Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Кристиян Андрианов: Едно българче в Цирк дьо Солей
Талантливият Кристиян е само на седем години, когато започва да работи за най-голямата развлекателна и шоубизнес компания в света Цирк дьо Солей. Интересът и...
Как да научим децата си на български в чужбина
Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата...
Българка събира света над бюрото си в Брюксел
Вера Георгиева притежава безценна колекция. Нейното съкровище са картички, които близки и приятели ú изпращат от различни части на света. Заедно с обичта, добрите мисли и...