Вече ви разказах и показах едни от най-големите кулинарни изкушения на Истанбул, но сега е време да ви представя едно изключително място. Бозаджийница Вефа.
Още преди да тръгнем от България, Дениз ми беше показала снимки от това автентично място, които силно ме впечатлиха. Първото нещо, което направо ме стъписа, беше прагът под входната врата. Под крилото, което се отваряше по-често, прагът е протрит от човешки стъпки не по-малко от десет сантиметра в дълбочина. Десетки хиляди хора са оставили своя принос за
протриването на прага на тази бозаджийница
водени от желанието да опитат майсторски направения десерт.
Създадена през 1876 година, в бозаджийница Вефа е пил боза самият Мустафа Кемал Ататюрк. Макар досега в разказа си да не наблегнах на този факт, в цяла Турция, и най-вече в Истанбул, се наблюдава изключителен култ към личността на основателя на турската република. Във всички административни учреждения, а и по всички големи булеварди и малки улици, може да се забележи портрет на Ататюрк. Неговият, а отскоро и на Ердоган.
Същото важеше и за повечето ресторанти и кафенета. В тази истанбулска бозаджийница обаче нещата стояха по още по-убедителен начин. Чашката, от която е ял бозата си Мустафа Кемал, бе сложена върху поставка на една от стените и захлупена със стъклен похлупак. Като истинска реклива. Под нея имаше табелка с надпис за датата и часа на голямото събитие.
Навярно забелязахте, че не написах “пил” бозата си, а “ял”. Не, това не е грешка! Става дума точно за ядене, защото в тази автентична бозаджийница
бозата се сервира в чашка с лъжица
Дениз даде нашата поръчка на любезните бозаджии с големи бели шапки зад тезгяха. Беше взела предварително печена леблебия, за да ми покаже нагледно какъв е традиционният начин на ядене на боза. Забелязах, че бозата в това заведение е доста по-светла и малко по-гъста от тази, която се произвежда и пие в България.
Дениз взе едната чаша, поръси 5-6 зърна леблебия, а след това добави и малко канела. Бозата имаше много приятен и освежаващ леко кисел вкус. Така поднесена с леблебия и канела, беше нещо, което определено вкусвах за първи път. И то по начина, по който го е правил и самият Кемал Ататюрк. Вижте още снимки от тази така любопитна бозаджийница в галерията по-долу:
Прочетете и последната шеста част от моя разказ за приказен Истанбул. В нея ви очаква обиколка на още няколко от най-значимите и интересни забележителности, разположени на територията на този космополитен град с невероятна съдба и история.
