Кюрдската Шакира: Проблемът с бежанците ще остане

"След един от клиповете ми някои членове на семейство ми изпратиха смъртни заплахи", казва кюрдската Шакира.

кюрдската Шакира
Кюрдската Шакира Хели Лав с флага на Кюрдистан.

Ако онези дойдат да избиват семейството ви, ако срещу децата ви има насочен автомат какво ще направите?

Тези думи засядат в гърлото ми. Погледът в тези красиви очи, толкова дързък и решителен… такъв поглед имат само хора, преживели много. Сблъскали се със страха, с мрака, с болката и със смъртта.

Трудно е да повярвам, че красивата млада жена, която ми говори от монитора, е минала през всички тези изпитания за крехките си 26 години. Но Хелън Абдула, станала известна пред света като Хели Лав, е видяла не просто и лошо, и хубаво в този живот. Тя е видяла хубаво и много, много лошо – и в родния си Кюрдистан, и в Европа, където е отраснала.

Тя е кюрдско момиче, родено в Иран, недалеч от границите на страната с Турция и Ирак.

За мнозина е кюрдската Шакира, за други – лъвското момиче

Изправя се директно срещу Ислямска държава (ДАЕШ). Облича военна униформа, взима оръжие в ръце и записва Revolution (Революция), в чийто видеоклип заснема истински бойци от Пешмерга, а обикновените хора, са реални жертви на ДАЕШ в живота.

Свързах се с нея няколко дни след като Lifebites.bg публикува текста Нежният враг на Ислямска държава. С Хели Лав говорим за войната, жертвите ѝ, оръжията и цветята, бежанците, ислямистите, Европа, детството, супергероите, от които всеки има нужда…

Хели Лав
Хели Лав

ЗА ВОЙНАТА С ИСЛЯМИСТИТЕ

Какво правиш в Ербил в момента?

Какво ли не. Постоянно давам интервюта. Популяризирам посланието на моята Революция (песента Revolution, с която Хели Лав доби световна популярност), която се превърна в голям успех и това много ме радва. Освен това съм се посветила на хуманитарна работа. Работя по няколко проекта за сирийски бежански лагери. Имам и личен проект за подпомагане на момичета, които са били отвлечени от Ислямска държава, но впоследствие са успели да се измъкнат.

кюрдската Шакира
Освен с музика, Хели Лав се занимава и с хуманитарна дейност.

Между другото, техните истории са направо невероятни. Всичко, което им се е случило там, начинът, по който са се отнасяли с тях, а после изумителното бягство. За съжаление това са неща, които нанасят огромни травми и за момента те не искат да говорят с никого на тази тема. Доверили са ми се, но се надявам да разкажат някой ден и на света. Защото преживяното от тях непременно трябва да се научи!

Като стана дума за Ислямска държава. Не са ли твърде близо до мястото, където се намираш в момента?

Да, близичко са. Само на около 2 часа път оттук.

Тези хора са обявили награда за главата ти.

Да.

Кюрдската Шакира
Хели Лав иска да популяризира битката на сънародниците си.
И предполагам те издирват?

Да.

Не се ли страхуваш?

НЕ! (твърдо, ясно, отчетливо, последвано от кратка пауза). Не се страхувам, защото знаейки какво правя, аз го очаквах. Пък и да ти кажа, ако видиш това, което аз съм видяла, няма да ти остане никакъв страх. Ако видиш какво правят с невинни хора – деца, млади момичета, които биват изнасилвани, убивани. Жени, бременни жени. Възрастни хора, които са изтезавани, избивани, обезглавявани… няма да се замислиш повече да те е страх. Целият страх се трансформира в един мощен импулс за борба срещу тази несправедливост. Точно така се чувствам аз. Иска ми се да спра всичко това.

Не ме е страх от Ислямска държава!

И освен това – чувствам се привилегирована от факта, че съм в списъка с най-издирваните им врагове. За мен това значи, че моето послание е също толкова силно, колкото и оръжията им. Те ме виждат като заплаха. Това значи, че ги е страх от мен и това, което правя, а то е толкова важно.

Как получаваш смъртните заплахи?

Повечето заплахи идват по социалните медии, тъй като очевидно не успяват да ме открият. Обикновено ми изпращат снимки, клипове или монтажи с млади жени и ми казват, че това ме чака и няма да спрат, докато не ме открият.

Хели Лав
Хели подарява цветя на жени-пешмерги.
Казваш, че си видяла страшни неща. Как се справяш с това? Как оцеляваш?

Ние кюрдите имаме трудна, кървава, нещастна история.

Ние се борим постоянно

Много пъти съм казвала, че аз като артист нямам друго оръжие, освен песните, музиката ми. И ще го използвам. Това, в което ДАЕШ са много добри, е всяването на страх чрез социалните мрежи. И си помислих, че аз трябва да направя същото, но с обратен знак – да разпратя кураж и сила на хората.

Аз произлизам от семейство на пешмерги (военните формирования на кюрдите). Майка ми е била пешмерга преди да се омъжи за баща ми. Дядо ми също беше много известен пешмерг. Така, че това е в кръвта ми.

Аз съм родена с идеята за борба срещу злото, за борба за мир и свобода.

А защо реши да заснемеш клипа на Revolution директно на фронтовата линия, а не някъде, където би било по-спокойно. В някое студио или поне в по-отдалечена местност?

Знаеш ли, постоянно ми задават този въпрос. Аз живея в Лос Анджелис, така че мога да си осигуря студио за заснемането на страхотен видеоклип. Но не го направих, защото вътрешното ми чувство бе, че няма да е честно и правилно. Исках да покажа истината – местата, които Ислямска държава атакуват. Заснехме всичко в Хазар, много близо до Мосул. Само на 2,5 км от тях. Хазар е изоставен.

Там преди е имало живот. За клипа дойдоха истински жертви на ДАЕШ от бежанските лагери. Конкретно тези хора са избягали от Кобани и Синджар, сред тях има язиди (малцинство, безмилостно избивано от ислямистите). Те самите искаха да са част от моя проект, тъй като казваха, че може би това е единственият начин светът да чуе историята им, да разбере за тяхната болка. Важно беше да използваме правилните хора. А и всичко останало, което виждате – оръжията, танковете, пешмергите – всичко е реално. Много от заснетите воини все още се борят там.

И за голямо съжаление, някои от тях загинаха.

Каква е връзката между мира и оръжията? Защото очевидно твоето послание е за мир, но в същото време държиш оръжие в ръка.

Изключително съм ти благодарна за този въпрос! За много хора това сигурно е объркващо. Отговорът е прост. Ако дойдеш тук и видиш какво правят тези от ИДИЛ, ще разбереш, че просто няма друг начин да се бориш срещу най-опасната терористична групировка в историята. Не можеш да отидеш при тях, да им подариш цветя и да им кажеш – „Моля, не ни избивайте, ние искаме мир“. Няма как.

Единственият начин да оцелееш, е да се бориш срещу тях – „на висока предавка“, с всички сили. Ето още една причина да искам да покажа нещата такива, каквито са. И между другото, твърде много хора нямат никаква представа какви са пешмергите. Пешмергите са нормални хора. Не са професионални войници. Това са обикновени хора, които продават в магазини, готвят в ресторанти и се трудят като всички за изхранване на семействата им.

Това са бащи, братя, за жените да не говорим.

И когато онези хора ги нападнат, те просто взимат каквото имат и излизат да се бранят срещу тази страшна сила ДАЕШ, която е оборудвана с модерни оръжия и има много повече мощ. Това е. Това е историята на Кюрдистан. И не съм съгласна с хората, които ми казват, че борейки се за мир нямам право да искам оръжия за пешмергите. Добре, как да оцелеят? Ако онези дойдат да избиват семейството ви, ако срещу децата ви има насочен автомат какво ще направите? А ако до вас има оръжие, с което да защитите близките си, нима няма да го използвате? Разбира се, че ще го вземете. Така, че това е истината. Тя трябва да се каже.

Хели Лав
В тази война без оръжия няма да стане.
Защо според теб срещу ДАЕШ не се използва „високата предавка“? Сякаш пешмергите са единствените, които противостоят с всички сили?

Не знам. ДАЕШ са заплаха за целия свят и моето послание към света е, че заплахата не е само срещу кюрдите и Кюрдистан. За нас е чест да защитаваме целия свят от най-опасната терористична групировка. Сложно е. Знаете, че сега Европа е притисната от бежанската криза. Иска ми се някой да ни беше чул през последните три години, когато крещяхме и молехме за помощ за бежанците, защото само в Кюрдистан те са 1,8 милиона. Ако бяхме чути навреме, може би сега тези хора нямаше да бягат към Европа.

Никой не напуска дома и страната си просто така

Аз също съм бежанка. Наложи се да бягаме, когато животът ни бе в опасност. А не искахме да напускаме родината си. Родителите ми са били много щастливи в Кюрдистан. Това, което никой не разбира е, че дори Европа да даде на всеки един бежанец дом и бъдеще, това няма да реши проблема. Броят на бежанците ще се увеличава, ще се удвоява най-малкото, защото проблемът е тук.

Ислямска държава трябва да бъдат спряни. Те трябва да бъдат разбити, за да не се налага хората да бягат. Може би Западът не смята това за свой проблем и отговорност, но сега с бежанците започват да разбират, че все пак ги засяга. В крайна сметка това е проблем за всички нас.

Надявам се да реагират, но знам, че е много сложно.

Хели
Хели в Ирак.
Какво според теб кара много момичета, живеещи на Запад, да се присъединят към тази групировка?

Трудно е да се каже. Аз също съм живяла в Европа. Мисля, че всичко опира до семейството, до обществото, до държавната политика спрямо младежта. Мисля, че ако живееш в спокойна среда и изведнъж решиш да се присъединиш към една толкова опасна групировка, значи нещо не е наред с теб. Но това пак опира до това кой си. Може би тези момичета се чувстват изгубени. Може би не са обичани.

В същото време обаче целият свят говори за теб в момента. И не е изключено много момичета да искат да бъдат като теб. Ти имаш ли такава информация?

О, смирено благодаря за това. Получавам много съобщения от млади момичета, които казват, че искат да са смели като мен. Знам, че много от тях си боядисват косите в огненочервено и се стараят да се обличат като мен. Разбира се, поласкана съм, изумително е. Но по-важното е, че явно не съм съвсем сама в тази борба.

В крайна сметка обединението е това, което може да ни спаси.

кюрдската Шакира
Кюрдската Шакира.
Да поговорим сега за Risk It All. Голям успех, мигновен при това. Очакваше ли го?

В този клип танцувам с много къса поличка, млада жена съм и на всичкото отгоре пея за свобода за всички. Това, което очаквах и знаех е, че широката общественост тук (в Кюрдистан) и много радикални ислямисти няма да приемат това, което правя. Но определено не очаквах да получа толкова много любов и подкрепа.

Бях направо шокирана от положителните реакции. И ако трябва да съм честна – благодарение на тях оцелях. Защото ако го бях направила преди 5 или 10 години, просто щяха да ме убият с камъни. Радикалните ислямистки групировки са толкова влиятелни, властни и силни. Те нямаше да ме оставят жива. Но аз съм жива заради хората, които искат промяна, свобода и силни жени.

А как реагира семейството ти?

След Risk It All някои членове на моето семейство, които живеят тук, ми обърнаха гръб

И ми изпратиха смъртни заплахи. Казаха открито на всички, че ако не успеят лично да ме убият, тогава са готови да платят на всеки, който може да ме заведе жива при тях, за да ме унищожат със собствените си ръце. Това определено е доста болезнено и … тъжно. Та тези хора са ми роднини, моята кръв.

Но явно трябва да жертвам нещо за посланието си, за да може то да достигне до външния свят. В крайна сметка, ако някой ден нещо се случи с мен… за мен ще бъде чест. Посланието ми е по-важно и така със сигурност то ще достигне до хората, а може и да промени нещо. Така, че ще бъде истинска привилегия.

Не знаех това. Направо съм шокирана.

Ами аз май почти не се е случвало да говоря за това.

кюрдската Шакира
От снимките на клипа Революция.
Надявам се да не те засегна със следващия си въпрос, но каква е твоята религия?

За две неща отказвам да говоря – религията и семейството ми. Онова семейство, което ме подкрепя и обича – искам да съм сигурна, че са в безопасност.

А за религията не искам да говоря, тъй като всички войни днес са на религиозна основа

А в крайна сметка всеки човек има дълбоко лична връзка със своя Бог, затова не е нужно другите да знаят каква е религията му. Но съм набожна. И съм религиозна. Моля се. Уважавам всички култури. Отгледана съм в Европа, в християнска страна. Като дете, занимаващо се с пеене, съм пяла и танцувала в църкви, дори съм пяла в църковен хор. Когато пораснах пък изучавах исляма. Запозната съм добре с тези религии и дълбоко ги ценя. И не само тях. Вярвам, че всички сме Божии чада.


Вижте продължението на разговора в текста Хели Лав: Вярвам, че в света няма страх. В него четете за детството на Хели Лав, за расизма, за белега, който още носи на лицето си, за усещането да си единственото дете с черна коса и очи в класа си и последиците от това, за първите ѝ болезнени спомени от Кюрдистан, където се завръща едва 3-годишна…

СПОДЕЛИ
Предишна статияМъже в нощта – най-често срещаните типове
Следваща статияКюрдка, бежанка, Хели Лав: В света няма страх
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор