Кой или кого, който или когото, някой или някого?

кой или кого
Кой или кого, някой или някого... Кое, кога и защо се пише?

Употребата на кой или кого, който или когото, някой или  някого, никой или никого, всеки или всекиго често се оказва проблематична. Мнозина са позабравили правилата за използването им, но това не е единственият проблем. В речта си сме свикнали да употребяваме основно формите, означаващи подлога в изречението дори на местата, където съответното местоимение всъщност е допълнение.

Целта на тази статия не е да бъде възприемана като научен труд. Аз самата не съм нито учен, нито филолог, нито какъвто и да било тесен специалист, занимаващ се професионално с български език. Единствената ми цел е чрез създаването на този текст, както и на всички останали в категорията Български език, да бъда максимално полезна на хората, които са позабравили част от нормите в  българската граматика и биха искали да си ги припомнят.

И този път ще се опитам с нагледни примери и съвсем простичко да  хвърля малко светлина около правилото за това кога и защо трябва да използваме местоименията:

кой или кого;

който или когото;

някой или някого;

никой или никого;

всеки или всекиго.

Правилото за употребата на всички двойки изброени по-горе, е едно и също. Когато съответното местоимение играе ролята на подлог в изречението, използваме именителната падежна форма, завършваща на –ой. Когато е допълнение – винителната или дателна падежна форма, окончаващи на -ого. Тези форми се употребяват единствено в случаите, в които става дума за лица – одушевени предмети.


                                              КОЙ или КОГО

                                  Веднага започвам с обещаните примери:

                                Пример 1: КОЙ живее тук?

В този случай няма как да се объркаме дали да напишем кой или кого. Няма как да си помислим, че е КОГО живее тук, но в

            Пример 2: На КОГО да се обадя, ако стане нещо?

някои от нас биха се зачудили защо пък не е НА КОЙ да се обадя.

Както ви споменахме в материала за Пълния и кратък член в българския език – най-лесната проверка за установяване на това каква част на речта е дадено съществително име от мъжки род в изречението – подлог или допълнение, е като я заместим с ТОЙ или НЕГО. Ако търсената дума може да бъде заменена с той, значи е подлог. Ако на нейно място може да бъде поставено него – значи е допълнение.

Можете да направите незабавна проверка с примерите, дадени по-горе, свързани с употребата на кой или кого :

Пример 1: КОЙ живее тук? (ТОЙ живее тук)

Пример 2: На КОГО да се обадя, ако стане нещо? (на НЕГО ще се обадя)


                                      Същата е ситуацията с местоименията       

                                                   КОЙТО или КОГОТО

Пример 1: КОЙТО ми отговори вярно, ще получи шестица. (ТОЙ ще ми отговори)

Пример 2: Човекът, на КОГОТО разчитах, ме подведе. (на НЕГО разчитах)

Важна хитринка, която бих искала да ви припомня тук, е, че винаги когато имаме предлог (на, с, за, до…) пред съществителното, което използваме, това без съмнение ни подсказва, че то не е подлог, а допълнение в изречението.


                                        НЯКОЙ или НЯКОГО

Пример 1: НЯКОЙ в тази стая слушал ли е Малка нощна музика от Моцарт? (Той слушал ли е?)

Пример 2: Има ли НЯКОГО вкъщи? (Има ли го НЕГО вкъщи?)

Да, колкото и странно да звучи за повечето от нас, това е правилно употребеното местоимение в случая.

кой или кого
Кое местоимение кога се пише и защо?

Много често, особено в устната реч, несъзнателно заместваме НЯКОГО с НЯКОЙ. Може би, защото така е по-лесно. Не се замисляме за правилата и във всички случаи използваме само по-мързеливата и разпространена форма. Същото се случва и с местоименията от останалите двойки. Тоест използваме именителната падежна форма (завършваща на –ой и означаваща поглога в изречението) и където трябва, и където не трябва. Замяната  на винителната с именителна форма обаче е грешка.

Пример 1: Имаш ли уговорка с НЯКОЙ за довечера? (Грешка, която всички понякога допускаме. Правилното е: Имаш ли уговорка с НЯКОГО (НЕГО) за довечера?

Това явление до голяма степен е настъпило в резултат на подмяната на старобългарския език със съвременния му еквивалент, в който въпреки че падежите почти изцяло са отпаднали, определени форми и правила, свързани с тях, все още са в сила и продължават да се употребяват.


                                      НИКОЙ или НИКОГО

Както вече споменахме, правилото е едно и също за всички посочени двойки местоимения, които разглеждаме днес. Затова и следващите два примера вероятно няма да ви изненадат, но пък повторението е майка на знанието, както са казали мъдрите хора:

Пример 1: НИКОЙ очевидно не си е взел чадър днес. (ТОЙ не си е взел чадър)

Пример 2: Не казвай на НИКОГО това, което ти доверих по телефона. (Не казвай на НЕГО)


                                         ВСЕКИ или ВСЕКИГО

Пример 1: ВСЕКИ има право да вярва в каквото пожелае. (ТОЙ има право)

Пример 2: На ВСЕКИГО може да се случи да закъснее. (На НЕГО може да му се случи)


                      КОМУ, КОМУТО, НЯКОМУ, НИКОМУ, ВСЕКИМУ

Към днешната тема реших да включа и тези специфични форми на местоименията, които макар и малко поостарели все още се срещат в езика ни. Особено в старите книги и поезията. Те представляват дателни падежни форми и заслужават да им обърнем поне малко внимание. Тяхното значение е както следва:

КОМУ = на КОГО

КОМУТО = на КОГОТО

НЯКОМУ = на НЯКОГО

НИКОМУ = на НИКОГО

ВСЕКИМУ = на ВСЕКИГО

Ще дам примери само с някои от тях:

Пример 1: КОМУ е нужна цялата тази дандания? (НА КОГО е нужна?)

Пример 2: Не давай НИКОМУ съвети, ако не ти ги е поискал. (Не давай НА НИКОГО)

Пример 3: Правосъдие се раздава ВСЕКИМУ според заслуженото. (Правосъдие се раздава НА ВСЕКИГО според заслуженото.)

Основната грешка, която може да бъде допусната при употребата на дателните форми, е да бъде запазен предлогът пред тях:

Пример 4:  Правосъдие се раздава НА ВСЕКИМУ според заслуженото. (Правилно е да бъде или НА ВСЕКИГО според заслуженото, или, както сме посочили в Пример 3 – просто ВСЕКИМУ без предлог пред него.)


*В края отново искаме да напомним, че винителните и дателни падежни форми на местоименията в българския език се употребяват само и единствено, в случаите когато става дума за лица. Когато говорим за неодушевени предмети, винаги се използва именителната падежна форма на местоименията (кой, който, някой, никой) .

Пример 1: КОЙ от тези автобуси трябва да хвана, за да стигна до гарата?

Пример 2: Слагам НА ВСЕКИ бургер по нещо различно.


Вижте още: И или Й – кое, кога, защо и как се пише?

2 КОМЕНТАРА

  1. Не е точно обяснението Ви за употребата на НЯКОГО в изречението:
    Има ли някого тук? някого = подлог Проверете с отговора: Никой (никого) няма тук.
    Проверете ролята на подлога като поставите изречението в разказна форма:
    Някого има тук. Абсолютно погрешно. Правилното е: Някой има тук. Тук има някой (не някого).
    Но ако промените въпросителното изречение, поставяйки ГО, Вие променяте падежната форма:
    Има ли ГО някоГО тук (когото ГО търсим). Но и това не е правилно.
    Има ли някой тук, когото търсим? Да, има някой… Не, няма никой. Неправилно: Никого няма тук.
    Има ли някой (някого?!) тук, който се е скрил? Има някой.
    Има ли някой (някого?!) тук, когото не можем да намерим? Няма никой, когото да не намерим.
    Има ли някой (някому?!) тук, комуто (на когото) не е ясно? Няма никой, комуто не е ясно.

    • Имах спор относно едно изречение. Според вас как е правилно да се каже: “Такъв филм се гледа с някой, който е интелигентен и чувствителен. ” или “Такъв филм се гледа с някого, който е интелигентен и чувствителен. “

Отговор