Време за поезия: За една бъдеща картина на Дали

0
фантазия и бъдеща картина
Как си представяте една бъдеща картина?

Стихотворенията, които ще прочетете по-долу, са написани от нашата читателка Радостина Грапльова. За себе си тя казва: “Името ми Радостина напълно ми пасва. Влюбена съм в Щастието. Семейството ми ме зарежда с любов, животът с радост, а планините ми дават мъдрост”.

Онлайн списание Lifebites.bg приветства всички родни творци и им предоставя виртуална страничка в рубриките ни Време за поезия и Време за разкази, където да споделят работата си.


Свободата на децата

На Софи

Радостина Грапльова
Представяме стихове на нашата читателка Радостина Грапльова – “човек, влюбен в Щастието”. Снимка: Личен архив

За какво им са играчки на децата,
щом смях безгрижен в тях се е вселил,
щом могат те да припкат и да скачат,
щом слънчо ги е в прегръдка уловил?

За какво им са играчки на децата,
щом светът навънка ги зове
калинки да намерят във тревата
и да си откъснат цъфнало лале?

За какво им са играчки на децата,
щом в локви могат да нагазят,
щом искат да докоснат те дъгата
и цветовете ѝ в усмивка да запазят?

За какво им са играчки на децата,
щом могат по дърветата да се катерят
и там високо в свободата
открито тайните си да споделят?

За какво им са играчки на децата?
Те с пеперудите ще затанцуват.
Отворете им вратата
и ги пуснете да се налудуват.


Как видях и чух една бъдеща картина на Дали

Целуната от слънцето заспах
на бряг от спомени щастливи.
Във гората аз море видях
и елени сред вълни пенливи.

Салвадор Дали
Халюциногенният тореадор (1970) на Салвадор Дали.

По пясъка айсберги
щъпукаха със рачешки крачета.
Октопод свиреше Верди
със оркестър от щурчета.

Глигани гонеха делфини,
русалки игликата беряха.
Полярни мечки и пингвини
сладко боровинково варяха.

Шест хъскита във впряг
теглеха шейната на Нептун,
а акула във лудешки бяг
ги преследваше с харпун.

Поробени инуити и масаи
Набуко“ пееха във хор,
а сред морските сараи
в такт танцуваше кондор.

До мен един койот зави
тъжно посред ден.
Излязох от картината на Дали
и на слънцето попаднах в плен.


Привечер

привечер слама поле бъдеща картина
На заник слънце…

Запей мълчаливо привечер,
извиси нямо своя глас.
Погледни – денят е обречен,
изтича му сетния час.

В този миг са ненужни слова,
всичко минало е сбъднато.
Има само тиха тишина
и ден, потъващ във отвъдното.


Прочетете и други стихове на Радостина Грапльова

Отговор