Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Как се отглеждат деца в Швейцария
В Децата роби на Швейцария ви разказахме за съдбата на малчуганите, имали лошия късмет да се родят в бедни семейства и превръщани в роби в...
20 разлики между живота в България и Англия
Всички знаем за разликите в традициите и манталитета на отделните нации. Но колкото и да си слушал и чел, нищо не може да се...
Кой остави българските следи на Луната
Да, това не е шега. Има български следи на Луната. Може би не видими или буквални, но със сигурност - реални. Е, българин не...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....