Време за поезия

Сонет 18 Уилям Шекспир   Не зная с летен ден да те сравня ли? По-свеж и по-красив си ти. На май цветята късат бури развилняли и лятото ни има своя край. Небесното око ни ту слепи, ту...

Има време да тръгнем... Маргарита Петкова *       Има време да тръгнем. Има - още е лято. Още дните са дълги, а пък нощите - кратки. Още пъстра е гарата и луната е кръгла. Още пясъкът пари мойте...

Самотният човек Борис Христов * Той има белег на челото си и сяда винаги на края. Дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла, остане...

За хвърчащите хора от Валери Петров Те не идат от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук. и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията...

Париж през нощта Жак Превер Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората – за да погледна очите ти. Третата – за да погледна...

Песен за човека Никола Вапцаров Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете — тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. — Почакайте — казвам,...

Нарциси на Уилям Уърдсуърт Всеки път когато видя тези прекрасни жълти пролетни цветя в съзнанието ми мелодично се прокрадват прекрасните му строфи. Нарциси Самотен като облак пак аз реех се из небесата, когато зърнах...

Лека нощ  от Пърси Шели   Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти...

Колко си хубава! от Христо Фотев Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Не се...

Обичах Ви от Александър С. Пушкин   Обичах Ви: и обичта ми може в душата моя още да живей; но нека тя повече не Ви тревожи, аз не желая с нищо да Ви натъжа. Обичах Ви безмълвно,...

Сонет XX: Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове  Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове Да напиша например "Ивиците от сини, далечни звезди са обсипали нощта" Нощният вятър пронизва небето...

Всичко бих дала за един дядо, всичко. Твоята пролет, дядо... е пролетта в която те оставих, уж за малко. С хапчетата преброени, както дните ти, тогава не знаех. И с детски нетрезва глава...

ВРЕМЕ ЗА ПОЕЗИЯ... Онова време, когато На тате косите са били все още черни А мама е ловила пеперуди За да ги пуска И е тичала към небето Не е стигала А после е редила ябълкови...