Кюрдка, бежанка, Хели Лав: В света няма страх

Хели Лав
По време на снимките на видеоклипа към песента Революция.

Ако онези дойдат да избиват семейството ви, ако срещу децата ви има насочен автомат какво ще направите?

Трудно е да повярвам, че красивата, млада жена, която ми говори от монитора, е минала през всички тези изпитания за крехките си 26 години. Но Хелън Абдула, станала известна пред света като Хели Лав, е видяла не просто и лошо, и хубаво в този живот. Тя е видяла хубаво и много, много лошо – и в родния си Кюрдистан, и в Европа, където е отраснала.

Тя е кюрдка

Родена в Иран, недалеч от границите на страната с Турция и Ирак. За мнозина е кюрдската Шакира, за други – лъвското момиче. Изправя се директно срещу Ислямска държава (ДАЕШ). Облича военна униформа, взима оръжие в ръце и записва Revolution (Революция), в чийто видеоклипа заснема истински бойци от Пешмерга, а обикновените хора, са реални жертви на ДАЕШ в живота.

Свързах се с нея няколко дни след като Lifebites.bg публикува текста Нежният враг на Ислямска държава. С Хели говорим за войната, жертвите ѝ, оръжията и цветята, бежанците, ислямистите, Европа, детството, супергероите, от които всеки има нужда…

(Първа част на разговора прочетете в текста за Кюрдската Шакира: Проблемът с бежанците ще остане)

кюрдка Хели Лав
Хели Лав – кюрдка, бежанка, звезда, воин.

ЛИЧНО И СПОДЕЛЕНО

Да поговорим за самата теб. Ти си певица, танцьорка. Какво още?

Хуманитарен работник. Работила съм по проекти на ООН. Доставихме стотици тонове храна, медикаменти, играчки, завивки и т.н. Това беше след първата атака на Ислямска държава срещу Кобани. Доставихме още храни и медикаменти на пешмергите. Също така оборудвахме всички лагери със сирийски бежанци в Кюрдистан с общо 125 000 соларни системи. За да има светлина и електричество в палатките. Работила съм още за подпомагане на деца сираци.

кюрдка Хели Лав
Хели обича животните.

И освен всичко – боря се за правата на животните. Толкова обичам животните, а сега с тази война никой не мисли за тях. Така например по моя инициатива беше затворен вторият най-лош зоопарк в света. Тук в Ербил, преди две години. Отидох там, за да търся лъв за видеоклипа на Risk It All и какво видях? Лъвовете бяха в толкова малки клетки. Те опитваха да се самоубият, буквално. Постоянно се блъскаха в решетките и стените.

Животните бяха изгубили нормалните си инстинкти

кюрдка Хели Лав
Освен за мир в родината си и по целия свят, певицата се бори и за правата на животните.

Дори не знаеха как да се хранят – ядаха чипс, пуканки, каквото им подхвърлят. Това дълбоко ме разстрои. Така, че събрах спонсори и доброволци, построихме нов зоопарк и преместихме животните там. Сега те имат много по-добра среда. Но с това проблемът не е решен. Има толкова много бездомни животни, толкова незаконна търговия с редки видове. Изобщо, тук е страхотен хаос, но не трябва да изоставяме животните заради него.

Ако се абстрахираш от артиста в теб и от факта, че музиката и външността ти са толкова атрактивни, каква си в живота – шумна и темпераментна или по финландски тиха?

Ооо, много съм шумна (смях). Южно момиче съм. Но съм поела и малко от финския темперамент. Уважавам много тишината, има нещичко тихо в мен. Не бих притеснила никого съзнателно, уважавам личното пространство.

кюрдка Хели Лав
Хели Лав се опитва да помага на хора, но и на животни.
Посещаваш ли Финландия от време на време? И кое е нещото, което харесваш най-много в тази страна?

Да, разбира се, че се връщам там. Макар и не толкова често, колкото бих искала. Това, което най-много обичам във Финландия, е природата. Толкова е прекрасно и чисто. В Близкия изток е горещо и прашно, а като отида там започвам да дишам. Много обичам и самите финландци. Те са изключително уважителни хора. И много искрени. Винаги говорят истината, не се крият, много добри хора са.

Дължа им живота си, защото ни приютиха и дадоха на семейството ми шанс за нов живот. Но също така трябва да отбележа, че

детството ми беше белязано от расизма

Ние бяхме първите кюрдски емигранти там. В училище бях буквално малтретирана – както психически, така и физически. Още имам белег на челото от това време. В моето училище само три деца бяхме чужденци. А в моя клас само аз имах черна коса и тъмни очи. И затова ме тормозеха. Наложи се да сменям класове, дори училището. Нямах никакъв шанс да се концентрирам върху учението. Бях страшно самотна. Бях проблем за тях. Не самата аз, а това, което се случваше около мен.

Това безспорно ми повлия. Но ги разбирам. На местните хора също не им е било лесно. В същото време, по-малката ми сестра изобщо не се е сблъсквала с такива проблеми. За кратко време хората в нашия град се научиха да ни приемат. Но аз, нали съм първата, трябваше да преживея всичко това.

Хели Лав
Хели Лав с кюрдското знаме.
Въпреки че си расла във Финландия, ти очевидно си научена да обичаш Кюрдистан. За това говори фактът, че се връщаш там. Какво знаеше за Кюрдистан като дете?

Винаги съм чувствала и знаела, че не съм си удома. Че някъде там имам дом и родина. Може би нямаше да се чувствам така, ако не ме тормозеха. Постоянно ми повтаряха, че мястото ми не е там (във Финландия) и да си отивам. Винаги съм знаела, дори като съвсем малка, че сме избягали от войната. Както казах,

майка ми е била пешмерга и имаме много нейни снимки с униформа и в битка

Аз постоянно разнасях със себе си една нейна снимка, на която в едната си ръка държи автомат, а в другата цвете. Тя е хубава, с дълга коса, толкова ми е любима тази снимка. Това беше моят супергерой. Другите деца имаха нужда от идоли като Супермен или Спайдърмен или Батман. Но аз имах истински, жив и толкова любим герой. И мама винаги ми казваше, че някой ден ще се върнем удома.

Хели Лав
Хели Лав в Кюрдистан.
Кога посети Кюрдистан за първи път?

Бях едва 3-годишна.

Толкова скоро? (известно е, че майката на Хели бяга с нея буквално на следващия ден след раждането ѝ)

Да, толкова скоро. На мама много ѝ липсваше семейството ѝ. А и ние бяхме сами – никой не дойде при нас във Финландия. Така, че едва три години, след като бяхме избягали, ние се върнахме.

И хареса ли ти?

Хммм. Хубав въпрос. Не говоря много за това, но … макар да бях само на 3, имам реален спомен от това посещение. Той е много травматичен. Не съм сигурна дали изобщо мога да го разкажа, тъй като е твърде болезнено. Става дума за войната отново. За турски войници и какво правеха с кюрдите… (пауза)

Като цяло спомените ми от Кюрдистан са много хубави. Помня онези хубави селца, звездите в небето – обичахме да лежим по покривите, дори спяхме там. Толкова беше красиво! Но… онзи спомен. Постоянно се връщаше в сънищата ми и ме измъчваше. Мислех, че е само кошмарен сън, който ме преследва. Когато бях на 15 един ден просто споделих с майка си. Казах й какво сънувам, че много ме тормози и че не разбирам защо постоянно се повтаря. Тогава тя се разплака и каза –

Как е възможно да помниш? Аз закрих очите ти?…

Не можех да повярвам, че това е нещо, на което съм станала реален свидетел. Не било сън. Тежко е…

Хели Лав
Хели Лав.
Къде е домът ти сега?

У дома съм в Лос Анджелис, в Ербил, във Финландия. Пътувам много. От малка не се спирам. Домът ми е там, където съм в момента.

Имаш ли приятел?

Не, за съжаление.

Не вярвам. Това не мога да повярвам.

Не мисля, че някой би поел такъв риск.

кюрдка Хели Лав
Хели с кюрдските воини Пешмерга.
Имаш ли си любима мисъл?

Имам нещо татуирано на рамото. То е простичко. На кюрдски означава „БЕЗ СТРАХ“. Вярвам, че в света няма страх. Това е нещо, което ние създаваме, в собствените си умове. И ако не се страхуваме, тогава наистина можем да достигнем звездите. Няма невъзможни неща!

Много ти благодаря за този откровен разговор, Хели!

Аз благодаря, защото чрез вас посланието ми може да достигне до много хора! Признателна съм!


Вижте още: Юсра Мардини: Бежанката, която смая света

СПОДЕЛИ
Предишна статияКюрдската Шакира: Проблемът с бежанците ще остане
Следваща статияКучешки номера във военни времена
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор