Как новите думи навлизат в езика ни

Десетки нови думи и съчетания са навлезли в езика ни през изминалата 2017 г., обяснява проф. Сия Колковска от Института за български език при БАН

новите думи в езика ни
Ето какъв е пътят на новите думи към официалния речник на българския език

Десетки нови думи и съчетания са навлезли в езика ни през изминалата 2017 г. Трудно е обаче да се посочи точният брой на новите думи. Това отнема много време и ресурси, а няма достатъчно специалисти, които да се занимават само с тази материя, обяснява пред Lifebites.bg проф. Сия Колковска от Института за български език при БАН.

Проф. Сия Колковска
Проф. Сия Колковска от Института за български език при БАН

Тя е един от авторите на Речниците на новите думи в българския език. Досега са издадени два – през 2001 г. и през 2010 г. (съдържа 4 300 нови думи, 700 нови значения, 750 съчетания). В момента езиковедите работят по издаването на трети речник, който трябва да бъде готов до две години.


КАК СЕ РАЖДАТ И ЛЕГИТИМИРАТ НОВИТЕ ДУМИ


Новите думи и изрази се раждат в процеса на комуникация. А за да се “легитимират” и да влязат в речник, е необходимо да имат определена честота на употреба. Едно от новите съчетания в езика ни от миналата година например е фалшиви новини – fake news. Изразът е определен за дума на 2017 г. от британските речници Колинс. Словосъчетанието придобива голяма популярност, след като е използвано от Доналд Тръмп. Употребата му в английския език е скочила с 365% през изминалата година, изчисляват езиковедите.

27399899_10213621650188464_173673324_n
Едно от новите съчетания в езика ни от миналата година например е фалшиви новини – fake news.

Интересна подробност е, че в България този израз е използван още през 1971 г. от Богомил Райнов в романа му Голямата скука. Започва да се употребява по-често през 2009 г., но едва сега

добива публичност

и вече има основание да се включи в следващия български речник на новите думи. В изданието вероятно ще влезе и думата фалшивка – съкратен вариант на понятието за лъжлива и подвеждаща информация.

Постистина също е сред новите български думи. Тя е заемка от английски, като съответната английска дума е обявена за дума на 2016 г. от Оксфордските речници. Терминът post-truth обозначава минималното значение на обективните факти при формиране на общественото мнение за сметка на налагането на лични възгледи. Думата на 2017 г. младотресениеyouthquake обаче все още не се използва активно в България. Тя означава “значителна културна или социална промяна, произхождаща от действията или влиянието на младите хора”.

Как става подборът на новите думи, които влизат официално в речника ни?

Медиите, авторите на художествена и преводна литература и на научни текстове са основните посредници, чрез които новите думи достигат до нас и навлизат в езика ни. С помощта на специален софтуер екип от езиковеди на БАН извлича потенциални нови думи от печатни и електронни издания и от художествена литература. Новите думи може да възникнат като заемки от чужд език или на домашна почва. В общия случай създателят на новата дума е анонимен. Рядко може да се посочи конкретен автор на нова дума или претендент за ново съчетание (като добилото популярност  “ваканцувам”, използвано от депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов, например).


НОВИ ДУМИ ОТ СФЕРАТА НА ТЕХНОЛОГИИТЕ – ФАБИНГ, НОМОФОБИЯ, КЛИКТИВИЗЪМ


Голяма част от новите думи, които се появяват в езика ни, са посветени на дигиталния ни живот. И това е естествено предвид бързото напредване на технологиите и все по-голямата ни обвързаност с тях.

Една от претендентките за включване в новия речник е думата фабинг или фъбингphubbing. Тя е създадена още през 2012 г., но засега не е много популярна у нас и не се знае дали ще се утвърди. Образувана е от английските думи – phone (телефон) и snub, snubbing (пренебрегвам). Phubbing буквално означава да пренебрегваш останалите заради смартфона си. Това е

27583086_10213621742950783_2073872096_n
Думата phubbing буквално означава да пренебрегваш останалите заради смартфона си.

“нелогичният акт на поглъщане на вниманието на някого, намиращ се в социална среда, когато той погледне в смартфона си, вместо да обърне внимание на околните”

Досадниците, които ровят в мрежата, докато разговаряте с тях, са наричани фабъри.

Друга дума, свързана с обсебващото присъствие на технологиите в живота ни, е номофобия“no-mobile-phone phobia” и означава страх да не останем без мобилен телефон. Човекът, изпаднал в паника в такава ситуация, съответно се нарича номофоб. Думата е използвана за първи път през 2008 г., но добива популярност едва през 2017 г.


Направете бърз тест и установете дали страдате от номофобия ТУК


Кликтивизъм е когато подкрепяш определена кауза с кликване като споделяне и харесване на съдържание в интернет. Много по-лековата форма на истинската съпричастност и оказване на реална помощ. Обозначава илюзията, в която живеем, мислейки, че като сме споделили съобщение за помощ в социалните мрежи, вече сме извършили добро дело. Това обаче служи по-скоро за успокояване на собствената ни съвест, помага ни да се чувстваме полезни и значими, но не допринася с нищо за обществото извън мрежата или офлайн (още една нова дума).

27292626_10213563829702988_748419170_n

Други нови думи, свързани с технологиите, са киберхондрик – човек, който сам си поставя диагноза по информация, прочетена в интернет; социалка – социална мрежа;

ютюбър и ютюбърка

– названия на ползващите социалната платформа Ютюб, облачни услуги. Релфи е селфи с любим човек, а на българска почва е възникнал новият глагол – селфя се. Нова е и думата самоснимка вместо селфи. Тези думи изглеждат безброй, а някои така са навлезли в езика ни, че едва ли ги възприемаме като нови: ежедневно туитваме, лайкваме, хейтваме, френдваме и ънфрендваме.

Проф. Сия Колковска споделя, че нейното лично любимо ново съчетание е дигитален номад, тъй като в него по оригинален начин съжителстват две контрастни идеи – за древния и за съвременния начин на живот.


ПОЛОВА ОРИЕНТАЦИЯ


Сред новите думи и съчетания са трети пол и третополов, култура на мълчанието (модел на поведение, при който не се говори за преживяно сексуално насилие – бел.а), метросексуаленлъмбърсексуален, флуиден (човек, при който половата идентичност се променя).

смути
Смути е сред новите думи в езика ни. Снимка: Foter.com

ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ


Друга област, от която се раждат много нови думи, е съвременното разбиране за здравословен начин на живот. Тук са включени наименованията на различните видове вегетарианци като флекситарианец. Това е “гъвкав вегетарианец”, който яде и месо в определени случаи. Песцетарианецът си позволява да яде риба и морски дарове, а лактовегетарианецът не яде месо, но си хапва яйца и млeчни продукти.

Други подобни думи

са смути (плодови или зеленчукови шейкове от пресни плодове, зеленчуци или ядки) и бигорексик (човек, който стига до крайност в желанието си да трупа мускули).

Новите думи, които са възникнали на местна почва, не са за пренебрегване. Но като че ли сме склонни да използваме все повече заемки. Опитайте да кажете на дядо си:

“Ще ме джойнеш ли, колнах един френд, че букнах ивент, а после сме на флашмоб.”

Според проф. Колковска навлизането на заемки е неизбежно, но е добре да използваме български еквиваленти, когато е възможно. Защо да кажем “предаваме лайв”, когато можем да го заменим с “предаваме на живо” или да използваме фейк вместо българското съответствие фалшив?


Прочетете още… едно мнение за използването на чужди думи в българския език – това на проф. Владко Мурдаров 


А ако писането е и ваша страст, ще се радваме да ви видим и в групата ни във Фейсбук – Да пишем правилно на български език

2 КОМЕНТАРА

  1. Чудесна, добре написана и наситена статия.
    Поводът за нея, за съжаление, не е особено приятен, но такова е нашето ежедневие и хората в него.
    Затова пък се забавлявах при мисълта, че един ден тези нови думи, колкото и да са необичайни и дори нелепи понякога, са и ще бъдат много добре обяснени етимологически. Днес, за разлика от древните времена, имаме достатъчно информационна среда, в която да се запазят причините и изходните понятия за формирането на новите думи. Освен ако един ден, след 300-500 години, не се окаже, че отново няма да съществува информация как и защо са се формирали “тези странни думи от зората на далечния 21 век”.

Отговор