Едно от нещата, за които легендарният американски поет Алън Гинзбърг е съжалявал преди да умре, е че няма да може да посети България. Това става ясно от ръкописна бележка, която един от основоположниците на битническото течение надрасква няколко дни преди смъртта си на 5 април 1997 г.
Поемата Things I’ll Not Do (Nostalgias) е вероятно последното произведение на американеца и прилича повече на списък с неща за вършене.
Гинзбърг нарича поезията си “разширена биография”
и въпросният “списък” е точно това, защото събира всички места (Тибет, Мароко и Лос Анджелис), хора (композитора Филип Глас, писателя Пол Боулс, близките му) и неща (ходене по концерти, преподаване на студенти, пушене на различни субстанции), които поетът знае, че няма да посети, срещне или изпита никога повече.
Алън Гинзбърг е
един от най-ярките представители на битническото поколение
Роден е през 1926 г. в Ню Джърси. Учи в Колумбийския университет, откъдето е изключен заради политическите си възгледи. През 1956 г. публикува най-известното си произведение – поемата Вой, като част от сборника Вой и други стихове.
Вой се превръща в едно от програмните произведения на битническото движение заедно с романа По пътя (1957) на Джак Керуак. В него Гинсбърг яростно критикува американското капиталистическо общество, което съчетано с умерените му социалистически възгледи вероятно го правят “подходящ” за издаване у нас още по времето на социализма.
Българската публика се среща с Гинзбърг за пръв път през 1970 г., когато Вой е преведена на български от Николай Попов и издадена в антологията Американски поети, в която са представени още произведения на Уолт Уитман, Карл Сандбърг, Лангстън Хюз, Емили Дикинсън и др. Произведенията в сборника са подбрани от Николай Попов заедно със съпругата му Леда Милева.
Впоследствие през 1983 г. е публикувана стихосбирката на Гинзбърг Крила над черната шахта в превод на Владимир Левчев. През 80-те отделни произведения на Гинзбърг са издавани в литературните списания Мост, Панорама и Пламък. Поемата Вой е преведена отново от Левчев и издадена у нас през 2009 г.
Левчев посещава Гинзбърг в дома му в Манхатън през декември 1994 г.
“Поканих го да дойде в България и той каза “I’d like to see this country before I kick the bucket.” (“Бих искал да видя тази страна преди да ритна камбаната.”) Но не можа. Почина две години и половина по-късно”, спомня си Левчев.
