Шамполион: Детето-чудо, съживило езика на фараоните

Шамполион
Жан-Франсоа Шамполион, който съживи езика на древните египетски жреци и фараони.

Като дете той е… чудо. Съвсем невръстен се учи да чете и овладява един след друг купища езици. Когато пораства, извършва неща, които макар дребни наглед, правят революция в света на познанието. Жан-Франсоа Шамполион е човекът, разгадал значението на египетските йероглифи и направил възможно опознаването на един древен, мистичен и безкрайно интересен свят.

Жан-Франсоа Шамполион се ражда в края на 18 век (23 декември 1790 г.). Той е седмото поред дете в семейството си. По това време Западна Европа е завладяна от същинска мания по Древен Египет. Заклетите врагове англичани и французи водят война, а фронтът е разгърнат на територията на древната страна. Начело на французите е вероятно най-амбициозният им владетел – Наполеон Бонапарт. Заедно с войниците си той е повел на юг още куп учени от всякакви области и хора на изкуството.

Розетският камък
Розетският камък, който днес се намира в Британския музей. Photo credit: Christopher Chan via Foter.com / CC BY-NC-ND

Битки се водят във всяко отношение – от чисто военните действия до надпреварата за откриване на значими археологически паметници и исторически съкровища. През 1799 г. французите копаят окопи близо до египетското градче Розета.

Удрят на камък

Но не какъв да е, а голям черен базалтов къс, полиран от едната страна. В гладката повърхност се различават букви – текст на три различни езика. Единият е гръцки и е разчетен още на място от френски генерал. Другите два обаче са абсолютно непонятни дори за учените по това време. Става дума за древноегипетски йероглифи и развитото в по-ново време т.нар. демотично писмо.

Правилно се предполага още тогава обаче, че и на трите езика е изписан един и същи текст. А плочата е датирана от 196 г.пр.н.е. – време, когато начело на Египет е династията на Птолемеите (с македонски произход) и много документи се изписват на два или повече езика. Практика, която ще се окаже повече от полезна за бъдните поколения. А самият надпис е благодарствено слово, отправено от египетските жреци към фараон Птолемей V Епифан.

Шамполион
Бащата на Египтологията Жан-Франсоа Шамполион, открил на света древния език на египетските жреци и фараони.

По това време Жан-Франсоа е едва 9-годишен и за него се грижи брат му – археологът Жак-Жозеф Шамполион, изключително запален по египетската история. Тази страст съвсем закономерно се прехвърля и върху бъдещия виден египтолог.

Жан-Франсоа Шамполион е абсолютно дете-чудо

Още 4-5-годишен сам се учи да чете. Немислимо бързо учи езици – на 15 вече знае староеврейски, арабски, гръцки, латински, арамейски, китайски и т.н.

Особена страст обаче има към коптския (последната фаза в развитието на египетския език и късна фаза на езика на фараоните). В едно писмо до брат си пише:

“Аз не просто мисля, аз сънувам на коптски език”

Любов, която ще се окаже от ключово значение за бъдещия му успех. Когато е 15-годишен, има изключителния шанс да общува на този език с един коптски християнски монах, пристигнал с французите от Египет като преводач на Наполеон от арабски.

Едва тийнейджър, Шамполион заминава да учи в Париж. Прави абсолютен фурор със свое есе на тема Египет при царуването на фараоните. Учи в парижкото училище за ориенталски езици и в прочутия Колеж дьо Франс. Малко преди 20-тата си година става член на гренобълската Академия на науките като професор по история.

Шамполион
Розин и Зораиде Шамполион.

През 1818 г., след 4-годишен годеж, Шамполион се жени за любимата си Розин Бланк. Това е поредният от множеството успехи на Жан-Франсоа. Първоначално бъдещият му тъст не е съгласен, тъй като по време на годежа Шамполион е “просто” асистент-преподавател. С времето и

нарастващата популярност

на учения обаче, отстъпва. Собственият му брат и наставник Жак-Жозеф пък намира бъдещата си снаха Розин за глуповата. Той дори не отива на сватбата. След време обаче успява да я оцени и става близък с нея. Жан-Франсоа Шамполион и Розин имат една дъщеря – Зораиде, която е обожавана от баща си, макар да прекарва много малко време с него, заради честите му и продължителни пътувания.

Някъде по това време започва проучванията си върху

копие на Розетския камък

Причината да не е оригиналът е, че през 1801 г. Наполеон губи войната и французите са принудени да се оттеглят от Египет. Сред многото неща, които минават в английско владение, е и Розетският камък, който е отнесен в Британския музей и се намира там и днес.

Разгадаването на камъка изобщо не е лека задача. До този момент е широко разпространено схващането, че йероглифите изразяват отделни мисли – божествени послания, транскрибирани от жреците. Шамполион обаче е на мнение, че всеки знак е буква или комбинация от звуци. И точно това му дава значителна преднина пред останалите учени, особено пред конкуренцията на британците.

Шамполион
Таблица, съставена от Шамполион, сравняваща йероглифите с техните демотични и коптски еквиваленти.

Първо успява да разгадае имената на богове и фараони, които е видял и по други исторически източници. Сред най-първите имена, които извежда, е това на Птолемейската династия – гръцко име, абсолютно чуждо на египетската традиция. В текста на Розетския камък се говори за Птолемей и Клеопатра (съпругата му), а традиционно имената на фараоните са оградени с картуши (овални рамки). С познанията си по коптски език Шамполион успява да отдели различните звуци и постепенно да разгадае както

значението на отделните йероглифи, така и звученето

на древния египетски език. Откритието му е повече от революционно – той де факто съживява един древен и смятан за отмрял език. Езикът, на който са говорили жреци и фараони, владетели на изумителната египетска цивилизация.

Розета камък
Един и същи надпис на три езика – древноегипетски с йероглифи, коптски и гръцки. Photo credit: listentoreason via Foter.com / CC BY-NC-SA

На 27 септември 1822 г. френският учен излиза с доклад пред Парижката академия на науките. На това събитие присъстват всичките му съперници, които търсят ключа към разгадаването на йероглифите. Включително най-големият – британецът Томас Янг, който по случайност е в Париж на този ден. Тогава е и първата среща на Шамполион и Янг.

Шамполион официално оповестява откритието си

Прави го изключително внимателно, разкривайки малка част от нещата, за които вече е сигурен. Въпреки това присъстващите признават изключителния му успех. Включително Томас Янг. Но както възхита, всеки успех неминуемо предизвиква и завист и тази тенденция не подминава Шамполион и неговия триумф. Британците, включително Янг, са засегнати от това, че французинът не им отдава дължимото в признаването на досегашните им открития. Дори във Франция се надига опозиция, която заявява, че няма как да е толкова сигурно това откритие, след като неговият автор никога не е бил в Египет.

Въпреки това след време историята ще признае, че в този ден през 1822 г. се ражда науката египтология. След години Шамполион открива първата катедра по тази наука и започва да пише значителни научни трудове по темата, които се публикуват след смъртта му. Откритието му с разгадаването на надписа от Розетския камък става основата на първата граматика и речник на древноегипетския език. Организиран е и първият музей в света, посветен изцяло на Древен Египет. Всичко това – дело на Жан-Франсоа Шамполион.

Жан-Франсоа Шамполион
Жан-Франсоа Шамполион по време на експедицията в Египет (1828-29 г.)

Както вече споменахме, до този паметен момент прочутият учен и баща на науката Египтология все още обаче не е стъпвал в Египет. Това става чак през 1828 г. Човекът, съживил древния език на египетските фараони

стъпва на земята им при Александрия

Коленичи и целува пясъка. След това се отправя към Розета. А след Розета – към Кайро, Тива, Луксор, Карнак, Асуан и т.н. Из цялата земя търси надписи и успешно ги разгадава, изваждайки наяве имената на древните египетски владетели.

Толкова е отдаден на страстта си, че изобщо не се щади. Многократно получава топлинни удари и се налага да бъде изнасян на носилка в безсъзнание от гробници и други археологически обекти. Заболява от туберкулоза. В края на 1829 г. се завръща във Франция изнемощял и с абсолютно разбито здраве. Продължава усилената си научна работа. Но не му е съдено да издържи дълго. На 4 март 1832 г. тялото му се предава – получава мозъчен инсулт и умира едва на 41-годишна възраст.


Вижте още снимки от едно от най-значимите открития, направени в Египет – откриването на гробницата на Тутанкамон, при това в цвят

СПОДЕЛИ
Предишна статияСъзнание и тяло в едно: Светът на Гергана Брънзова
Следваща статияПрофесионалната оперета омайва България вече век
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор