Време за поезия

ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ Христо Фотев Позволи ми да мисля за тебе. Да си спомня за тебе. Отново да се влюбя във тебе. Бъди ми и жена, и сестра. Аз не мога. И не зная...

ПРОЩАЛНО На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака...

Със сигурност знаете негови стихове, но е възможно да не ги свързвате веднага с името на Чичо Стоян. А той определено е сред най-значимите поети в българската детска литература. Чичо...

ХАДЖИ ДИМИТЪР Христо Ботев Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна...

РОДЕНАТА НА ПРАГА Станка Пенчева Каквото и да ме правите, накъдето и да ме теглите – все такъв ще ми е нрава. На одъра мама ме е родила, но аз мисля, че е...

МОЛИТВА Атанас Далчев Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, господи, преди да съм живял! Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота: да...

НЕТРАЙНОСТТА Пърси Биш Шели Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната Блести и тръпне той във своя късен бяг! Но не минава миг и кратката позлата изчезва, и нощта обвива го във мрак! Не...

Град в безсъница Федерико Гарсия Лорка Никой няма да заспи под това небе. Никой. Никой. Никой няма да заспи. Децата на луната бдят и обикалят своите колиби. Ще дойдат живи игуани да ухапят хората,...

В механата Христо Ботев Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава! Да забравя край свой роден, бащина си мила стряха и тез, що в мен...

Страшен дъжд ще падне БОБ ДИЛЪН Кажи, къде беше, момче синеоко, кажи, къде беше, сине любим? Бях, майко, край пет планини, в дим обвити, вървях и се влачих по пътища криви, шест тъжни гори прекосих мълчаливо, до седем...

Само двама Димитър Воев * С тебе май сме само двама, малко, но не съвсем. Продължаваме играта - аз със теб и ти със мен. Даже никой да не чува наште песни засега, корабът ще си пътува във...

СБОГУВАНЕ С МОРЕТО Валери Петров Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. То се сбира,...

ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК Иван Вазов (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти...

ЗА ЩАСТИЕТО Валери Петров И както тече си на човека живота между три неприятности и два анекдота, изведнъж като някаква тържествуваща нота, като гръм от небето, като експлозив, от който светът става свеж и красив – Щастие! Щастие! И...

МЪЛЧАНИЕ Радой Ралин Ти, момиче, стоиш до прозореца в третокласното старо купе. Никой нищо край теб не говори. Свири влакът със звук притъпен. Равнината отвънка приижда безнадеждно обхваната в лед. Ти всред нея отчетливо виждаш силуета на своя...

Вечерна хармония от Шарл Бодлер * Настава онзи миг, когато вятър свеж като кадилници цветята полюлява и в здрача мириси и звуци разпилява — меланхоличен валс и вял световъртеж. Като кадилници цветята полюлява цигулка стенеща...

Аз искам да те помня все така от Димчо Дебелянов* Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече...

Моята песен от Елисавета Багряна* Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека, която безшумно цепи вълните смолни и сякаш проправя оттук до небето пътека, и сякаш се гони с чайките смели и волни. Когато излезем...

Днес ще ви представим стиховете на Елена Лулева. В ежедневието си 34-годишната софиянка има съвсем различно занимание, а писането на стихове е нейно сравнително ново хоби. Думите помагат на Елена да се...

ОДА ЗА МАЙКАТА Мария Нориега От тялото ми извира животът и гърдите ми правят мляко, сърцето ми е пълно с любов като вселената необятна. Ръцете ми люлеят с вълните на бездънните океани, дъхът ми стопля страните, когато от...