Днес Камен Донев има рожден ден. И както той сам казва в една своя пиеса: “Аз съм зодия Овен, водач съм.” Това, че е водач всички знаем. Малко са хората, които пълнят до дупка най-големите зали в България и разсмиват до сълзи всички, независимо от тяхната възраст, социално положение, физически данни, расова и религиозна принадлежност? Всички ставаме подвластни на чара и обаянието на Камен Донев.
Преди да стане народен просветител и да запее с оркестърчИто обаче, той написва и поставя на театралната и телевизионната сцена прекрасни пиеси, някои от които се играят и до днес при пълни салони вече около сто сезона.
Lifebites.bg реши да ви припомни част от тези текстове, които представят
Камен Донев в една друга светлина
различна от тази, в която го вижда масовия зрител. През 2016-та той стана на прекрасната възраст 45 години. Искахме да ви представим точно толкова цитата от неговите пиеси, но водени от Закона за нумерологията стигнахме до следното решение.
Предвид това, че Луната е в пети дом и почти сме достигнали лятното слънцестоене, а и фактът, че вторият лот на автомагистрала Тракия е в отлично състояние и взимайки предвид нивото на река Дунав при Русе (където е роден Камен) в сантиметри, разделяйки годините на две, умножено по 5.32 плюс 4 минус 3,45, решихме да изберем за вас точно 9 цитата от книгата на Камен Донев Всичко дотук.
Приятно четене!
“Днес съм много приятно тъжна. И то, защото знам какво ме очаква докато съм жива. Всъщност единствени хората си задават такива въпроси. Кучето не се вълнува дали ще живее в тъга или щастие! То просто си живее, ама като си харесаш някой и ти пламне душата, и почнеш да трепериш от вълнение. Как да не си зададеш въпроси. Задаваш си, че и оттатък.”
[из Амазонка]
“Aз съм на 86 години. Нямам още 90, а кръвта ми е тъй буйна. Всичките ми приятели измряха. Аз обаче държа някак си. И жена ми – и тя умря. От гимнастика. Една сутрин се пренатовари и спука артерия. И знаете ли – имам куче. Трето по ред. Погребал съм две жени и две кучета. И някак си ми е весело… необяснимо леко. Ще засадя леха, няколко дървета и ще пиша писма. На майка ми, на братята ми, те всички са живи и пият много алкохол. Оцеляваме някак си сигурно.”
[из Някак си]
“Миналата година по това време все в краката ми стояха, сега не мога с две ръце да ги вдигна… Как минава времето божкееее!!! Ей така, докато се занимаваш с възглавнички, чадъри, дюшеци, животецът търкул, търкул.”
[из Данчо, Мартин и майка им]
“Влюбените двойки обикновено правят едно и също – целуват се, хранят се заедно, ходят на кино, разхождат се из закътани места, за да се поразсъблекат, хилят се за щяло и не щяло, държат се за ръце понякога без особено да им се иска, изхабяват огромни количества козметика, лъжат, спят заедно, но не им се спи, ревнуват се, подаряват си цветя, малки спомени, кълнат се един на друг за всякакви глупости, не се изморяват да повтарят едни и същи реплики безброй пъти, скарват се за нещо незначително, плачат и се разделят сред дълги угнетителни паузи, на чиято драматичност би завидял всеки голям романист.”
[из Верандата с плетените столове]
“Ще те любя, докато стана инвалид, и тогава ще продължавам в ума си да те обладавям, докато всяка въздишка стане оргазъм. Докато не изпразня всичко и остане купчина кокали и зъби.”
[из Почивен ден]
“…Да вземем например обстоятелството, което ни дава тази баклава… Тя не е просто, за да я натъпчем в стомаха си… Стефка е замислила баклавата предварително… Родило се е чувство на грижа и любов. Ръцете са чупили орехи, чистили са ги, стъргали са ги. Тестените кори, масълцето, сиропа… Стефка е открила смисъла на своя живот в тази великолепно изящна баклава. Смисълът на Стефкините дихания и вълнения се е свел до нещо конкретно и видимо. Превъзходната, приказна баклава. И какво повече може да иска Стефка от тоя живот? Нищо. Ще разреже на парчета, ще сложи в чинийки и това е… Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?”
[из Почивен ден]
“Давах най-големите дълбочини от себе си, само и само да спечеля нечие сърце, но не знам защо в любовта си не намерих ответност, нито разбиране, а само една тежест тук в раменете, често бивах заливан и с подигравки. Реших, че моят проблем до голяма степен е регионален, взимайки под внимание еснавщината, липсата на морал, духовност и много други добродетели. По тази причина съм тук, насред улицата… Ще оставя всичко зад гърба си и ще тръгна по широкия свят да си търся късмета… Може би и да ми провърви…Човек не знае… Има толкова градове на тази земя. Все в някой ще намеря ответност. Има толкова пътища, все някой ще ме заведе, където е писано.”
[из Рамзес I]
Прочетете още… избрани цитати от Милан Кундера
“Любовта превръща човека в безмоторен самолет, който се рее далеч от всичко, устремява се, издига се в прегръдките на невидими въздушни течения. И така – до безкрай… А защо не и да навлезеш в космоса редом с безтегловността. Може би влюбеният човек чува онзи, Вечния звук на планетите… Меридиан, за който ти говореше. Спиш ли? Спи, любов моя!”
[из Най-важните неща]
“Така се получи в моя жизнен път, че към залеза на земното съществуване ме споходиха всички блага, които на младини само бленувах, но свикнах с липсата им! Как така се получи тази метаморфоза – в предполагаемия разцвет на силите да имам вид на изтискан от времето неугледен, а сега, в спокойните години на увехналата плът, да се разхождам под небето в чисто и спретнато състояние, по-хубав и впечатлителен на фона на всичките ми връстници. Ето така се получи. Неочаквано, разбира се, защото което е очаквано, то е мимолетно и по-малко радостно за духа на човека.”
[из Oфициално облекло]
[…] към слънцето, да се влеем в духовния път (мисли на Камен Донев) и възвърнем величието си, което е отвъд материалното, […]