Марко Семов за добродетелите на българина

доброделите България
Мила, Родино... Много добродетели имаме като народ, но как ги изявяваме напоследък?

Тези дни попаднах на една позабравена книга. Добродетелите на българина (Какви ще влезем в новото хилядолетие) на проф. Марко Семов. Посегнах към нея със смесени чувства. Помнех, че в книгата преобладава критичният поглед, а похвалите не се леят на талази (както някой може да си помисли от заглавието). И все пак имах нужда да си “сверя часовника”. Да потърся позитивното, което във времена на всякакви кризи и задълбочаващ се негативизъм, може да ни накара да се хванем за косите и да се измъкнем сами от блатото…

В Lifebites.bg решихме да извадим някои откъси от тази книга на проф. Марко Семов, писана в края на 90-те години на 20 век. За да можете и вие да си “сверите часовника”. Да проверите за себе си какво още е актуално, какво се задълбочава, за какво вече и дума не може да става… В крайна сметка изводите оставяме на вас самите. И равносметката…


За някои от добродетелите в характера ни като народ

добродетелите
Българинът е весел… и това определено е от добродетелите, които ни помагат да се съхраним. Photo credit: ali eminov via Foter.com / CC BY-NC

“Историците изчисляват, че през земите ни са минали повече от сто и двадесет различни етноса. Едни минали и заминали, други харесали нашите българки и хартисали. И строили заедно с тях колиби и домове, гледали челяд, от която сме се пръкнали всички ние, тая сложна смес, каквато представляваме като народ.”

“Българинът строи големи къщи, а често живее в мазето. Горната, най-хубавата част, застлана и подредена, е за гости… Обича да има от всичко вкъщи. И като му дойдат гости, да го извади. Може той да не опита от вкусните гощавки и хубавото винце – но дойде ли чужденецът, бръква в кацата, отваря килера и – каквото има, предлага го, за да се отсрами”.

“Българинът е весел. По-скоро, беше весел. Играе десетки хора. Столетия наред в това хоро се е оглеждала цялата му нравствена система, чувството му за красота и изящество, модната линия на живота, любовните пориви и мярката на обществения морал…”

“Българската отвореност към света и нашето любопитство към него – са друга, винаги жива и непогасваща ценност у нашия народ. Нелепо е да се страхуваме от тази своя отвореност. Тя не е наш недостатък, нито с нещо застрашава нацията ни. Напротив, това е пътят да станем по-богати, по-знаещи…”


Образованието

“Гледах в махала Маришница – между кварталите Острец и Видима на град Априлци – как се събаря училище, което преди половин век е имало 60 деца. Сега в цялата махала няма нито един жив местен човек. И по нареждане на кмета училището трябваше да бъде съборено. Няма нищо по-страшно от гледката на умиращо дете и събарянето на училище…”

добродетелите на българина
За разлика от повечето страни, в България първият учебен ден е същински национален празник и това е … страхотно. Photo credit: World Bank Photo Collection via Foter.com / CC BY-NC-ND

“Факт е, че България бе една от най-образованите страни в Европа… Списание Икономист даде през 1998 г. класификация на образователното равнище на децата по света. В областта на природните науки българите заемат пето място по образованост. В областта на математиката – средно за всички завършили математика – сме на 11-то място, като зад България остават американци, французи, англичани, германци…”

“…Идват и европейци, и американци и ни казват: “Българската образователна система е една от най-добрите в света” (в. Сан Франциско Кроникъл, цитат по в. 24 часа от 29 април 1998 г.). И още: “Децата от Източна Европа са отлични ученици, докато връстниците им от охолния Запад са последни по зания” (пак там). Ханс Матхьовер – германски федерален министър на финансите в периода 1978-1982 г., пише по друг повод: “Вие, българите, сте високо квалифицирани и с много добро образование. Вземете програмистите, намерете им работа в София, а не в Америка“.

“Ще посочим само, че не от вчера ние, които умеем да стъписваме света с открития, втрещяващо не умеем да се възползваме от тях”.

“Колкото и странно да е, в момент на най-дълбока икономическа криза българският народ не престана да чете… Няма никакво съмнение, че да се държиш о книгата, е добродетел – и то най-висококачествена”.


Църквата

добродетелите
Българинът става религиозен, когато е на зор…

По-религиозен ли е българинът в края на този, общо взето, атеистичен век? Трудно е да се отговори. Ако се съди по видимостите, по струпванията в църквите, по възстановяването на манастирите със средства на миряни – той е. Сигурното е, че в тази всеобща криза на духа, в която е хвърлена страната, българинът изпитва нужда от църквата си”.

“Българинът става религиозен, когато е на зор. И неговото отношение към църквата е двояко. Той само към майка си няма двояко отношение…”


Етническа и религиозна толерантност

“Безспорен е фактът, че една от най-значимите национални ценности в България е етническата търпимост… Извън политическите решения, етническият мир между българи и турци не бе нарушен. Показателен факт! Той не бива никога да се забравя. В България не е имало и няма верска и етническа непоносимост.”

“В което и село в България да отидете, ако там живеят българи и турци, ще видите по Великден Иван да носи паница агнешко и шарени яйца на съседа си Юсуф, а по Рамадан – обратния жест на добър комшулук…”

“…По верски, а и по чисто национални нагласи това население (турците – бел. ред.) е единно в действията си – при политическа конфронтация – то може да бъде използвано за цели, които ще са в пълна несъвместимост с традиционното добросъседство и поносимост между българи и турци… Така една от най-симпатичните и обаятелни национални ценности може да се превърне в опасен взривител въобще на утрешната българска национална съдба”.


Семейството

добродетелите
Бащата вече не е стълб… или…?

“До високия брой на разводите се нареди и една не по-малко страшна за съдбата на нацията ни ниска раждаемост. Неприятно е да се признае, но е наложително. През тези 45 години за първи път българката постави майчинското си чувство по-ниско от собствената си личност, жертва и самата тя на криворазбраното усилие за самоутвърждаване. Дори в немалко случаи тя го постави по-ниско от баналната жажда просто да си поживее”.

“Слава Богу, святостта на отношението към майката не изчезна напълно. Но и то, разбира се, се разруши и нравствено ерозира… Бащата отдавна не е стопанският дух и икономическият стълб на семейството. Децата ни отдавна не са онези покорни, патриархално възпитани наследници, те раснат сравнително отчуждени от родителите си. Процесът е световен, но това не го прави по-малко български…”

“Историческият опит има какво да ни каже: Кризата в семейството е преодолима, ако наистина се възстановят нормалната частна инициатива, законите и редът в държавата, ако самата държава оцелее и президентите престанат да пускат на свобода стотици престъпници по улиците ни, за да печелят политически дивиденти”.


Трудолюбието

“Сред авторите, писали за българския характер, няма нито един, който да не е определил българското трудолюбие като една от забележимите, най-изконните характерови особености на българите в продъление на столетия”.

добродетелите
Мит ли е трудолюбието на българина? То все още ли е част от добродетелите ни като народ?

“Той (българинът – бел.ред.) беше един работен човек. Даже много работен. Неговите крака се покатериха в планината, подгонени от чуждия завоевател, те и от скалите направиха земя и ливади. Неговите ръце браздиха тази земя от бяло утро до черна вечер. И тъй правиха поколения наред… Сега с трудолюбието му става друго… Няма ли интерес да работи, хитрува. Има ли интерес, от него по-неуморен няма.”

“Трудолюбието е една от скритите резерви на нацията ни, които, сега е времето да го кажем отново, напомнят, че ги има, че в този час на всеобща разруха, несигурност и паника на духа ни се обаждат ту тук, ту там – знак, че са живи, че могат да бъдат раздухани, да бъдат извадени и отново превърнати в стожери. Стига да се появят потребните условия за това”.


Демокрация по български

“Днес няма нищо по-просто и по-обикновено от това да бъдеш излъган, измамен, подигран. И което е още по-лошо – безпомощен“.

добродетелите
Какво донесе демокрацията на българите?

“Напълно ясно е, че когато се разграбва една държава, не може да става дума за морал… Тези години след 10 ноември 1989 г. бяха време на доста нагло демонстрирано беззаконие… От народните избраници излязоха масови уроци по ненаказуемост и не особено висок обществен морал.”

Наплашеният човек не може да бъде демократ. Нито бедният… Нито пък алчният!…”

“Ние можем да станем прилична държава едва когато властта престане да носи привилегии. Когато към властта започнат да се стремят хора, които са доказали, че могат да управляват къщата си, да се подписват без правописни грешки и да могат да говорят компетентно по един въпрос поне пет минути без да четат. И когато интересите на България стоят по-високо от интересите на партиите им…”

“И друго: ние сме народ с безспорно развита нравствена демокрация. А политическата ни демокрация си е все там – на равнището от началото на века. При Бай Ганьо…”


Вижте още как проф. Марко Семов описва отношенията между българина и властта

СПОДЕЛИ
Предишна статияМанията за перфектност – болестта на нашето поколение
Следваща статияПърси Биш Шели: Провокации, скандали и романтика
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор