Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Как да научим децата си на български в чужбина
Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата...
Българка покори Америка с ръчно рисувани обувки
Когато срещнеш Виолета Велчева, няма как да не се влюбиш в лъчезарната ú усмивка и поглед пълен с мечти. Зад това слънчево лице се...
Анастас Йованович – българин, прочут в цяла Сърбия
Сърбите и българите, особено тези от Западна България, извървяват общ път на духовното и политическо Възраждане. Затова не е странно, че в младото Сръбско...
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....