Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Една българка в миланската Ла Скала
Казват, че човек е голям колкото са големи мечтите му. Аз упорито вярвам в това и се възхищавам искрено на всички, които следват желанията...
За интернет и други новости в трафика на хора
Наскоро ви разказахме две действителни истории за част от "работата" в чужбина. Искахме да повдигнем отново темата за едно от най-сериозните престъпления срещу личността. А...
Вижте каква е храната на българите по света за седмица
Питали ли сте се някога каква е храната на българите по света? Как сънародниците ни променят хранителните си навици, какво ново добавят към традиционното...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Удоволствието да ходиш на училище в Испания
Часът е 9 сутринта и в коридорите гърми Viva La Vida на Coldplay. Да живее животът, започва училищният ден в Испания! Още от самото начало ме...