Името зад най-ароматния псевдоним в българската литература – този на Ран Босилек, е съвсем обикновено. Дори – прекалено обикновено, поне според Генчо Негенцов, който тъкмо затова се прекръщава на царската билка. Историята му обаче е пример, че не името прави човека. А човекът – името. Защото,
както и да се казваше Ран Босилек
това нямаше да промени факта, че днес наизуст довършваме първите редове от най-известните му стихотворения за деца:
“Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред…” (Родна стряха)
“Родна реч, омайна, сладка,
що звучиш навред край мен…” (Родна реч)
“Я, кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, де си ми летяло…” (Я кажи ми)
От Генчо или от Ран, все щяхме да си припомняме с носталгия героите в детските книжки, с които сме израснали. Като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Косе Босе, Баба Меца. Или като историите за дядото, който вади ряпа, за неродената мома, за живата вода. И най-вече за незабравимите пакости от Патиланци и Патиланско царство, започващи с “Драги ми Смехурко,..”. Дали авторът им щеше да се е подписал с
различно от Ран Босилек име
и днес все щеше да има някой, който да бърка стихотворението му Родна реч с Родна реч на Вазов. Все някой погрешно ще смята, че римите за облаче ле бяло са от народна песен, а Дядо и ряпа е народна приказка.
Истината е, че Ран Босилек пише Я кажи ми (облаче ле бяло), докато следва в Брюксел. И тези стихове стават химн на тогавашните български емигранти.
По-късно, когато авторът живее и работи в България, обичал да прави импровизирани анкети. Спирал случайни минувачи по улиците и ги питал кой е написал стихотворението. Не се сърдел, ако му отговорели, че е народна песен. Напротив – радвал се, че по-голямо признание не може да има.
Генчо преди Ран Босилек
Онова, което остава в сянката на историята, е детството на писателя и поет, дал ни любимите детски книжки. Роден в Габрово, Генчо от малък остава полусирак. Едва 7-годишен губи баща си – занаятчия и опълченец от Освободителната война.
Въпреки това и бъдещият Ран Босилек, и останалите му двама братя (единият е известният педагог и член на дружество Монтесори – Христо Негенцов), че и двете им сестри изкарват висше образование. Самият Генчо, наричан от близките си Сладкодумника, завършва Априловската гимназия в Габрово, взима дипломи по филология и право в Софийския университет и защитава докторат по право в Брюксел.
Обратно в София обаче се отказва от адвокатската си практика. За да се посвети на литературата за деца. И когато през 1928 г. построява къщата си на ул. Цар Иван Асен II, където в онези времена живеят столичните бохеми и артисти, вече е
известен като Ран Босилек
В нея живее със съпругата си Райна, от чийто габровски род – Корнажеви, е доскорошният президент на Бразилия – Дилма Русеф.
Вече е започнал работа като редактор в издателство Хемус, което публикува Детска радост – едно от най-четените и обичани професионално правени списания за деца тогава. Освен за него, авторът работи и за други известни детски издания, като Светулка и Варбче. И се превръща в един от създателите на художествено оформената детска книга у нас.
Това става не без помощта на издателство Хемус, ръководено от единия съдружник в него – Христо Хаджиев. Негова е заслугата издателството да използва печалбите, постъпили от масовите, бързооборотни заглавия, в публикуването на качествени, възпитаващи читателския вкус произведения. А когато издателството забуксува финансово, Ран Босилек е този, който, за да му помогне, без колебание ипотекира къщата си. Когато на 8 октомври 1958 г. си отива от този свят, семейството му наследява тъкмо тази ипотека. Както и славата, безценната слава на
най-обичания от децата
поет и писател. За тях той се раздава докрай, разбираме от спомените на Елисавета Багряна за съвместната ѝ работа с Ран Босилек. Двамата често обикалят училищата в София и страната за литературни четения.
“Той си бе истински детски писател – когато чете или говори, се държи като актьор – гласът му се извисяваше, звучи патетично.”
Ако не бил Ран Босилек, Багряна едва ли е щяла да пише и детски стихове. Но той я посещавал и увещавал. „Молеше, искаше“, споделя поетесата. Успява да привлече за каузата си и други автори, като Дора Габе, Гео Милев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елин Пелин…
С всички тях бил прецизен – отнасял се с уважение при редакторската си работа над труда им, стараел се да запази стила им и им давал свобода в избора на темите. Освен това бил сред малкото редактори, които плащали хонорари редовно. “Няма в Детска радост едно мое стихотворение без хонорар“, потвърждава Елисавета Багряна. Сред
заслугите на Ран Босилек
е и активната му работа по създаването на първото Дружество на детските писатели. Той е и авторът, благодарение на когото в детските книжки се появяват рисунки на Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов, Александър Божинов, Никола Кожухаров.
Въпреки това единственото, което сме кръстили на него в София, е съвсем къса улица в квартал Лозенец. Името му носи и 68-а детска градина в столицата. В Габрово поне е издигнат паметник на Ран Босилек – на мястото, където някога е била родната му къща. А тази, която писателят и поет построява в София с много усилия, днес се руши.
Мястото, където можем да го почетем за рождения му ден на 26 септември, остават книгите. Там откриваме и днешното тематично есенно вдъхновение в рими.
НЕ БЪРЗАЙ...
Не бързай, есен дъждовита!
При нас не идвай още ти!
Когато лятото отлита,
тъй сладко слънцето трепти!
И най-мъничката тревичка
ламти тогава да живей!
За сбогом сладкопойна птичка
най-свидната си песен пей!
Почакай, есен мъгловита!
Не пращай още дъжд и кал!
Че бързо лятото отлита,
пък аз не съм се отиграл!