Константин Фичев държал книжарница с кафене в Букурещ

След като се завръща в София, наследникът на Колю Фичето започва работа като оценител в Софийската митница, а по-късно отваря една от най-популярните по онова време сладкарници в столицата ни

Константин Фичев
След като семейство Фичеви се мести от Букурещ в София, наследникът на Колю Фичето работи като оценител в митницата, а по-късно отваря сладкарница "Охрид".

Ако си мислите, че уютните книжарници с кафенета са мода от последните години, каквото беше моето убеждение, историята, която ми разказа нашият колега Константин Фичев, ще ви увери, че това съвсем не е така. Защото още в началото на миналия век дядото на неговия дядо Константин Иванов Фичев, наследник на Уста Колю Фичето, е стопанисвал такава в Букурещ.

Константин Фичев
Константин Иванов Фичев

Как започва всичко?

“След участието на дядото на дядо ми в ученическия легион по време на сръбско-българското мурабе е станало невъзможно за него да остане в Търново, поради някакви недоразумения със Стефан Стамболов. Въпреки близостта на генерал Иван Фичев, който е брат на дядото на дядо ми, със Стамболов, все пак той е предпочел да излезе извън пределите на тогавашна България, но все пак на място с компактно българско население, каквото е и до днес населението около град Тулча в днешна Румъния. Там моят праотец е отседнал на квартира при местен българин, чието име не е стигнало до мен,” разказва нашият колега Константин Фичев.

Историята на неговия пра-прадядо продължава доста романтично. Неговият хазяин имал хубава дъщеря. Ден след ден

младият Константин Фичев и красивата Рада

започнали да прекарват все повече време заедно.

Константин Фичев
Семейството на Константин Фичев

“Нещата се развили по най-естествения начин и двамата се оженили. През 1891 г. им се ражда първородният син Иван Константинов Фичев, който е мой прадядо. След това младото семейство се преместило в Букурещ, където дядото на дядо ми отворил книжарница с кафене, а после се преместили за последен път – този път в София. Тук през 1933 г. се ражда и дядо ми Константин Иванов Фичев. Семейството ни живее в старата семейна къща на улица Султан тепе, непосредствено до улица Оборище и Военната Академия,” завършва историята нашият колега.

За съжаление, той не знае нито

името на кафенето с книжарница в Букурещ

нито къде се е намирало то. Много от сградите в румънската столица, които едно време са обитавани от наши сънародници, днес са в трагично състояние. Тънещи в разруха и забрава. Едно време мястото е привличало много българи, а стените му са били декорирани с красиви картини.

Снимка от времето на участието на Константин Фичев в т. нар. “Ученически легион". Той е завършил Априловската гимназия.
Снимка от времето на участието на Константин Фичев в т. нар. “Ученически легион”. Той е завършил Априловската гимназия.

“Знам, че сградата е била на два етажа. На първия етаж е било кафенето, а на втория етаж се е помещавала книжарницата. Известно ми е и, че в кафенето са преспивали хора, които са бягали по някаква причина от Стамболов. Дядо ми ми е казвал, че в къщата им в София са пазили картина, която едно време е красяла стените на кафенето в Букурещ. На гърба ú са се подписвали различни хора, които са идвали там. Картината е изчезнала по време на интернирането на дядо ми, майка му и дядо му от  София в Троян след 1944 г. Не са успели да я вземат навреме”, разказва Константин Фичев.

Неговият пра-прадядо е имал

силно влечение към историята

затова роднините му предполагат, че и в книжарницата е имало доста книги на тази тематика. “Имаме много стари исторически книги, останали от него”, казва с гордост нашият колега Фичев и продължава историята на своя предтеча. (В галерията по-долу може да разгледате снимки на част от тези редки книги)

След като се завръща в София, той започва работа като старши оценител в Софийската митница. След като се пенсионира отново се захваща с бизнес и открива една от известните по онова време сладкарници в София. Заведението се е намирало на бул. Дондуков 9 и се е наричало Охридъ.

Константин Фичев
На тази Константин Фичев е седнал в средата с колеги от софийската митница.

“На втория етаж на сградата е живяло семейството, което е работило в сладкарницата. Казвали са се Паскови. Особено интересно е и, че Константин Иванов Фичев е дал дом на семейството бежанци от Охрид и те са работили в сладкарницата, която се е казвала по същия начин”

– обяснява нашият колега и допълва: “За съжаление, сградата е разрушена при бомбардировките по време на Втората световна война. Намирала се е точно в най-променената част на София след 9 септември, там, където улица Търговска, която е тръгвала от западния портал на двореца, се е вливала в Дондуков“.

Константин Фичев
На тази снимка Константин Фичев е с бастун в ръце.

Снимки на сладкарница Охридъ и нейни реклами, публикувани в пресата по онова време, може да разгледате в галерията по-долу:

Дядо му пазел спомен как за един негов рожден ден от сладкарницата донесли за съучениците му бонбони от кафяв шоколад във вид на бръмбари с разтворени крила.

“Било е много впечатляващо за малките деца да ядат шоколадови бръмбари”, разсмива се нашият колега Константин Фичев и поглежда снимката по-долу. Направена е през 1935 г. На нея са пра-прадядо му и дядо му. И двамата, разбира се, се казват Константин Иванов Фичев. Точно като него, който продължава да пази и предава историята на рода си.

Семейство Фичеви
Константин Иванов Фичев със сина си Константин Иванов Фичев.

Вижте още… за наследниците на Колю Фичето

Отговор