Безумията на днешния свят

Земята, която изяждаме
Кадър от изложбата, посветена на Земята, която изяждаме

Домашно произведените домати в Буркина Фасо отиват на боклука заради евтини френски консерви.
В Етиопия деца не ходят на училище, защото работата им е да доставят питейна вода на семействата си.
В Бразилия се изсичат вековни джунгли, за да се отглежда на тяхно място соя за храна на животни.
В Бангладеш пък солената вода завзема дори и сушата, за да се развъждат скариди.
През това време на борсите в Европа и Америка едни хора пресмятат колко ще струва тон зърно след години и индиректно определят колко души да гладуват тогава – няколко милиона или много повече…

Подземните реки пресъхват, намалява дебитът на най-пълноводните реки на Земята, световният океан е замърсен, белите дробове на планетата се задъхват, изчезват биологични видове – и растения, и животни, а бедността сред хората се задълбочава по най-драматичния начин. Ако си мислите, че това е сюжет от някой научно-фантастичен роман, лъжете се. Това е реалността. ДНЕС!

И ако си мислите, че ние сме далеч от това, че не ни засяга – не сте прави. Замислете се само за лятото на 2014 г., през което големи части от България бяха потопени под вода. На всички вече е ясно, че климатът е съществено променен. И колкото да се опитваме да омаловажаваме този факт, ясно е, че всеки от нас, включително чрез хранителните си навици, влияе на тези процеси. Как ли? Преди време швейцарската благотворителна организация Helvetas го показва на интерактивната изложба Ядем света в столицата на Лихтенщайн Вадуц.

Специално за Lifebites.bg няколко акцента от тази изложба, които могат да ни накарат да се позамислим. Вижте няколко показателни примери за

безумията на днешния свят

ОКОЛО СВЕТА

Организаторите на изложбата бяха избрали няколко държави, до които да отведат посетителите. Преценили са, че те са достатъчно показателни за основните тенденции в развитието на света днес. Затова да погледнем набързо и ние към Бангладеш, Индия, Буркина Фасо, Етиопия, Хондурас и Перу и да се замислим – дали пък наистина не ни пука?

Бързи печалби, а после глад…

Безумията на днешния свят
След бързите печалби следва … глад.

БАНГЛАДЕШ е един от най-големите производители на скариди в света. Малките ракообразни порасват едва за около 40 дни, лесни са за отглеждане, единствено имат нужда от антибиотици и пестициди, за да се сведат загубите до минимум. Увлечени от бързите печалби, все повече фермери се хвърлят в бизнеса със скаридите. И какво се случва? Започва изсичане на безценните мангрови гори по крайбрежието, с което морската вода навлиза в естуарите на реките. Събарят се диги и солената вода стига дори още по-далеч. Ферми за скариди изникват буквално навсякъде. Печалбите растат, но каква е цената?

Заради безразборната употреба на химикали, реките, а оттам и прилежащите морета, биват натровени, изчезват множество видове риба. От това директно страдат рибарите. Заради голямото предлагане, цената на скаридите пада, а оттам и печалбите. Много фермери не успяват да покрият разходите си и опитват да се върнат към традиционното производство на ориз, но почвите вече са съсипани, мангровите гори изсечени и ще минат години, преди природата да успее да се възстанови. На Запад си мислим, че ядем полезна морска храна, докато в действителност се храним с натъпкани с химия ракообразни, отглеждани далеч не само в морето. А местните хора обедняват и единствените печеливши са шепата големи играчи на пазара.

Селско стопанство, водещо до глад и самоубийства

Безумията на днешния свят
Селското стопанство в Индия води до задлъжняване и често изходът е самоубийство.

Недалеч оттам, в ИНДИЯ производството на ориз все още е сред водещите отрасли на икономиката. Малцина от фермерите обаче притежават собствена земя с оризища. Повечето плащат високи наеми за площите, които използват. Освен това се налага да купуват скъпи семена, торове и пестициди. Затъват в кредити, които не успяват да изплащат. През последните години това е една от страните в света с най-голям ръст на самоубийствата.

Заедно с това земята все повече се окрупнява – инвеститори от целия свят купуват големи площи, които се засяват с монокултури (една култура на огромна площ) и обработват все повече с техника и по-малко с човешки труд. Все повече бедни селяни се заселват в градските гета в търсене на препитание и така задълбочавайки още повече огромната бедност.

В същото време, за оризищата е необходима страшно много вода. Милиони помпи работят на територията на цялата страна. Резултатът – нивото на подземните води намалява с повече от тревожни темпове. И това е процес, валиден за целия свят. 70% от консумацията на вода отива за нуждите на селското стопанство. Изпарява се не само подземната вода, но и тази на повърхността – през последните години станахме свидетели на значително намален дебит на някои от най-големите реки на планетата, като Хуанхъ в Китай, Рио Браво в Северна Америка или Ганг в Индия.

Суша, глад и неграмотност

безумията на днешния свят
Глад и суша в Африка.

Водата е традиционно проблем на един друг континент – Африка. По ирония на съдбата ЕТИОПИЯ е смятана за една от „водните кули“ на континента, тъй като през територията й преминават цели 14 основни реки. Малка част от водите обаче се усвоява. Северните части на страната са сухи и горещи. По време на дъждовния период дъждовете са краткотрайни и интензивни, като отмиват целия плодороден почвен слой. Водата се изпарява бързо, всичко изсъхва, остава пустиня. Хората са принудени да заколят добитъка си, тъй като нямат с какво да го хранят. А жените и децата в домакинствата се налага да ходят часове наред през пустошта, за да донесат вода от най-близкия водоизточник. Няма нито време, а още по-малко пък сили за училище.

Втора част на текста може да намерите тук, а някои решения – тук.

Отговор