Шамполион: Детето-чудо, съживило езика на фараоните

0
Шамполион
Жан-Франсоа Шамполион, който съживи езика на древните египетски жреци и фараони.

Като дете той е… чудо. Съвсем невръстен се учи да чете и овладява един след друг купища езици. Когато пораства, извършва неща, които макар дребни наглед, правят революция в света на познанието. Жан-Франсоа Шамполион е човекът, разгадал значението на египетските йероглифи и направил възможно опознаването на един древен, мистичен и безкрайно интересен свят.

Жан-Франсоа Шамполион се ражда в края на 18 век (23 декември 1790 г.). Той е седмото поред дете в семейството си. По това време Западна Европа е завладяна от същинска мания по Древен Египет. Заклетите врагове англичани и французи водят война, а фронтът е разгърнат на територията на древната страна. Начело на французите е вероятно най-амбициозният им владетел – Наполеон Бонапарт. Заедно с войниците си той е повел на юг още куп учени от всякакви области и хора на изкуството.

Розетският камък
Розетският камък, който днес се намира в Британския музей. Photo credit: Christopher Chan via Foter.com / CC BY-NC-ND

Битки се водят във всяко отношение – от чисто военните действия до надпреварата за откриване на значими археологически паметници и исторически съкровища. През 1799 г. французите копаят окопи близо до египетското градче Розета.

Удрят на камък

Но не какъв да е, а голям черен базалтов къс, полиран от едната страна. В гладката повърхност се различават букви – текст на три различни езика. Единият е гръцки и е разчетен още на място от френски генерал. Другите два обаче са абсолютно непонятни дори за учените по това време. Става дума за древноегипетски йероглифи и развитото в по-ново време т.нар. демотично писмо.

Правилно се предполага още тогава обаче, че и на трите езика е изписан един и същи текст. А плочата е датирана от 196 г.пр.н.е. – време, когато начело на Египет е династията на Птолемеите (с македонски произход) и много документи се изписват на два или повече езика. Практика, която ще се окаже повече от полезна за бъдните поколения. А самият надпис е благодарствено слово, отправено от египетските жреци към фараон Птолемей V Епифан.

Шамполион
Бащата на Египтологията Жан-Франсоа Шамполион, открил на света древния език на египетските жреци и фараони.

По това време Жан-Франсоа е едва 9-годишен и за него се грижи брат му – археологът Жак-Жозеф Шамполион, изключително запален по египетската история. Тази страст съвсем закономерно се прехвърля и върху бъдещия виден египтолог.

Жан-Франсоа Шамполион е абсолютно дете-чудо

Още 4-5-годишен сам се учи да чете. Немислимо бързо учи езици – на 15 вече знае староеврейски, арабски, гръцки, латински, арамейски, китайски и т.н.

Особена страст обаче има към коптския (последната фаза в развитието на египетския език и късна фаза на езика на фараоните). В едно писмо до брат си пише:

“Аз не просто мисля, аз сънувам на коптски език”

Любов, която ще се окаже от ключово значение за бъдещия му успех. Когато е 15-годишен, има изключителния шанс да общува на този език с един коптски християнски монах, пристигнал с французите от Египет като преводач на Наполеон от арабски.

Едва тийнейджър, Шамполион заминава да учи в Париж. Прави абсолютен фурор със свое есе на тема Египет при царуването на фараоните. Учи в парижкото училище за ориенталски езици и в прочутия Колеж дьо Франс. Малко преди 20-тата си година става член на гренобълската Академия на науките като професор по история.

Шамполион
Розин и Зораиде Шамполион.

През 1818 г., след 4-годишен годеж, Шамполион се жени за любимата си Розин Бланк. Това е поредният от множеството успехи на Жан-Франсоа. Първоначално бъдещият му тъст не е съгласен, тъй като по време на годежа Шамполион е “просто” асистент-преподавател. С времето и

нарастващата популярност

на учения обаче, отстъпва. Собственият му брат и наставник Жак-Жозеф пък намира бъдещата си снаха Розин за глуповата. Той дори не отива на сватбата. След време обаче успява да я оцени и става близък с нея. Жан-Франсоа Шамполион и Розин имат една дъщеря – Зораиде, която е обожавана от баща си, макар да прекарва много малко време с него, заради честите му и продължителни пътувания.

Някъде по това време започва проучванията си върху

копие на Розетския камък

Причината да не е оригиналът е, че през 1801 г. Наполеон губи войната и французите са принудени да се оттеглят от Египет. Сред многото неща, които минават в английско владение, е и Розетският камък, който е отнесен в Британския музей и се намира там и днес.

Разгадаването на камъка изобщо не е лека задача. До този момент е широко разпространено схващането, че йероглифите изразяват отделни мисли – божествени послания, транскрибирани от жреците. Шамполион обаче е на мнение, че всеки знак е буква или комбинация от звуци. И точно това му дава значителна преднина пред останалите учени, особено пред конкуренцията на британците.

Шамполион
Таблица, съставена от Шамполион, сравняваща йероглифите с техните демотични и коптски еквиваленти.

Първо успява да разгадае имената на богове и фараони, които е видял и по други исторически източници. Сред най-първите имена, които извежда, е това на Птолемейската династия – гръцко име, абсолютно чуждо на египетската традиция. В текста на Розетския камък се говори за Птолемей и Клеопатра (съпругата му), а традиционно имената на фараоните са оградени с картуши (овални рамки). С познанията си по коптски език Шамполион успява да отдели различните звуци и постепенно да разгадае както

значението на отделните йероглифи, така и звученето

на древния египетски език. Откритието му е повече от революционно – той де факто съживява един древен и смятан за отмрял език. Езикът, на който са говорили жреци и фараони, владетели на изумителната египетска цивилизация.

Розета камък
Един и същи надпис на три езика – древноегипетски с йероглифи, коптски и гръцки. Photo credit: listentoreason via Foter.com / CC BY-NC-SA

На 27 септември 1822 г. френският учен излиза с доклад пред Парижката академия на науките. На това събитие присъстват всичките му съперници, които търсят ключа към разгадаването на йероглифите. Включително най-големият – британецът Томас Янг, който по случайност е в Париж на този ден. Тогава е и първата среща на Шамполион и Янг.

Шамполион официално оповестява откритието си

Прави го изключително внимателно, разкривайки малка част от нещата, за които вече е сигурен. Въпреки това присъстващите признават изключителния му успех. Включително Томас Янг. Но както възхита, всеки успех неминуемо предизвиква и завист и тази тенденция не подминава Шамполион и неговия триумф. Британците, включително Янг, са засегнати от това, че французинът не им отдава дължимото в признаването на досегашните им открития. Дори във Франция се надига опозиция, която заявява, че няма как да е толкова сигурно това откритие, след като неговият автор никога не е бил в Египет.

Въпреки това след време историята ще признае, че в този ден през 1822 г. се ражда науката египтология. След години Шамполион открива първата катедра по тази наука и започва да пише значителни научни трудове по темата, които се публикуват след смъртта му. Откритието му с разгадаването на надписа от Розетския камък става основата на първата граматика и речник на древноегипетския език. Организиран е и първият музей в света, посветен изцяло на Древен Египет. Всичко това – дело на Жан-Франсоа Шамполион.

Жан-Франсоа Шамполион
Жан-Франсоа Шамполион по време на експедицията в Египет (1828-29 г.)

Както вече споменахме, до този паметен момент прочутият учен и баща на науката Египтология все още обаче не е стъпвал в Египет. Това става чак през 1828 г. Човекът, съживил древния език на египетските фараони

стъпва на земята им при Александрия

Коленичи и целува пясъка. След това се отправя към Розета. А след Розета – към Кайро, Тива, Луксор, Карнак, Асуан и т.н. Из цялата земя търси надписи и успешно ги разгадава, изваждайки наяве имената на древните египетски владетели.

Толкова е отдаден на страстта си, че изобщо не се щади. Многократно получава топлинни удари и се налага да бъде изнасян на носилка в безсъзнание от гробници и други археологически обекти. Заболява от туберкулоза. В края на 1829 г. се завръща във Франция изнемощял и с абсолютно разбито здраве. Продължава усилената си научна работа. Но не му е съдено да издържи дълго. На 4 март 1832 г. тялото му се предава – получава мозъчен инсулт и умира едва на 41-годишна възраст.


Вижте още снимки от едно от най-значимите открития, направени в Египет – откриването на гробницата на Тутанкамон, при това в цвят

Отговор