От Боливия до Конго, от Виетнам до Южна Африка, от Съветския съюз до САЩ, Ернесто Че Гевара е апостол на антикапитализма и икона на борбите за социална справедливост. Че Гевара не е кубинец, но през февруари 1959 г. той получава кубинско гражданство за заслугите си в революцията, започнала няколко години по-рано.
Че Гевара не е икономист
но през ноември същата година той става президент на Националната банка на Куба. Ернесто определено не е красавец с лицето си подпухнало от дългогодишната борба с астмата, но той е най-фотогеничният идол на Кубинската революция. Легендарната му фотография, озаглавена Guerrillero Heroico, заснета от модния фотограф Алберто Диаз през 1960 г., е един от най-репродуцираните образи на XX век. Тя конкурира такива иконични образи като Мона Лиза и Мерилин Монро с повдигната от течението рокля.
Иконичният портрет на Че Гевара се превръща в символ на революционната борба и може да бъде видян както на барикадите по време на студентските протести в Париж през 1968 г., така и на обложката на албума на Мадона American Life, психеделичните плакати на Джим Фицпатрик и очилата на Жан-Пол Готие. Според Maryland Institute College of Art портретът на Че Гевара е
най-известната снимка на света
Кубинците, които не изкарват достатъчно пари с професиите си, в това число много доктори и инженери, изработват и продават сувенири с иконичния образ на туристите – своеобразна форма на частен бизнес, която се развива с благословията на държавата.
Портретът на Че Гевара обаче става популярен случайно, години след като е заснет. Първоначално той е отхвърлен от вестника, в който е трябвало да бъде публикуван. Ето каква е историята на легендарната снимка.
На 4 март, 1960 г. на пристанището в Хавана експлозия на борда на кораба La Coubre убива повече от сто работници и ранява много други, в това число и случайни минувачи, които се притичват на помощ. La Coubre е натоварен с оръжия, които кубинското правителство е закупило от Белгия и тайно транспортирало до Куба.
Алберто Диаз, щатен фотограф
на вестника Revolución, известен с псевдонима Корда, е изпратен да заснеме погребенията на жертвите на другия ден в гробището Колон. Сред почетните гости на церемонията са френският философ Жан-Пол Сартр, известен с левите си убеждения и писателката-феминистка Симон дьо Бовоар.
До тях е и Ернесто Че Гевара, който няколко години по-рано подписва писмата до семейството си със “Сталин II” и който се кълне, че “няма да намери покой, докато не види капиталистическия октопод унищожен”. В речта си Кастро обявява, че експлозията е саботаж от страна на американците. Корда си спомня добре
момента, в който заснема легендарната фотография
“Бях в подножието на подиума, който беше украсен за траурната церемония”, разказва Диаз – “Окото ми беше залепено за визьора на старата ми камера Leica. Фокусирах върху Фидел и хората около него. Изведнъж Че изникна над мен през 90-милиметровия обектив. Бях изненадан от втренчения му поглед. По рефлекс щракнах два кадъра – хоризонтален и вертикален. Нямах време да направя трета снимка, защото Че отстъпи дискретно назад към втория ред. Всичко се случи за половин минута.”
Когато се връща в студиото си, Корда прекадрира хоризонталния портрет във вертикален, защото в другия кадър е уловил втори човек и вляво от лицето на Че Гевара висят няколко палмови клонки. Редакторите във в. Revolución отхвърлят черно-белия портрет без каквото и да било обяснение. Вместо това те пускат снимки на Кастро, Сартр и Дьо Бовоар.
Корда закачва портрета на Че Гевара в апартамента си. Той кръщава фотографията Guerrillero Heroico – име, с което тя е известна и до днес. На нея лицето на Че Гевара изразява едновременно болка и гняв заради смъртта на стотиците жертви на пристанищната експлозия.
Макар че Диаз и Че Гевара са родени с едва няколко месеца разлика през 1928 г., фотографът надживява модела си с повече от 33 години. Че Гевара е екзекутиран от обучени от САЩ партизани в Боливия през 1967 г., след като е заловен с помощта на
кубинец, работещ за ЦРУ
Няколко месеца преди смъртта на Че Гевара италиански бизнесмен на име Джанджакомо Фелтринели пристига в Хавана от Боливия и връчва на Корда писмо от Хайде Сантамария, президент на организацията Casa de las Américas, чиято цел е разпространяването на идеите на кубинската революция.
В него Сантамария моли Корда да го снабди с добър портрет на Че Гевара. Диаз показва на Фелтринели портрета на стената на студиото си, който е отхвърлен от вестник Revolución.
“Това е най-добрият ми портрет на Че”
– казва Диаз. Корда дава на Фелтринели две копия от снимката. Когато Фертринели пита за цената, Диаз казва, че те са подарък за Сантамария, когото той уважава много. Освен това притежаването на чуждестранна валута в Куба по онова време е престъпление, което се наказва със затвор.
Когато Че Гевара е екзекутиран в Боливия през 1967 г. Фелтринели започна да продава милиони постери с портрета, без да споменава името на Диаз. Фертринели, който е предан на лявата кауза дори публикува
дневника на Че Гевара
от боливийската джунгла с фотографията на Диаз на корицата. Според сина на Фелтринели, той кръщава снимката Че в небето с униформа, като намигване към легендарната песен на Бийтълс Lucy in the Sky With Diamonds.
Самият Диаз не спечелва и един цент от легендарната си фотография. Според идеите на Кастро печалбата е нереволюционна.
“Странното е, че въздухът не може да бъде ограничен в бутилка, но нещо толкова абстрактно, каквото е интелектуалната собственост, може да бъде ограничено”
– заявява Кастро през 1967 г.
След което пита риторично – “Кой плаща на Шекспир? Кой плаща на Сервантес?” и заключава, че Куба “де факто е взела решението да забрани интелектуалната собственост”.
Така иконичният портрет на Че Гевара, заснет от Корда на практика може да бъде използван безплатно от всеки. Все пак преди смъртта си през 2001 г. Корда успява да регистрира авторското си право върху легендарната фотография в Лондонския върховен съд. Нещо повече – той
успява да спре компанията Smirnoff
която я използва в реклама на водка. Пред пресата Корда заявява, че нито той, нито Че Гевара някога са употребявали алкохол. Корда е обезщетен с $50,000 от Smirnoff, които дарява на кубинската държава за закупуване на лекарства за деца.
