Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Дан Колов в скандал с уредени схватки
Дан Колов е смятан от мнозина за вероятно най-големия български борец на всички времена. Роден през 1892 г. в севлиевското село Сенник като Дончо...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Как се отглеждат деца в Швейцария
В Децата роби на Швейцария ви разказахме за съдбата на малчуганите, имали лошия късмет да се родят в бедни семейства и превръщани в роби в...
Мария Касимова: Всеки мъж трябва да има в живота си по...
На 15 август отбелязваме Успение Богородично, Голяма Богородица или казано по-просто, имения ден на всички жени, които носят името Мария. Миналата година на тази...