Как да опазим Земята, която изяждаме

земята, която изяждаме
Земята, която изяждаме - изложба за проблемите, от които зависи бъдещето на децата ни.

В две поредни части (Земята, която изяждаме или безумията на днешния свят и Земята, която изяждаме – втора част) ви разказвахме за безумията, които ние хората причиняваме на природата и самите себе си в стремежа си за по-големи печалби и по-висок стандарт. Правим всичко това без особена мисъл за това дали ще успеем да опазим Земята за идните поколения.

Заведохме ви в едни от най-бедните райони на света:

  • като Буркина Фасо, където местните производители на домати са принудени да изхвърлят реколтата си заради евтиния внос на европейски консерви;
  • в Етиопия, където деца не ходят на училище, защото трябва да доставят питейна вода на семействата си;
  • Бразилия: изсичат се вековни джунгли, за да се отглежда на тяхно място соя за храна на животни;
  • в Бангладеш пък солената вода завзема дори и сушата, за да се развъждат скариди…

Днес е време да си зададем въпроса: ИМА ЛИ ИЗХОД?
Как можем да опазим Земята, която изяждаме?

Много благотворителни организации по света се опитват да променят положението, макар и с малко. Швейцарската фондация Helvetas например работи в различни части на света в опит за преодоляване на големите проблеми чрез информация за обикновените хора.

Как да опазим Земята, която изяждаме
Изложбата Земята, която изяждаме, провела се преди време в малкото Княжество Лихтенщайн, постави множество непопулярни, а изключително важни за бъдещето ни въпроси.

В Етиопия учат малките фермери как да събират водата в дъждовния сезон и да не я изчерпват твърде бързо през сухия. Какви растения да садят извън селищата и как да строят диги и стени, които да не позволяват на водата да отмива плодородната почва надалеч.

Чрез програмата си за Хондурас пък подпомагат дребни фермери, произвеждащи био-какао. Продукцията им се изкупува и се изпраща във фабрика за шоколад в Швейцария, като е съвсем ясно коя част от какаото от кой фермер е произведено. При етикетирането се поставя лика на фермера и неговата лична история. Шоколадите се продават в най-голямата търговска верига в алпийската страна. А малка част от заплатената сума се връща на производителя.

Друга швейцарска фондация пък се е заела със сложната задача да опази биоразнообразието сред картофите. Тя специално издирва позабравени видове – диви или култивирани и поощрява отглеждането и продажбата им. А такива картофи вече могат да се намерят в търговската мрежа.

Истината е обаче, че е необходима цялостна политика в насока опазване на биоразнообразието, околната среда и здравето на хората.

Какво обаче може да направи всеки от нас?

  • Хапвайте повече пресни плодове и зеленчуци.
  • Пийте повече чиста вода, включително чешмяна там, където е възможно. А такива места в България, слава Богу, има достатъчно.
  • Купувайте местна или евентуално регионална продукция. Бабата на село няма пари за скъпи химикали, тя тори с кокоша или друга животинска тор. Градинката си я прекопава сама. Влага усилия, които е грехота да не бъдат възнаградени. Купете от нея, ако я срещнете някъде по пътищата. Продукцията й е по-евтина или най-малкото по-вкусна и по-полезна от тази на едрите производители. Но не ги пренебрегвайте и тях – пестете времето и средствата си. Важно е все пак да изберете по възможност родното или евентуално онова на комшиите.
  • Купувайте плодове и зеленчуци, характерни за съответния сезон. В това отношение ние българите сме много напред заради традицията да приготвяме зимнина. Не го приемайте като изостаналост, а като далновидност!
  • Опитайте се да намалите, поне малко, консумацията на месо, включително риба и морски деликатеси. Това не значи да се лишавате, но поне се старайте да не прекалявате. Не е вярно, че човек остава гладен, ако не хапне месо на всяко сядане. Зеленчуците и зърнените определено засищат повече.
  • Старайте се да изхвърляте по-малко отпадъци и да усвоявате максимално хранителните продукти.

На село е лесно – кокалите отиват за кучето, сухият хляб за кокошките или прасето, останалото ако няма къде – на торището. От торището – в градината и доматите са по-сладки и по-вкусни. Но в града също има безброй опции. Най-малкото можете да се поровите в Интернет за рецепти, в които се използва сух хляб или останала от предния ден пържола например. И отново ще отбележа, че за разлика от западните нации, ние българите отново сме много по-напред в навиците си. Когато се заколи прасе в България, то със сигурност се усвоява на повече от 50% (за разлика от Швейцария). Затова – не се отказвайте от кървавицата, пачата и наденицата, още по-малко от бялото саламче (така дъщерите ми наричат сланината).

как да опазим земята
Изложбата за вредите, които консуматорското отношение на хората нанася, дава и поредица отговори за това как да опазим Земята. Снимки: Авторът

И накрая – въпросната изложба в Лихтенщайн ме накара силно да се замисля върху

смисъла на частицата „био“

То, в крайна сметка, обикновено е излязло от ръцете на малкия производител, на работещия селянин някъде там по широкия свят, който има право на труд, но и на хляб. А тя, Земята, ни е само една. И далеч не е толкова голяма. Буркина Фасо, Бангладеш, Етиопия или Хондурас може да са непознати, но са част от нашия свят. И онова, което става там, рано или късно ще ни сполети и нас, ако не вземем адекватни и навременни мерки.

Следователно, не е зле да мислим, когато купуваме. Всеки един от нас всеки божи ден има думата и взима решения, които индиректно влияят на глобалните процеси. Всичко започва от нас – от мен, от теб, от промяната в мисленето на обикновения човек.


Вижте още информация за съвременното робство зад продуктите от ежедневието

СПОДЕЛИ
Предишна статияСердар и неговите скъпоценности на колела
Следваща статияИгрите, които помагат за развитието на детската реч
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор