На всички ни се е случвало да си говорим за това какви сме според зодиакалния ни знак. Сякаш не възпитанието, действията и думите, а датата на раждане е определяща за характера и късмета ни. Ето защо от Lifebites.bg започнахме рубрика, в която ви запознаваме с произхода на (имената на) зодиите. В нея няма да си говорим за човешки характеристики, звездни предписания, успехи или провали. Разказваме истории от митологията и вярванията на древните хора. След разказите за Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, в този текст е ред на зодия Везни (бел.ред.).
![Изображение на съзвездието Везни](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2018/09/Uranias-Mirror-Libra.jpg)
Съзвездието Везни се вижда най-добре през нощите на юни и юли. Формата на голям ромбоид се образува от четирите най-ярки звезди измежду повече от 50, като с малко въображение може да се видят кобилицата и блюдата на старинна везна.
Преди повече от 2000 г. точката на есенното равноденствие била в това съзвездие
При своето годишно движение по еклиптиката (видимият път на слънцето по небесната сфера) нашата звезда е била в тази точка на 23 септември, а денят и нощта са били равни. Вероятно по тази причина това съзвездие е намерило място в зодиака и е единственото от зодиакалните съзвездия, което не носи име на живо същество.
За древните египтяни е имало пряка връзка между везните и земеделската работа. След края на жътвата и прибирането на зърното идвало време за измерването му и насипването в хамбарите. Везните били важен измервателен уред. Но освен практическата полза те имали и друг смисъл – морален, за дължимото поведение.
Египетската богиня Маат държи в ръката си везни
на чиито блюда са сърцето на покойника и перо – знакът на истината. След смъртта сърцата на хората се претегляли спрямо перото и само тези, които били по-леки от него, имали право да влязат в подземния свят.
Открай време везните са израз на справедливост, хармония и равновесие на всички противоположни и взаимнодопълващи се качества. Но най-популярната форма на този символ идва от Древна Гърция. Основните добродетели за древните елини били четири – мъдрост, умереност, мъжество и справедливост.
“Справедливостта обединява в себе си цялата добродетел.”
Думите са на Аристотел. А божествените правни принципи били модел за съществуване на човешките. В тази връзка имало една богиня, която събирала боговете на Олимп и ръководела дискусиите им. Това била Темида. Довереница и съветничка на Зевс, тя предавала неговите указания, с които трябвало да се съобразяват всички – да се участва във войската, да се зачита правото на госта, да се почитат мъртвите. Все неща от всекидневния живот на хората, които днес определяме като традиция.
![статуя на богинята Темида](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2018/09/Themis_Rhamnonte.jpg)
Но ако вече сте си представили Темида като жена с вързани очи и везни в едната ръка, а меч в другата, ще трябва да ви разочароваме. Това не е тя, макар това изображение да е символ на правосъдието, както и самата богиня да е негова покровителка. Темида за древните гърци е била богиня-пророчица. Тя е имала способността да вижда в миналото и бъдещето. Факт е обаче, че римската богиня на справедливостта и правосъдието Юстиция била изобразявана точно така и затова и до днес е прието това да е “образът” на правосъдната система. Юстиция вероятно е сборен образ на Темида и друга една гръцка богиня.
С превръзка на очите и с меч и везни в ръцете
била изобразявана дъщерята на Зевс и Темида – Дике. За нея научаваме от Хезиод. Тя пренасяла реда от Олимп сред хората и оставала да живее сред тях, разнасяйки правосъдие от полис в полис. С вързани очи и везни в ръцете „неумолимата“ държала ключовете на вратата, през която минавали пътищата на деня и нощта. Тя „хвърляла светлина“, откривала скритото и лъжците, преследвала и наказвала.
![Фонта на справедливостта в Берн](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2018/09/fountain-of-justice-bern.jpg)
Дике била своеобразен посредник между смъртните и безсмъртните. Следяла дали хората нарушават установените норми на поведение и дали накърняват природата (същността) на нейната майка. Според Хезиод:
“Ако я оскърбят и обидят от неправно действие, веднага сяда богинята до родителя – Зевс, и му разказва за хорската неправда”.
Тогава наказанието за несправедливата постъпка неумолимо връхлитало провинилия се.
Дике е възмездие и отплата, разплата, получаване на заслуженото
Нейни помощници били сестрите ѝ – Ирина (мирът) и Евномия (порядъчността), сподвижниците ѝ Немезида (отмъщението) и Тюхе (съдбата, щастливата случайност). Нейни противници били Ерида – раздорът, Биа – насилието, Хюбрис – прекомереността. Възмездието, за което „ходатайствала“ Дике, изпратено на нарушителя, можело да не засегне него, а потомството му. То обаче задължително щяло да бъде получено, защото нито една несправедлива постъпка не оставала ненаказана във вярванията на древните елини.
„Всевиждащото око“ на Бога и персонификацията на наказващата му сила са божествените гаранции на зададените от справедливия космичен ред норми, олицетворяван от съзвездие Везни. Моралът и правото си дават среща в митологичните образи като израз на желанието на хората да се избавят от хаоса и да живеят в ред и хармония. Нищо чудно, че и за самата зодия Везни често се казва, че е олицетворение на бляна за намиране на справедливост и за постигане на свят, в който разногласията намират общ език.