Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Христо Кирилов – Златната китара на Европа
Преди време, когато карах такси в Лас Вегас, имах шанса да возя популярен руски кино режисьор, който се оказа, че познава мой скъп приятел...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Две действителни истории за “работата” в чужбина
Това, което ще прочетете, са две действителни истории. Всъщност, по-скоро художествено разкрасените им версии. Рамката на случките е реална, детайлите са плод на фантазията...
Повод за гордост: Българче смая журито на Гласът на Русия
Русия за първи път вижда такова нещо. И чува. Баща и дъщеря, които участват в "слепите прослушвания" на супер популярното предаване Голос (Гласът на...