Земята, която изяждаме

Земята, която изяждаме
Кадър от изложбата, посветена на Земята, която изяждаме

В първа част на текста за безумията, които творим ние хората, ви разказахме за организираната от швейцарската благотворителна организация Helvetas интерактивната изложба Ядем света в столицата на Лихтенщайн Вадуц и за част от парадоксите на съвременната икономика.

Тук ще прочетете за конкуренцията на европейските стоки, които смазват производството в Буркина Фасо, за Хондурас и шоколада и за изчезващите видове картофи и джунглите, които изчезват за сметка на соевите полета в Бразилия.

домати
Вкусните и полезни домати в Буркина Фасо не издържат на конкуренцията на евтините френски консерви и отиват на боклука.

Богатата конкуренция смазва бедните производители

Земеделците в БУРКИНА ФАСО също се борят с тежки климатични условия. Но освен всичко останало, те се налага да преодоляват и конкуренцията на европейските стоки. Този внос е държавно субсидиран (от правителствата в богатите държави) и по тази причина стоките са по-евтини, отколкото произведените на място. Като консервите с френско доматено пюре например, което е на по-ниска цена и все по-предпочитано от произведените в самата Буркина Фасо домати. Става така, че голяма част от местните екологично чисти домати, расли без химикали, на слънце, вкусни и полезни, отива на боклука. Дребните фермери обедняват още повече, а големите концерни трупат печалби. И това в една от най-бедните страни в света.

Жертвите на шоколада

В друга от най-бедните държави на Земята, в Централна Америка, жителите на ХОНДУРАС разчитат на какаото за макар и нищожното си развитие. На световните пазари какаото се търгува на все по-висока цена, а предвижданията са, че до 2020 г. ще има недостиг на суровината на световните пазари.

изяждаме Земята
Все повече фермери падат жертва на какаовата мафия в Хондурас, която ги обрича на глад.

Голяма част от производителите на какао са частници – микро-ферми, които са оставени на благоволението на т.нар. „койоти“. Това са прекупвачите, които изцяло диктуват условията на пазара и съответно цените. Разбира се, изкупните цени са възможно най-ниски, а за производителите почти не остава печалба.
От друга страна, фермерите са и под постоянния натиск на т. нар. земеделски консултанти, които пък ги притискат да използват все повече и по-скъпи пестициди с цел увеличаване на добивите. Мнозина малки производители фалират и се налага да продадат земите си, като се заселват в градските гета. Там децата им са обречени на бедност, неграмотност и тежка престъпност.

Картофи на изчезване

Няколко хиляди километра на юг, в ПЕРУ се отглеждат повече от половината от картофите, които се ядат по света. Това растение е изключително адаптивно – има картофи, които растат при висока надморска височина – над 4000 метра. Има такива, които виреят в топли райони при сухи условия; които са изключително устойчиви на студ и различни заболявания; а някои видове виреят при изключително влажни условия и в години на наводнения и продължителни валежи осигуряват жизненоважна прехрана.

Перу картофи
75% от разновидностите картофи са изчезнали.

Въпреки всичко обаче, колкото и различни видове картофи да има, за добрите добиви е необходимо добро планиране. А това става все по-трудно заради климатичните промени, които се усещат много силно от фермерите в Перу. Времето е все по-сухо, дъждовният период започва все по-късно през годината и е все по-краткотраен. Понякога температурите падат под минус 30 градуса, а малко след това се покачват рязко, което води до загуби и по-слаба реколта.

Ето защо водещи в случая стават доброто планиране, познанията за изменящия се климат, надеждните прогнози за времето, по-доброто познаване на различните видове картофи. От началото на 20-ти век обаче се отглеждат все по-малко видове. В земеделието все повече се залага на т.нар. монокултури, а хранително-вкусовата промишленост изисква производство на стандартизирани форми, размери и степени на зрялост. Това е довело до изчезване на 75% от разновидностите – както култивирани, така и диворастящи. И много от тях са имали качества, от които вероятно ще имаме голяма нужда някой ден.

Джунгли падат жертва на месото

Съвсем наблизо в БРАЗИЛИЯ пък се налага друга тенденция. Изсичат се вековни дъждовни гори, а на тяхно място се засаждат полета със соя. Соята е високоенергийна храна. Тя съдържа 18% мазнини и 28% протеини – почти колкото месото. Но повече от 80% от добивите днес отиват за храна на животни или като биогориво за автомобилите. А с произведената соя могат да се изхранят над 3 милиарда души и така да се решат проблемите с глада в световен мащаб.

[Още: За водата, ресурсите и боклуците]

изяждаме Земята
Вместо джунгли (белите дробове на планетата) – поля с храна за животни, заради повишеното потребление на месо по света.

През 2013 година в Бразилия посевите със соя са били над 24 милиона хектара. Това е повече от два пъти площта на България. Тази територия се увеличава с 10 % всяка година. Изчезват застрашени растителни и животински видове заради изгубени хабитати. 75 % от емисиите вредни газове на страната се дължат изцяло на обезлесяването. В същото време,

използват се огромни количества хербициди и пестициди

изкуствени торове и вода, която нерядко се отклонява отдалеч. Това има пагубно въздействие върху почвите в тропическите райони, тъй като те губят плодородните си качества и само в рамките на няколко години се превръщат в пустини. А на всичкото отгоре голямата част от препаратите изобщо не достига почвата. Те се отмиват и замърсяват реките, тровят риба, хора и животни. Именно Бразилия е най-големият потребител на пестициди в света – с повече от 800 000 тона на година.

Всичко това е функция на нарасналото търсене на месо

В света се произвеждат над 300 милиона тона месо всяка година. Бедната част от населението изяжда незначителна част от него, лъвският пай остава за богатите. Така например, годишното потребление на месо в САЩ е 115 кг на човек за година, докато в Западна Африка е между 4 и 10 кг. По данни на Организацията за храни и земеделие към ООН, до 2050 г. консумацията на месо в световен мащаб ще се удвои.

Като добавим и спекулациите, които се правят на борсите, положението става направо неудържимо. През последните десетилетия зърното се е превърнало и в инвестиционен инструмент за банки и застрахователни компании. И всяка борсова паника отваря кутията на Пандора при определянето на цените на земеделската продукция. Полза от всичко това в крайна сметка имат големите корпорации, а малките фермери търпят негативите от всичко, което се случва. Потърпевши са и обикновените потребители, които имат все по-малко информация за произхода на храната. А тя е все по-обогатена с химични вещества и хормони, чието въздействие върху човешкия организъм може да има тежки последици.

След толкова мрачни факти, не е зле да се замислим и за решението: Как да опазим Земята?

СПОДЕЛИ
Предишна статияСервантес: Свободата е най-висшето благо!
Следваща статияСердар и неговите скъпоценности на колела
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор