Грета и нейният урок по доброта и добро

Грета - добро
Това е Грета. Тя има много причини да бъде гневна всяка сутрин. Но избира да бъде добра и да се бори за щастието си.

Можеш да получиш урок по доброта и добро на най-неочаквани места! Запознах се с нея на морето. Видях едно красиво усмихнато момиче и въпреки че инвалидната количка беше близо, някак не можех да я свържа с нея. Останахме само двете и си говорехме с часове. Едни от най-смислените няколко часа в живота ми.

Пихме мохито, говорихме си женски работи, кикотехме се. Разбрах, че мечтаем за едни и същи неща. Само, че тя имаше още няколко прости желания. Да може да стигне до морето, за да се изкъпе в него, да отиде на Света Анастасия, за да гледа театрална постановка, да може да се разходи през града.

Простички неща, за които ние не се замисляме, защото можем да направим без усилие. А тя не може, защото зависи от едни хора, които не са си свършили работата. И пак не е гневна. Търси си правата и иска сама да постигне всичко. И се усмихва, непрекъснато. Тя именно ми даде последния

Greta 3
Грета

урок по добро и доброта

Сега искам да ви запозная с нея, за да усетитите и вие нейната светлина. Защото Грета грее и мечтае да пътува и да бъде обичана, като всички нас.

Грета, как става така, че ако човек не вижда количката, не би предположил, че имаш някакъв физически проблем?

Не знам. Винаги съм смятала, че получаваш такова отношение за каквото подаваш заявка. Ако подадеш заявка да те съжаляват, ще те съжаляват. Аз не смятам, че една количка може да бъде най-голямата драма в живота на човек и да бъде причина да си основно нещастен. Научих се

да обичам себе си и количката си

Да, поради нейното съществуване съм изправена пред много да ги наречем архитектурни пречки, но съм се научила да се справям въпреки това. Изглеждам щастлива и съм щастлива, защото вместо да мразя и да се озлобявам, обичам, усмихвам се и Вселената ми праща дарове.

Как минава един твой най-обикновен ден?

О, дните ми са доста шарени, особено сега през лятото. Постоянно съм навън с приятели. Обичам да ходим наоколо по Черноморието. Обичам да шофирам и затова винаги съм онзи дето не пие. Иначе обикновеното ми ежедневие е горе-долу като при другите хора. Ставам, пия кафе, работя нещо, не си позволявам да зацикля в рутина и затова си измислям разни неща за забавление.

За мен е голям кеф да имам време за четене. Особено през зимните месеци, когато моята топла природа не понася времето навън. Тогава си уплътнявам времето с разходки в книги, но за съжаление напоследък ми се случва все по-рядко.

С какво се занимаваш?

Фриленсър съм, работя от вкъщи. Общо взето съм в IT сферата.

Имаш две котки. Как се казват? Откога ги имаш? Какво ти дават животните?

О, това са моите деца. Казват се Рая и Гандалф. Рая ми дойде като подарък малко преди края на работния ден. В офиса, в който работех, влезе момиче с транспортна кошница и панделка на нея. Вътре беше това прекрасно същество, което се побираше в шепата ми. Тя беше толкова мъничка, че чак нереална ми се струваше.

Greta 4
Според Грета котките лекуват всичко.

Гандалф е неин син. Семейството, на което го дадох ми го върнаха, защото детето им получило алергия. За него много плаках когато го давах и някак си усещах, че ще се върне при мен. Котките ми дават невероятно спокойствие, лекуват всичко – най-вече душата. Те са невероятни мистични същества. За тях мога да говоря до безкрай, обожавам ги.

Те си имат собствен характер и индивидуалност. Ако им позволиш, могат да те научат на много неща. Рая е с мен от ноември 2012 г., Гандалф се роди на седми юли 2014 г.

Ти се местиш да живееш в Бургас преди 11 години. Защо избра Бургас? Как се живее там?

Бургас, ех, Бургас! Влюбих се в града, но се преместих, защото Бургаският свободен университет беше достъпен за хора с увреждания. След това много бързо си намерих работа и така се завъртяха нещата. Сега не мога без морето, обичам да го усещам наблизо.

Когато си говорехме на плажа ти ми спомена, че според теб проблемът на хората с увреждания не е само в държавата и не е само в неработещата система, а и в самите хора с увреждания. Какво точно имаше предвид?

Да, така е. Хората с увреждания избират да се затворят в домовете си и да се изолират. Понякога семействата им го правят поради срам от “недъгавостта” на човека. Болшинството, изолирайки се,

избират да са лоши

Да обвиняват всеки и всичко за тяхната трагедия и да се държат така сякаш някой им е длъжен нещо. Истината е, че да кажеш Не мога е много по лесно от това Дай да опитам. Много по-лесно е да се обявиш за инвалид, отколкото да се бориш и да бъдеш независим. Да освободиш семейството си от това да се грижи за теб.

Много е трудно да преодолееш озлоблението към “нормалните”, но ако обърнеш мислите и действията си към доброто, после става много лесно и неусетно. Между другото, за това има вина и “държавата”, понеже не се предлага никаква адекватна помощ. След травмата, след болницата, след установено увреждане, “държавата” просто те изхвърля от схемата.

Няма нито психологическа помощ, нито възможност за рехабилитация, нищо! Не всеки има психика да се справи сам. На мен, например, ми е отнело много години борба, а би могло да е лесно, както е в цивилизованите държави.

Какво според теб трябва да се направи, за да могат тези хора да живеят горе-долу нормално?

Първо да ни чуват и виждат, понеже в момента “държавата” се прави, че ние не съществуваме. После да се погледне примерът, който цивилизованите държави ни дават. Хората с увреждания трябва да настояват за промяна. Те трябва да се виждат постоянно, да вдигат шум, да сезират институции, за да не може “държавата” да си върти главата на другата страна.

Ти се усмихваш непрекъснато и имаш страхотно чувство за хумор и самоирония. Какво ти помага да си такава? Кое е нещото, което те държи на повърхността и не ти дава да потънеш?

О, не знам, аз съм такава. Майка ми е много силна жена, а татко беше най-прекрасният баща с уникално чувство за хумор. Вероятно съм прихванала нещо от тях. Това, което ме държи е, че се научих

да правя добро и да давам

Истината е, че колкото повече даваш, толкова повече се зареждаш и този заряд те прави щастлив и те държи. Ако например нахраниш гладно животинче, погледа и милувката, които получаваш, са безценни. Повдигат те! И ако се научиш да правиш добро без да очакваш овации, ще усетиш как малко по малко щастието се намества в душата ти.

Обичаш ли да пътуваш? Как се забавляваш?
Greta
Можеш да бъдеш затворен и озлобен. Или да се изправиш лице в лице с живота си, да му се усмихнеш и да го заобичаш такъв какъвто е. Можеш да даваш и да правиш добро.

О, обожавам да пътувам. Поръчала съм на Вселената едни пари, които ще използвам за разни неща – едно, от които е много пътешествия. Засега не мога да си позволя пътуванията, които искам, затова обикалям наоколо. Не обичам да съм стационарна. Обичам да съм сред природата с приятели, но дори и сама, обичам да вдишвам свободата и красотата на природата.

Кажи ми за сайта, който разработваш в момента?

Сайтът се казва Life with wheelchair. Засега все още пиша статиите. В него ще се опитвам да предам моя опит и да помагам на хора да се справят с ежедневието. Също ще се опитам да го направя коректив, т.е да накарам институциите да се самосезират, да се размърдат и да започнат да работят!

Кои са най-големите предразсъдъци, с които се сблъскваш?

Това, че те смятат за заразен. Онзи ден например ми се случи нещо много забавно докато чаках екип от една телевизия да снимаме недостъпността на плажовете. Срещу мен вървеше младо момче, около 25-годишно. Гол до кръста и бос, започна да се кръсти, да си дърпа ушите и да отправя молитви към небето. Приближих се коварно до него, протегнах ръка и казах: “Ей сега ще те пипна и ще те заразя!” Той изпадна в паника. А аз се смях истински и от сърце!

Не ми се беше случвало много отдавна да попадна на такава реакция и искрено ме развесели. Преди много често ми се случваше майки да дърпат децата си от мен, че видиш ли могат да прихванат някоя болест, да се кръстят, да хвърлят сол през рамото си. Имала съм интервю при работодател, който ми е казвал “Виж се ква си саката, къде си тръгнала да работиш?”.

И въпреки всичко аз бях единственият човек с увреждане, който си намери работа в малък град като Монтана, пълен с предразсъдъци и в едно доста объркано време като 90-те години.

Какво би искала да кажеш на хората, които са в сходно на твоето положение?

Да опитват да мислят добро. Когато мислиш добро и Вселената ти отвръща, гали те, дава ти светлина!

За какво мечтаеш?

Преди време за едно интервю казах, че не съм на възраст за мечти. Имам планове и искам да ги осъществя. Но ако осъществя тези планове и нещата се получат, мечтая да пътувам, да опозная света, да се докосна до много и различни култури, да видя усмихнати хора и шарен свят.


Вижте още една вълнуваща история… тази на Джеза. Или когато духът е по-силен от тялото

Отговор