Дали трябва да сложим пълен или кратък член? Този въпрос не спира да се блъска в мислите ни от училищна възраст, та чак до края на дните ни. Макар и много просто, правилото за определителния член при думите от мъжки род, единствено число в българския език е едно от най-често грешените и забравяни.
Много хора погрешно смятат, че пълен член се поставя само на думите, които изпълняват ролята на подлог в изречението. Кога и защо да използваме пълен или кратък член, ще се опитаме да обобщим накратко днес. Без да имаме претенция за цялостно и професионално анализиране на този казус. Тъй като не сме нито филолози, нито хора, занимаващи се с научна дейност. Целта ни е просто да сме максимално полезни на нашите читатели и всички, които често се питат: „Абе, тука пълен или кратък член трябва да сложа?!“.
Най-лесният начин да се ориентираме кога трябва да сложим
пълен или кратък член в изречението
е като заместим въпросната думичка с „ТОЙ“ или „НЕГО“.
Пълен член |
Ако можем да заместим думата с „той“ – задължително пишем пълен член. –ЪТ или -ЯТ. Във всички останали случаи – кратък – –А или -Я.
Пример 1: ЛекарЯТ прегледа пациентА. (Той прегледа него.)
Пример 2: ПациентЪТ подаде ръка на лекарЯ. (Той подаде ръка на него.)
Пример 3: РоманЪТ предлага една нова гледна точка по темата.
В посочените примери членуваме с пълен определителен член съответния подлог във всяко от изреченията. Това е и основното правило, което вероятно всеки от нас си спомня още от училище.
С пълен член –ЪТ и –ЯТ се членува подлогът в изречението. Иначе казано – извършителят на действието.
Правилото важи с пълна сила и за т.нар. изречения с обратен словоред.
Пример: Нова гледна точка по темата представя романЪТ, който чета в моментА.
Друг важен момент при избора на пълен или кратък член, който трябва да имаме предвид, е, че
съгласуваните определения също се членуват с –ЪТ и –ЯТ
както и приложенията към подлога. Тоест, когато имаме определение или приложение, отнасящо се до прекия извършител на действието – пълният определителен член се прехвърля върху него.
Пример 1: СилниЯТ вятър бутна всичките ми саксии от первазА.
Пример 2: СтаринниЯТ кораб, открит на дъното на океанА, предизвика небивал интерес.
Пример 3: ДиректорЪТ Иван Петров се оказа много в час с новите тенденции.
Има случаи обаче, когато дадена дума не е нито подлог, нито определение или приложение към такъв, но по правило също трябва да бъде изписана с пълен определителен член за мъжки род, единствено число. Такъв е случаят например с т. нар.
съставни именни сказуеми
Те се образуват от определени глаголи плюс съществително, прилагателно или числително име. Сред тези специални глаголи се нареждат:
– съм
– бъда
– оказвам се
– бивам
– ставам
– изглеждам и др.
Във всичките им форми, родове, числа и времена. Като за проверка отново най-лесно е да използваме смяната с „той“ и „него“.
Пример 1: Иван беше първиЯТ човек, който ми подаде ръка, когато паднах.
Пример 2: Вероятно учебникът по математика ще стане любимиЯТ на сина ми, когато тръгне на училище.
Пример 3: Този отговор изглежда най-логичниЯТ от всички изброени.
Пример 4: Човекът, който те повика, беше касиерЪТ на магазинА.
Пълен или кратък член – никога не бива да се чудим, когато използваме думи от м.р., ед.ч. като обръщения. В този случай, винаги се употребява –ЪТ или – ЯТ. Т.е. пълен член.
Пример: Ало, новиЯТ, къде си мислиш, че отиваш?!
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Пълният член (както и краткият) се запазва непроменен ВИНАГИ, когато цитираме заглавия – имена на филми, книги, пиеси, опери и т.н. Независимо каква служба в изречението изпълняват!
Пример: Във филма „КозиЯТ рог“ играят някои от най-добрите български артисти.
Кратък член |
Кратък член се употребява във всички останали случаи, различни от горепосочените. И навсякъде, където въпросната думичка може да бъде заменена с „него“. Една от най-важните подсказки тук е:
Ако пред дадената дума има предлог – задължително пишем кратък член!
Пример 1: Обадих се НА господинА, който отговаряше за записванията.
(Обадих се на този, който отговаряше за записванията. Или обадих се на него.)
Пример 2: Сетих се ЗА тефтерА, който бях намерила на улицата преди години.
(Сетих се за него.)
ЗАБЕЛЕЖКА 2: С кратък член ВИНАГИ се изписват прякори, прозвища, независимо каква служба изпълняват в изречението.
Пример 1: АпостолА на свободата е един – Васил Левски!
Пример 2: Иван Иванов – МишокА беше арестуван късно снощи в Силистра.
Поред мен не е ТОЙ и НЕГО, а КОЙ – КОГО, защото кой може да е тя, а може и да е то. Питаме се “Кой извършва действието – и посочваме глагола.
Доста объркани и противоречиви обяснения.
Не е възможно пълният член да се поставя винаги, когато заместваме въпросната дума с “той” ИЛИ “него”, а същото за “него” да е валидно и за непълния член. Така настъпва пълно объркване. Ясно е, че “него” се отнася за случаите, когато въпросната дума НЕ Е подлог, а допълнение в изречението.
Посочените примери са верни, с изключение на последните – за прякорите, те също следва да се съгласуват според функцията, която изпълняват в изречението, например “АпостолЪТ на свободата е Васил Левски”, защото Левски е Апостол на свободата и е подлог в израза-пример. Мисля си, че за Мишока следва да се приложи същото правило, след като ТОЙ е бил арестуван…
Д. Дим., правилата като цяло имат много нелогични подразделения, така че не коментирайте, преди да направите справка не другаде, а в нормативните документи. Трябва да знаете кои са тези документи обаче. А именно:
“Официален правописен речник на българския език” (2012), съставен от БАН – единственият речник, който прокарва нормите на българския език във вид на закон, стр. 24:
“С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат прозвищата и прякорите от м.р. ед. ч.
Апостола беше предаден и заловен край Къкрина”.
E, аз правилата съм ги учил далеч преди 2012, така че ми е позволено да ги спазвам такива, каквито са били по моето време. А днешните са повече от ясни – всичко, което му дойде на човек на акъла, на ръката или на устата, все е правилно. Затова сме я докарали до тоя хал…
Божеее, какви глупости пишеш. Прякорите са с кратък член, това не се мени. Все едно името си да промениш.
“Кой извършва действието? Той – следователно пълен член. ” Така ни учеха едно време учителите и беше лесно и просто… но те не са били чели речника на БАН от 2012 г. Дано поне журналистите го поотворят…!
Речника на БАН го отварят … само в БАН. За да прочетеш всичко и още повече – да го разбереш, се изисква специална научна подготовка. Така че не само журналистите не го отварят – българинът не го отваря.
А правилото за пълния/краткия член се мъдри в граматиките ни като чиста символика на българщината, роля в живота ни вече няма. И не е само това правило, има и други, които се използват само за провеждането на тестове по български език. Нужна е реформа.
Повечето журналя не са в час с българския
НЕ Е НУЖНА НИКАКВА РЕФОРМА В БЪЛГАРСКАТА ГРАМАТИКА! НУЖНО Е ДА СЕ СПАЗВАТ ПРАВИЛАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА БИЛИ ПРЕДИ ДА ДОЙДАТ ТУРЦИТЕ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ДА НИ УЧАТ НА БЪЛГАРСКИ, ТОВА ДА МАХНЕМ, ОНОВА ДА ИЗЧЕЗНЕ, ДРУГОТО ДА СЕ ПРОМЕНИ, НА КОГОТО КАКТО МУ Е ПО-ЛЕСНО, ДОРИ ДА НЕ СЕ РАЗБИРА ВЕЧЕ КОЙ КАКВА РОЛЯ ИЗПЪЛНЯВА В ИЗРЕЧЕНИЕТО! ПЪЛНИЯТ ЧЛЕН ТРЯБВА ДА СИ ОСТАНЕ В БЪЛГАРСКАТА ГРАМАТИКА! ДА СЕ ЗНАЕ КОЙ ИЗВЪРШВА ДЕЙСТВИЕТО! ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е С КРАТЪК ЧЛЕН! НЕ НИ ИНТЕРЕСУВАТ ПРОМЕНИТЕ НА НЯКОИ “АКАДЕМИЦИ” В БАН! ПРИМЕР ЗА ПРАВИЛЕН БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК Е ВЛАДКО МУРДАРЕВ! Същото стана и с падежите в българския език! КОЙ, КОГО, НА КОГО, КОМУ, ЗА КОГО…… ВСИЧКИ ПАДЕЖИ СА ВАЖНИ ЗА ЯСНОТАТА НА ИЗРЕЧЕНИЕТО! ПО ЧИЕ НАРЕЖДАНЕ ПАДЕЖИТЕ ДНЕС НЕ СА ТОВА, КОЕТО БЯХА! ПРИМЕР: “ИМА ЛИ НЯКОГО(?) В СТАЯТА?” , ” НЯМА НИКОГО(?) В КЪЩИ!” ЗАЩО? ВСЕ ЕДНО, ЧЕ ГОВОРИ ЧУЖДЕНЕЦ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК! ТОВА Е, НАЙ-МАЛКОТО, МНОГО ТЪПО! МАСОВО И ЖУРНАЛИСТИ, И ВОДЕЩИ ПРЕДАВАНИЯ, И В ПРЕВОДИТЕ НА ФИЛМИТЕ СЕ СРЕЩАТ ТЕЗИ БЕЗУМИЯ!
Преводачите правят доста грешки
Толкова много главни букви и накрая “В КЪЩИ”!!! Какви ‘къщи” г-жа, обяснете на нас неуките, къщите преди комунизма ли са направени или след това…..Каква ли е ползата от това да крещим, че сме многознаещи?!?
Развалиха я тая държава!
БЪЛГАРИЯ Е СУПЕР ЯКА!
Обожавам изкуството ,особено театърА или ЪТ , киното и музиката.
Роля в животА или ът ни вече няма .
Журналистите не го отварят- българинА или ът не го отваря.
В българската граматика трябва да се върнат Е двойно / ЯТ / и голям ЮС / голяма носовка / , защото така се разединяват българите от изток и запад , което е направено умишлено след 9 IX 1944 г. Така българският език се опростачва , това е направено , защото след 9 IX 1944 г. властта се състои от неграмотници , които не знаят правописа . Приет е за норма източният диалект , защото школите Плиска , Преслав и В.Търново са в източна България . И Св.Св. Кирил и Методи /_ Церхо – вид дъб цер и Страхота / са изнамерили Глаголицата , а азбуката на която пишем е изнамерена от Св. Климент Охридски и се нарича Булгарица / българска азбука / .
true dat!
При съюз: …и примерът/а, с който… ?