечтите си
А зад всеки успех се крие известна доза лишения.
За какво още мечтаеш? Къде искаш да стигнеш професионално?
По принцип оркестрите имат постоянен състав, но понякога имат нужда от попълнения – когато някой е в болничен, майчински или когато има вакантно място. В тези случаи повикват музиканти като мен, които предварително са се явили на прослушване, били са одобрени и са влезли в така наречената “класация”. За да стана пълноправен член на оркестъра, трябва да спечеля конкурс за определено вакантно място. Тъй като в Ла Скала все още не съм равноправен член на оркестъра, мечтата ми е това да се сбъдне.
Има ли и други българи сред колегите ти в Ла Скала?
Не съм единствената българка в Миланската Скала. Има двама българи в хора, още една цигуларка в оркестъра и наскоро се пенсионира друга. Има много чужденци от най-различни националности. Винаги много топло посрещат новодошлите. Но като цяло, италианските ми колеги уважават българската музикална школа.
![DSC_0005](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/06/DSC_0005-335x483.jpg)
Ели, казват, че в Ла Скала има десет портрета на известни певци и седем от тях са на българи. Вярно ли е това?
Напоследък много се говори за тези портрети. Чудихме се с колегите къде точно са изложени. Вероятно в музея на Ла Скала. Напълно възможно е българските лица да са 7, но не вярвам общо да са само 10.
Чувстваш ли се успяла?
Дали се чувствам успяла? Смятам , че съм “успяла” да постигна голяма част от мечтите си и се надявам да постигна и останалата част от тях. Италианците (а може би го има и при нас) имат един много хубав израз: “Да мечтаеш или да сънуваш с широко отворени очи”…