Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Как се отглеждат деца в Швейцария
В Децата роби на Швейцария ви разказахме за съдбата на малчуганите, имали лошия късмет да се родят в бедни семейства и превръщани в роби в...
Нужно ли е Кристо да говори български?
Две седмици, милион и половина посетители от всички краища на планетата и водещо място в новините на световните медии... Златистите отблясъци на плаващите кейове...
Розичка: Феята, закриляща всички български деца
Розичка - това е името на една малка вълшебница. Облечена е в сукманче, живее в къщичка, жълта като минзухар, а в градината ѝ растат...
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Езикът при децата, които живеят в чужбина
Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и...