Вратите на Ада и щуракът, дръзнал да премине през тях

Вратите на Ада
Вратите на Ада в Туркменистан. Photo credit: Neil Melville-Kenney via Foter.com / CC BY-NC-SA

Здравият разум го отхвърля – съществуването на Ад и Рай. Всяка вяра го използва максимално – най-инстинктивния страх на човека. Нищо чудно, че всеки намек за съществуване на Вратите на Ада, се превръща в сензация. Заради страха, любопитството и най-вече поради ужаса от неизвестността. Но не се притеснявайте – няма да ви занимаваме с паранормални щуротии. Ще си говорим за съвсем реални и съществуващи явления. На нашата си Земя.

Село Дервезе се намира в пустинята Каракум в Северен Туркменистан, на около 260 км от столицата Ашхабат. През 1971 г. тук пристига екип от съветски учени и изследователи. Търсят полезни изкопаеми, основно петрол. Но мястото се оказва изключително богато на природен газ. И в действителност там е едно от най-големите газови находища в света. Започват геолозите своите сондажи и

вратите на Ада
Вратите на Ада – кратерът, който гори повече от 40 години и вероятно ще гори до края на нашия живот. Photo credit: Martha de Jong-Lantink via Foter.com / CC BY-NC-ND

изведнъж… земята пропада

Цялата техника е погълната от отворилата се дупка. На екипа е ясно, че там има отровни газове, основно метан, който силно застрашава всичко в околността. Ето защо решават да го запалят. Предполагат, че огънят ще загасне сам до няколко дни, най-много седмици. Но … колко грешат само! Този огън продължава да гори и днес. И вероятно ще гори до края на нашия живот (поне).

Нощем пламти като пещ, а светлината му се вижда на километри. Температурата на горене пък е толкова висока (около 1000 градуса по Целзий), че стапя околните скали. Заради това кратерът се разширява и става все по-дълбок. В момента диаметърът му е около 70 метра, а дълбочината му в средата – до около 30 метра. Местните хора незабавно му дават най-логичното име – Вратите на Ада.

Страшничко, а? Е, това не пречи на стотици хиляди туристи всяка година да идват на това място, за да го видят и да се снимат на ръба на кратера. Колкото и да е опасно. А то наистина е такова, защото горящата паст изобщо не е оградена.

Вратите на Ада
Джордж Курунис при спускането му в кратера. Снимка: http://www.dailymail.co.uk

Преди няколко години, през зимата на 2013 г., един твърде екстремен човек реши да стъпи на дъното на този кратер. И да провери какво има там. Става дума за канадския режисьор, документалист и изследовател Джордж Курунис. Човек, който не се притеснява да влиза “на топло” – в кратери на вулкани, досами бълбукащата лава. Той гони торнада и изследва всичко най-страховито, което природата може да ни предложи.

Конкретната причина да побърза с експеримента си, са плановете на туркменистанското правителство

да затвори Вратите на Ада

за да не застрашава плановете за добив на полезни изкопаеми в района. Влизането в кратера обаче не е шега работа. Курунис облича алуминиев костюм, който го изолира от високата температура. Има и специална маска, благодарение на която може да диша.

Ето какво разказва, след като излиза невредим от огнената паст: “Накъдето и да погледнеш, има хиляди малки огънчета. Звукът – като от реактивен двигател. На такова място се чувстваш много, много малък и изключително уязвим. А и твърде много неща не бяха ясни – ще изолира ли костюмът достатъчно, дали въздухът ще става за дишане, ще издържат ли въжетата… Когато се озовах там на дъното, се задъхвах от вълнение – бях на място, където човешки крак никога не е стъпвал“.

Вижте още снимки от спускането на Джордж Курунис в кратера на Вратите на Ада:

Освен, че е първият, дръзнал да се спусне в огнената паст, той прави още нещо уникално. В списъка на задачите му като номер едно е записано взимането на

проби от почвата в кратера

И търсенето на… живот в такива условия. При толкова висока температура, подобна концентрация на отровни газове, в същинския Ад. А ако там има живот, тогава вероятно може да съществува такъв и на планети, много по-горещи от нашата. И невероятно, но факт – усилията му се оправдават. Защото в част от взетите от почвата на дъното на кратера проби са открити… микроорганизми.

Филмът със спускането на Курунис във Вратите на Ада е излъчен през лятото на 2014 г. по Нешънъл Джиографик. И това прави мястото още по-популярно. А туркменистанските власти започват да се хвалят с него като с едно от новите чудеса на света.

вратите на Ада
Това не е природно чудо, а човешко творение. Или може би… грешка? Photo credit: Neil Melville-Kenney via Foter.com / CC BY-NC-SA

“Ще минем през ония глъбини,
кои плач горки вечно огласява,
де гордий дух, за своите злини
наказан там, смърт втора призовава…”
(Ад, Данте Алигиери)


Вижте още Луцифер, който ужасява придворните на цар Фердинанд

СПОДЕЛИ
Предишна статияИван Вукадинов – българският художник, покорил Рим
Следваща статияПисмо, което баща ми не написа и майка ми не прочете
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор