Свикнали сме да разполагаме с прясна течаща вода 24 часа в денонощието. Малцина изобщо се замислят за ресурсите, от които имаме жизнена нужда. Да си хапваме обилно и дори да изхвърляме част от храната, която ни остава. Да се глезим, да проявяваме капризи…
Ето някои факти, на които се натъкнах, докато разглеждах изложба в Националния музей в столицата на Лихтенщайн Вадуц. Експозицията бе организирана от швейцарската благотворителна организация – Helvetas.
Факти, над които си заслужава да се замисли всеки от нас:
- Всеки осми жител на планетата гладува? Това значи, че над 800 милиона души всяка вечер си лягат гладни. В същото време, установено е, че в богатите страни, като например Швейцария, половината от всяко заколено прасе отива директно на боклука. Това са костите, мазнините, но също така карантията и други части, в които месото не е най-„високо“ качество. Просто в тези страни хората вече са с дотолкова изтънчен вкус, че разпознават дали месото е бонфиле или нещо друго…
[Безумията на днешния свят]
- Установено е също така, че в богатите страни и в частност Швейцария, изискванията за качество на хранителните продукти в търговската мрежа са прекомерно завишени. Като например сроковете за годност на отделните продукти. Т.е. написан е срок на годност доста преди времето, когато в действителност храната ще се развали. Това води до изхвърляне на голямо количество храна, която е напълно годна за употреба. Познато ли ви е? Е, да, в българската реалност се случва и другото – преетикетиране на продуктите след изтичане на първия срок на годност. Не е правилно, но… явно и рискът не е чак толкова голям.
- Във връзка с предното, над една трета от хранителните продукти биват изхвърляни. Средно това са около 290 кг органични отпадъци на човек на година. От тях около 20% са селскостопански продукти – плодове или зеленчуци, които са твърде големи, твърде малки или „безформени“, за да се предлагат на пазара. Други 30% са отпадъци, получени по време на преработката на храните или дефектирали по време на транспортирането им например, както и такива, чийто срок на годност е изтекъл в търговската мрежа. Останалите 50% от отпадъците са онези неща, които всички ние изпращаме в кошчето за боклук при приготвянето на храната удома.
[Земята, която изяждаме]
- При миене на чиниите на едно домакинство на ръка се изразходват средно между 25-30 и 88 л вода. Ако за целта се използва съдомиялна машина, средният разход на вода е между 7 и 25 л в зависимост от това дали машината е нов или по-стар модел.
- За приготвяне на храната за деня на швейцарската домакиня й е нужен около час, на индийката – 4 часа, а на жителите на страни като Хондурас или Етиопия – цели 5 часа. Защо разликите са толкова големи? Защото е отчетен достъпът до питейна вода или източниците на енергия например. Има страни по света, като Етиопия например, където някои хора се занимават само и единствено с това да донесат вода от най-близкия източник, който пък често се оказва отдалечен на няколко часа пеш от дома.
- Водата е жизненоважна и по този въпрос няма две мнения. Знаете ли обаче колко е скритата вода, която потребяваме всеки ден? Това ще рече водата, необходима за отглеждането на доматите и краставиците в салатата и т.н. Специалисти изчисляват, че всеки човек в развитите общества, според начина си на живот „изразходва“ между 2000 и 4000 литра вода! Откъде се събират толкова много ли? Изчислено е, че за производството на 1 кг домати в холандска оранжерия отиват 10 литра, в Испания 85, а в Египет до 230 литра вода. „Скритата“ вода в млякото например също варира според това дали кравата е била хранена със зърно, произведено в горещи райони или е пасла трева по тучните ливади в Алпите, където често вали. За производството на една ябълка отиват средно около 70 литра, за килограм ориз – около 3000 литра, а за килограм телешко – 15 000 литра вода.
